Решение № 212 от 18.04.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Силистра, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №

20223420101781 по описа за 2022 година

Ищцата В. Г. Д. твърди, че като собственик на електрифициран обект, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № .., ет. ., ап. .., тя станала клиент на ответното дружество във връзка с продажбата на ел. енергия в обекта. Тъй като последният бил с жилищно предназначение, тя се явявала небитов абонат на дружеството, а поради неползването на имота през последните 10 години, за него не се начислявали суми за ел. енергия. Въпреки това през 2021 г. ищцата установила, че има задължения към дружеството и след направена справка било обяснено, че тя има качеството на небитов клиент и поради тази причина дължи ежемесечно суми за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност. Въпреки направеното от нея запитване и подадени жалби до различни институции ответникът не можал да даде отговор кога и по какъв начин е била извършена промяна на предназначението на обекта, но въпреки това в нейна тежест останали начислени задължения по фактури, издадени в периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2022 г. на обща стойност 431,63 лв. Ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника посочената по – горе сума, както и да ѝ присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Енерго - Про Продажби” АД изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Твърди, че ищцата се явява небитов клиент на дружеството по отношение на посочения от нея електифициран обект, както и че в периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2022 г. за него са издадени фактури за доставените мрежови услуги на обща стойност 431,63 лв. Счита, че процесният имот е стопанисван от ищцата за стопански нужди, поради което тя се явява небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Излага аргументи относно законовите основания за 1 начисляване на небитовите клиенти на дружеството на цени за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, определени на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.

В § 1, т. 2а и т. 33а от ДР към ЗЕ са разграничени битовите и небитови клиенти на енергийните предприятия, като според § 1, т. 2а от ДР към ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а според § 1, т. 33а от ДР към ЗЕ "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От представените по делото писмени доказателства става ясно, че ищцата е собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № .., ет. ., ап. .., придобит от нея чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. .по описа на СВ – С. за 2004 г. Не е спорно, че обектът е присъединен към електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД и по отношение на него са налице договорни отношения за доставка на ел. енергия, сключен с ответното дружество. От нотариалния акт е видно, че електроснабденият обект е със жилищно предназначение по смисъла на § 5, т. 30 от ДР към ЗУТ, като по делото няма данни за промяна на предназначението му по реда на чл. 38 ЗУТ, нито за сключване на договор между страните за доставка на ел. енергия, в който обектът е бил квалифициран като такъв за извършване на стопанска дейност.

Чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ гласи, че мрежовите услуги се заплащат

От представените по делото 26 бр. фактури, издадени в периода от 5.11.2020 г. до 14.12.2022 г. е видно, че за процесния обект са начислени суми за ползване на мрежови услуги на база предоставена мощност от 12 кВт, като по делото не е спорно, че този алгоритъм на определяне цената на достъп и пренос по електроразпределителната мрежа е използван поради третирането на ищцата като небитов клиент на ответното дружество по отношение на конкретния обект на потребление, представляващ апартамент, т.е. жилищен обект. Тъй като по делото не се представиха доказателства за небитовото предназначение на обекта, нито за ползването на доставената в него ел. енергия за небитови нужди, съдът приема, че не е налице основание за възникване на вземане в полза на ответника за сумата от 431,63 лв. по фактури, издадени в периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2022 г., за стойността на ползвани в обекта мрежови услуги, изчислена на база предоставена мощност на ден. От разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ и регулацията на КЕВР следва, че мрежовите услуги, ползвани от битовите клиенти, се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване, докато 2 ответникът претендира цялата сума от 431,63 лв. като стойност на мрежови услуги за небитов клиент, изчислена на база предоставена мощност без реална консумация на ел. енергия в обекта. В производството не се установиха каквито и да било факти, които да придадат на ищцата качеството на небитов клиент по отношение на процесния обект на потребление, поради което не е налице основание за начисляване в нейна тежест на сметки за мрежови услуги по реда, касаещ небитовите абонати на доставчиците на ел. енергия.

Ответникът не изтъква друго основание за вземането си, поради което такова не следва да се издирва служебно от съда, а предявеният иск за установяване на несъществуването на посоченото в исковата молба задължение на ищцата като основателен, следва да бъде уважен.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, а искането на ответника за заплащане на разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., оф. .не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК .....и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ...., представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К., сумата от 431,63 лв. по фактури, издадени в периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2022 г. по отношение на обект, находящ се в гр. С., ул. „Д.“ № ..., ет. ., ап. ...

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. В., В.– Т. – Г, бул. „В. В.” № ..., представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К., да заплати на В. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., оф. .направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ..., представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К., за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3