Присъда № 373 от 18.06.2025, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 373 от 18.06.2025 г. по НОХД № 4406/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 15358/2024 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 54472/2024 г. по описа на СРП срещу М. М. Н. с ЕГН: **********, за това, че на 31.05.2024 г. в град София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, в сградата на отдел „Пътна Полиция“ – СДВР, пред М. И. А. – системен оператор в „ОВМПС“, 03 сектор „АО“ при ОПП – СДВР, съзнателно ползвал неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № D40502024, издадено на името на М. М. Н., на което е придаден вид, че е издадено от компетентните власти на Република Ирак, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседА.е подсъдимият М. М. Н., както и неговият служебен защитник – адв. А. В., са направили искане делото да бъде разгледано по реда на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, по чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият и неговият защитник поотделно са изразили изрично съгласие да не се разпитват свидетелката М. А., както и вещите лица П. К. и Л. Г., а при постановяване на присъдата да се ползват техните показА.я, съответно заключения от досъдебното производство. Съдът е преценил, че искането е основателно и непосредствено след провеждането на разпоредителното заседА.е е дал ход на съдебното следствие по този ред, като на основА.е чл. 372, ал. 3 от НПК е приобщил към доказателствената съвкупност по делото дадените на досъдебното производство показА.я на св. М. И. А., както и изготвените в ДП експертизи от вещите лица П. К. и Л. Г..

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, така както е формулирано с обвинителния акт. Прокурорът сочи, че обвинението се доказва от приобщените по реда на чл. 371, т. 1 от НПК графическа и техническа експертиза, както и отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Поради това намира извършването на деянието за безспорно доказано от обективна страна. По отношение на субективната страна, представителят на СРП намира за установено, че подсъдимият е бил наясно, че СУМПС, което представя, е неистинско, доколкото той сам признава, че е получил документа от случаен клиент в Ирак, без да е преминавал курс за обучение или изпит. Затова и прокурорът намира за недостоверни дадените от подсъдимия обяснения относно увереността му, че документът е истински. Въз основа на това представителят на СРП моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказА.е около минималния предвиден в закона размер, с оглед на това, че Н. е неосъждан.

В хода на съдебното следствие подсъдимият М. М. Н. се възползва от правото си да даде обяснения, като категорично заявява, че не се признава за виновен. Твърди, че не е знаел, че представеното от него пред служителката на ОПП СДВР СУМПС било неистински документ, като настоява, че се е сдобил с него, още докато е живеел в Република Ирак. Описва, че негов клиент му предложил да го снабди със СУМПС, издадено от Република Ирак срещу сумата от около 310 щатски долара. Сочи как три дни по-късно същият човек му донесъл процесното СУМПС. Посочва, че не е ходил на 1 шофьорски курсове и не се е явявал на изпити за правоспособност нито в Сирия, където е роден, нито в Ирак. Но въпреки това настоява, че се е сдобил по легален начин със СУМПС, тъй като го е получил от лице, което е оторизирано да издава такова. Подсъдимият сочи още, че е бил проверяван от полицейски служители в Република Ирак, на които е представял документа и те не са се усъмнили в неговата автентичност. Н. твърди, че е станал жертва на измама, че не е съставил процесния документ и не е знаел, че не е истински. Твърди, че ако е знаел, че СУМПС е неистинско, нямало да го използва пред ОПП СДВР.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия адв. В., посочва, че от събрА.те писмени и гласни доказателствени средства не се установява по безспорен и категоричен начин виновността на М. М. Н.. Намира, че престъплението не е доказано от обективна и преди всичко от субективна страна. Излага аргументи, че липсва субективна съставомерност на извършеното от страна на подсъдимия, доколкото той е вярвал, че използвА.ят от него документ е истински. Поради изложеното адв. В. моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебните прения, в своята лична защита подсъдимият Н. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Заявява, че поддържа изложеното от неговия защитник. Допълва, че обстоятелството, че не е изкарал курс не му пречи да се сдобие с легално СУМПС, както и липсата на сертификат не препятства работата му като фризьор.

В своята последна дума, подсъдимият Н. посочва, че му предстои да подаде документи за придобиване на българско гражданство, като живее и работи законно в Република България и си плаща данъците. Отново моли да бъде оправдан.

Въз основа на подробния анализ на събрА.те по делото доказателства и при отчитане на проведеното съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, съдът, като прецени и доводите и възраженията на стрА.те, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. М. Н. с ЕГН: ********** хх.

Към 31.05.2024 г. М. М. Н. бил неправоспособен водач на МПС. Той никога не бил посещавал курс за придобиване на правоспособност като водач на МПС в Република Ирак или в Сирия, където живеел преди това. Въпреки това, на неустановена дата преди 31.05.2024 г. по неустановен начин, Н. се сдобил с неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № ******* за категория В, издадено на името на М. М. Н., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните власти в Република Ирак.

Подсъдимият М. М. Н. взел решение да се сдобие с издадено в Република България СУМПС, използвайки неистинското СУМПС с № *******, издадено на негово име, поради което на 31.05.2024 г. посетил сградата на ОПП СДВР находяща се в гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 4. На 31.05.2024 г. на работа на гише в Отдел „Пътна полиция“ в СДВР била св. М. И. А. на длъжност „системен оператор“ в „ОВМПС“, 03 сектор „Административно обслужване“ при ОПП, СДВР. Нейните служебни задължения се изразявали в приемане и входиране на документи от граждА. за кандидатстване за издаване на СУМПС.

Подсъдимият М. М. Н. представил на св. М. А. за изискуемите документи за издаване на СУМПС на чужд граждА.н - Удостоверение за здравословно състояние на 2 водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, бланкова декларация за пребиваване на територията на страната, Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, както и Заявление - декларация за подмяна на чуждестранно СУМПС. В последната декларация /приложена на л. 12 от ДП/, той декларирал, че притежава СУМПС, издадено му от Република Ирак, със срок на валидност до 02.02.2033 г. Освен това, подсъдимият представил на св. А. в оригинал и неистинския официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *******, издадено на името на М. М. Н. с посочена дата на валидност до 02.02.2033 г., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните власти на Република Ирак /на л. 37 от ДП/, както и негово копие.

След като се запознала с така представеното й СУМПС, св. А. се усъмнила в неговата автентичност и била предприета по-задълбочена проверка. На запитване, изпратено чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” до Интерпол – Багдат, бил получен отговор, че процесният документ не е издаден от иракските власти. Затова и на подсъдимия не било издадено българско СУМПС.

Въз основа на така установеното, бил подаден сигнал до СРП, в следствие на което било образувано и настоящето наказателно производство. В хода на разследването е изготвена съдебна документно-техническа експертиза, като според заключението на вещото лице, предоставеното чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ******* от Република Ирак, издадено на името на М. М. Н., не е изготвено съгласно възприетите стандарти за изготвяне на такъв вид удостоверителни документи и същото не представлява истински удостоверителен документ. А съгласно заключението на изготвената в ДП съдебнографическа експертиза, подписите в заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС, в заявлението-декларация и в декларацията, са положени от подсъдимия М. М. Н..

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събрА.те в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – отчасти от обясненията на подсъдимия; приобщените по реда на чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК показА.я на св. М. А. дадени на ДП (л. 32 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост (л. 21), писмо от началника на отдел „Интерпол и ММО“ при ДМОС – МВР (л. 9 от ДП), заявление за издаване на СУМПС (л. 10 от ДП), декларация по чл. 151, ал. 5, т. 7 от ЗДвП (л. 11 от ДП), заявлениедекларация относно притежА.е на СУМПС (л. 12 от ДП), копие на СУМПС, издадено от Ирак (л. 13 от ДП), документи, издадени от МВР и касаещи длъжностната характеристика на св. М. А. (л.77-90 от ДП) и др. документи; заключенията на изготвените в ДП експертизи - документно-техническа експертиза (л. 40-44 от ДП) и графическа експертиза (л. 46-51 от ДП) и вещественото доказателство по делото свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ******* от Република Ирак, издадено на името на М. М. Н. /на л. 37 от ДП/.

Съдът прецени, че основната част от събрА.те по делото доказателства са непротиворечиви и взаимно си кореспондират, като изграждат една цялостна картина относно действията на подсъдимия и знА.ето му, че представеният от него документ е неистински.

Съществени за изясняване на фактическата обстановка по делото са показА.ята св. М. А., дадени в хода на разследването и приобщени в съдебното следствие на осн. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. Св. А. потвърждава заеманата от нея длъжност на системен оператор в ОПП – СДВР, натоварен с получаването и обработката на 3 документи за издаване на СУМПС. Свидетелката потвърждава, че именно пред нея от страна на подсъдимия са били депозирА. документите за подмяна на чуждестранно СУМПС по реда на ЗДвП, включително и процесното СУМПС, на което е придаден вид, че е издадено от Република Ирак. Св. А. споделя, че се е усъмнила в истинността на представения документ и затова е сезирала компетентните оргА.. Св. А. в качеството си на свидетел-очевидец лично е възприела обстоятелства във връзка с извършеното престъпление. ПоказА.ята й са логични, непротиворечиви и са събрА. по надлежния процесуален ред, поради което съдът изцяло ги кредитира. Именно от показА.ята на св. А., анализирА. в съвкупност с останалите доказателства, съдът изведе използването на процесния документ от подсъдимия на инкриминираната дата и място, както и целта на действията му.

ПоказА.ята на свидетелката относно самоличността и действията на лицето, представило пред нея процесния документ намират доказателствена опора и в дадените от подсъдимия обяснения, както и в заключението на съдебно-графичната експертиза и писмените доказателства и доказателствени средства, събрА. и проверени в хода на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие на осн. чл.

283 от НПК.

Съдът се довери и на представените по делото писмени доказателства, като не разкри данни за тяхното мА.пулиране. От изготвената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият М. М. Н. е бил неосъждан в Република България или в държава – членка на ЕС. От писмо от началника на отдел „Интерпол и ММО“ при ДМОС – МВР (л. 9 от ДП), се потвърждава, че иракските власти не са издавали документ за управление на МПС на лице с имената М. М. Н.. Една част от останалите приобщени документи установяват служебното правоотношение на св. А., а останалите са свързА. преди всичко с действията на подсъдимия в процесния ден. По делото са приложени оригиналите на попълнените от подсъдимия Н. заявления и декларации, от които се установява освен датата на деянието и целта на действията му, а именно да се сдобие с издадено от ОПП СДВР СУМПС като замени неистинското чуждестранно СУМПС, предмет на престъплението. Именно тези документи са изследвА. и от съдебно-графическата експертиза, която потвърждава, че подсъдимият ги е подписал.