Решение № 1180 от 24.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110131092 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу Ю. Е. М. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Ю. Е. М. дължи на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 363484 от 12.10.2019 г., сключен между Ю.Е.Т. и ЮЛ, вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законна лихва от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 151.56 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.10.2019 г. до 12.04.2020 г., лихва за забава по договора за кредит в размер на 156.71 лв. за периода от 12.04.2020 г. до 16.06.2023 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 37107/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 12.10.2019 г. ответникът е сключил с ЮЛ договор № 2083074, в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 1000 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 13.04.2020 г., при фиксиран лихвен процент 40.05 % и ГПР 47.46 %. Вземанията по договора за кредит били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението изпратено по пощата, като в условията на евентуалност ответникът да се уведомява за извършената цесия посредством приложеното уведомление към исковата молба. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Посочва, че договорът за кредит бил сключен в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, поради което договорът се явявал недействителен. Посочва, че по процесния кредит била заплатена сума в размер на 100 лв., с която следвало да бъде погасена главницата. Не следвало да се присъжда чистата стойност на договора, тъй като искът бил предявен на договорно основание. Ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия. Договорът се явявал нищожен поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски. Пред съда особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № 363484 от 12.10.2019 г., сключен между Ю. Е. М. и ЮЛ по силата, на който на ответника му е предоставена сумата от 1000 лв. със срок за погасяване на кредита до 13.04.2020 г. на шест месечни вноски. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 40.05 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 47.46 %. В чл. 6.1 от договора е предвидено, че в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да се предостави обезпечение, по начин и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 678.44 лв., като неустойката се начислявала автоматично от заемодателя, като неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Представени са и Общи условия на ЮЛ за заеми ЮЛ, както и Тарифа за таксите и разходите събирани от ЮЛ от неговите клиенти, във връзка с предоставените от дружеството заеми ЮЛ чрез интернет.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио с вземания, описани в анекс 1 към договора.

Съгласно приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ, е посочен договор № 363484 от 12.10.2019 г. с длъжник Ю. Е. М. и общо задължение в размер на 2296.14 лв.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ длъжниците, описани в приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, уведомява ответника, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ, ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземанията произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № 363484 от 12.10.2019 г.

По делото е представено платежно нареждане от 12.10.2019 г., от което е видно, че ЮЛ е извършил паричен превод с получател Ю. Е. М. на стойност 1000 лв., с посочено основание договор 363484.

По делото не се спори, а и от представения договор за паричен заем № 363484 от 12.10.2019 г., се установява, че между Ю. Е. М., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лв., за срок за погасяване на кредита 6 месеца, лихвен процент по кредита в размер на 40.05 %, ГПР в размер на 47.46 %. Не се спори, че съгласно договора била предвидена неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 678.44 лв., която неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план, поради което общия размер на вноската бил 305 лв. по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на суми по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл.

99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но 2 това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило правните си последици и цесията от 13.01.2022 г. има действие по отношение на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на последното, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., включени в приложение № 1 подписано между страните. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., пълномощно, както и уведомление за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл.

131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК.

С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

Настоящият състав намира, че договор за паричен заем № 363484 от 12.10.2019 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответник е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, 3 извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.