Решение № 255 от 10.12.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 307/2025
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- Чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Девня, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200307 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от П. К. П., ЕГН: **********, срещу ЕФ № 8504967641 на А – ПИ. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че 1 същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
В 06. 58 ч. на 30. 10. 2021 г., в землището на гр. ***, обл. ***, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство – товарен автомобил с ДК№ ***, с допустима техническа маса 12 000, с брой оси 2, категория Евро 4, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 16. 10. 2023 г. въззиваемата страна била уведомена, че водач на горепосоченото моторно превозно средство бил възз. П. К. П.. На 07. 08. 2025 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е наложила се по абсолютно идентични случаи актуална практика на Администравен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България, но следва да бъде 2 отбелязано следното:
Според тълкуване на Съда на Европейския съюз по дело С – 61 / 23, посоченото в член 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно з аплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011 / 76 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 . 09.
2011 г., изискването за съразмерност не допуска система от наказания , предвиждаща налагане на санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. ко г а т о същата предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.
Действително при липса на хармонизация на законодателството в областта на санкциите, държавите - членки са компетентни да изберат такива, които според тях са подходящи, но въпреки това те са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи. Принципът на пропорционалност е част от тези общи принципи, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, като строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира.
Посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В този смисъл Съдът на Европейския съюз е съобразил и обстоятелството, че чл. 179 от ЗДвП е част от с истема от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е с фиксиран размер.
Ето защо се налага резонния извод, че нормата следва да остане неприложима, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз, спазвайки принципите в тази насока.
Горното е достатъчно основание и самостоятелно основание за цялостна отмяна, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:
Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за 3 установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвеж д а особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не р егламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.
Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02.
2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на І І колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно – наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно производство и е достатъчно основание за цялостна отмяна.
ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. Приемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а още по – малко оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в подкрепа на 4 горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на Е Ф цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което липсва всякаква правна логика.
Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 / 26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г., където се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно – наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за п реследваната бързина с това специално производство.
В процесния случай не се спори , а и се установява от събраните по делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ /двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да се добави и следното:
Чл. 179, ал. 3 А от ЗДвП предвижда санкция за водач на пътно превозно средство от категорията на чл. 10 Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187 А, ал. 1 от ЗДвП съгласно който, при установяване на такова нарушение в отсъствие на нарушител, каквото е процесното, се дава възможност освен на собственика, да се ангажира отговорността на ползвател или водач. Законът уточнява и какво наказание се налага - Имуществена санкция / Глоба. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо 5 средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените могат да издават ЕФ. Следователно, за да бъде издаден такъв за процесното нарушение, това трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията приложима к ъ м конкретния случай/ се предвижда при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система, да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но за нарушение по чл. 179, ал. 3 А от ЗДП, не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП.
Действително чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП предвижда приложимост на чл. 189, ал.
10 по отношение на ЕФ, но това законодателно решение не е достатъчно да уреди възможност за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното, доколкото разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 167 А, ал. 4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, с помощта на която се издават и съхраняват докладите и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 В от ЗДвП. Същото важи и за тази на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която собственик / ползвател може да се освободи от административно – наказателна отговорност при индивидуализиране на лицето, извършило нарушението. Нормата на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, а разглежда възможността за освобождаване от отговорност при извършване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП, за които са издадени ЕФ или АУАН, без да се конкретизира кое от тях за кое нарушение се отнася.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 А от ЗДП изключва такава възможност относно този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02.