Решение № 6904 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6904 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231***10167852 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. М. Д. срещу В.М.Р., Х. С.

А., С. Х. А., В. В. Ч. и П. Х. К..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между него и ответниците по отношение на следния недвижим имот: апартамент № *** с идентификатор 68134.*** по кадастралната карта и регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение па КККР, засягащи ПИ от 20.09.2023 г., с адрес на поземления имот: ***, разположен на *** етаж на сграда с идентификатор 68134.***, с предназначение на сграда: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: ***, с площ: 63,63 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.***, 68134.***, под обекта: 68134.***, над обекта:

68134.***, заедно с прилежащи части: таван с площ от 3,88 кв.м., при граници съгласно документ за собственост: изток –таван ***, запад – таван ***, север – коридор и юг - коридор и 0,652% ид.ч. от общите части на сградата. Ищецът твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на посочения недвижим имот, при следните квоти: за Е. М. Д., за В.М.Р., за Х. С. А., за С. Х. А., за В. В.

Ч. и за П. Х. К. – по 1/6 ид.ч. за всеки съсобственик. Твърди, че са придобили 1 съсобствеността върху имота по наследство от техния общ наследодател Г.И.К., починал на 17.06.2021 г. Предвид посочените твърдения моли съдът да допусне делба на процесните недвижими имоти, при посочените от квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Х. К., с който изразява желание за постигане на извънсъдебна спогодба и евентуално – за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. В условията на евентуалност, не оспорва размера на наследствените квоти и относно съделителите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. В. Ч., с който изразява желание за постигане на извънсъдебно съгласие на страните за прекратяване на делото и ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на имота на продан на трети лица, чрез агенция за посредничество и евентуално – за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. В условията на евентуалност заявява, че не оспорва размера на наследствените квоти и относно съделителите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х. С. А. и С. Х. А.. В същия се излага становище, че исковата молба е недопустима и делото следва да бъде прекратено, доколкото съсобственост върху процесния имот не е налице. Излагат се подробни съображения във връзка с изразеното по-горе становище, като ответниците обръщат внимание, че съдът следва да прецени кои са наследниците на Г.И.К. от четвърти ред на наследяване по закон. По изложените съображения се изразяват становище, че наследник е единствено С. Х. А., изброяват се роднините по съребрена линия, които са живи към настоящия момент, като се сочи, че следва да се приложи принципът на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, според който по-близкия по степен и низходящ на по-близкия по степен изключват по-далечния по степен, поради което при приложението на цитираната разпоредба единствен наследник по закон е най-близкият по степен родственик, който в случая е С. Х. А. - чичо на наследодателя Г.И.К..

При тези твърдения молят производството по делото да бъде прекратено, доколкото процесният имот не е съсобствен, а е еднолична собственост на С.

Х. А.. Ответниците считат, че доколкото активната процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за надлежно упражняване на иск и съдът следи за нея служебно, то производството следва да се прекрати като недопустимо. В условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че претенцията е допустима, се изразява становище за нейната неоснователност, с оглед на което се иска да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.

С депозирана молба с вх. № 300617/15.09.2025 г., ищцата е заявила отказ от иска за делба по образуваното гражданско дело, като моли да не бъдат присъждани разноски на ответниците в настоящото производство, а алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските, направени от тях.

Съдът след преценка на становището на другите страни в производството, с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2026 г. е оставил без уважение искането на Е. М. Д. за приемане на отказ 2 от предявения иск, и е продължил разглеждането на делото на което е даден ход по същество, с оглед непротиворечивата съдебна практика /вж.

Определение № 340/07.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2139/2016 г., ВКС, IV г.о., Определение № 298/22.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2291/ 2014 г., ВКС, IV г.о. и други/, съгласно която, в производството по делба страните имат специфично процесуално положение, обусловено от характера на осъществяваното в делбения процес материално потестативно право на делба по чл. 34 ЗС, титуляр на коeто е не само ищецът, инициирал производството, но и останалите съделители, независимо дали са конституирани като ищец или ответник, поради което за оттегляне или отказ от иска за делба следва да е налице съгласие на всички страни по делото. Ако останалите съделители не дадат съгласието си за прекратяване на производството, същото следва да продължи, тъй като отказ от иск за делба е недопустим.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба, с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС. Производството е във фазата по допускане на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Предметът на съдебната делба се въвежда с исковата молба от ищеца, като най-късно в първото съдебно заседание по допускане на делбата, ответникът може да поиска включване и на други имоти. В случая ищецът е предявила иск за делба по отношение на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***.

От представения като доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 5.IX.1975 г. се установява, че въз основа на посочения договор Г.Х.Р. е придобила в собственост на основание покупко-продажба процесния недвижим имот, описан в договора като апартамент № ***, находящ се в ***, при граници: от изток – зелена площ, от запад – стълбище, от север – държавен апартамент № *** и от юг – държавен апартамент № ***, със застроена площ от 63,63 кв.м., заедно с таван с площ от 3,88 кв.м. и 0,652% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на С.. Видно от приобщеното като доказателство по делото съдебно удостоверение от 06.03.2024 г., издадено от СГС, служба ‚А.“, бракът между И.Г.К. и Г.Х.К.

(баща и майка на Г.К.), е прекратен със съдебно решение за развод от 08.01.1971 г., по дело бр. д. № ***/1970 г. (с арх. № ***/1971 г.). Няма данни към датата на закупуване на процесния недвижим имот, Г.Р. да е била в брак, 3 поради което следва да се приеме, че въз основа на покупката с договора от 05.09.1975 г. е придобила имота в изключителна лична собственост, а не в съпружеска имуществена общност.

От представените по делото като писмени доказателства 3 бр. удостоверения за наследници и по-конкретно от удостоверение изх. № РМЛ23-УГ01-14502/13.09.2023 г., се установява, че Г.Х.Р. е починала на 10.10.1988 г., като към датата на смъртта си е била разведена, и оставила за наследник по закон сина си Г.И.К..

На 24.04.1998 г. е съставен Нотариален акт за собственост № *** от 24.04.1998 г. на недвижим имот, придобит по наследство, том IV, дело № ***/98 г. (л.15 по делото), с който Г.И.К., с ЕГН **********, е признат за собственик по наследство на процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ УН 15208/31.08.2021 г. от 09.03.2022 г. и удостоверение за наследници с изх. № РМЛ23-УГ01-14502/13.09.2023 г. се установява, че Г.И.К., е починал на 17.06.2021 г. и не е бил женен, не е оставил деца и няма братя и сестри, а също така и че неговите родители – И.К. и Г.Р. – са починали преди него. Няма и възходящи от втора и по-висока степен, като единствените наследници на починалия наследодател, собственик на процесния недвижим имот, са неговите първи братовчеди, както следва – по майчина линия: Х. С. А. (син на лелята на наследодателя В.Х.Р.-А., починала на 05.08.2019 г.), Е. М. Д. и В.М.Д. (деца на чичото на наследодателя - М.Х.Р., починал на 24.11.1998 г.) и по бащина линия: В. В. Ч. (дъщеря на чичото на наследодателя В.Г.К., починал на 15.04.2021 г.).

Спорът по делото се заключава до въпроса дали в процесния случай е налице съсобственост или единствен наследник и на това основание собственик на процесния недвижим имот е С. Х. А., като при наличие на съсобственост спорни са кръга на легитимираните наследници на собственика на процесния недвижим имот Г.И.К., починал на 17.06.2021 г. и размерът на наследствените им квоти и съответно – делът им в процесния съсобствен недвижим имот.

Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, приложим в настоящия случай, когато починалият наследодател не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, го наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. С посочената разпоредба като призовани към наследяване при липса на наследници от предходни редове са включени роднините по съребрена линия от трета до шеста степен включително, като посочените лица наследяват в лично качество. Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е създадено за подреждане в новия, четвърти ред на роднини от еднаква степен на родство, но от различни съребрени линии, като законът зачита линията, от която идва степента на съребрено родство, давайки предимство на по-близката съребрена линия пред по-далечната, като установява правилото: низходящият на по4 близък по степен изключва по-далечния по степен роднина. Правилото на чл.

8, ал. 4, изр. 2 ЗН намира приложение в случаите, в които са призовани към наследяване в четвъртия ред роднини, намиращи се в различна степен на родство с наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва конкуренцията в полза на по-близкия по степен (Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС).

Както се посочи, в процесния случай, единствените наследници на собственика на процесния недвижим имот Г.И.К., са неговите първи братовчеди, които са роднини по съребрена линия от четвърта степен. Всички чичовци и лели на наследодателя, както по бащина, така и по майчина линия, са починали преди датата на смъртта на наследодателя, поради което е изключено приложението на правилото по чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС при наследяване в четвърти наследствен ред всеки, включен в този ред наследници и неговия низходящ наследява пряко и на лично основание и не се допуска наследяване по право на заместване в четвърти наследствен ред.