Определение № 4537 от 28.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1064/2023
- Вид
- Определение № 4537
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - чл. 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - чл. 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 - чл. 453 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2 · Закон за особените залози
- чл. 26, ал. 3, т. 1 · Закон за особените залози
- чл. 4 · Закон за особените залози
- чл. 484 · Търговски закон
- чл. 484, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 616, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 669, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 674, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 5 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 5 · Търговски закон
- чл. 677, т. 8 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 12 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 · Търговски закон
- чл. 723 · Търговски закон
- чл. 724 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4537 гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901064 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Елеонора Г.а , разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1064 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията, постъпили срещу съставените от синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите на „Н.Б. 21" ЕООД (н), ЕИК *******, обявени в търговския регистър на 08.11.2023 г..
1. Възражение, вх. № 104874/13.11.2023 г. е депозирано от „А.'' ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, представлявано от Б.Й.К., срещу включване в списъка на неприетите вземания на вземания в общ размер на 129120 лева, представляващи главница в размер на 126000 лева, произтичаща от запис на заповед, издаден от трети лица, но обезпечен с поръчителство от длъжника „Н.Б.
21" ЕООД (н), заедно със законната лихва върху главницата от 15.04.2021 г. и съдебните разноски в размер на 3120 лева, направени в производството по частно гр. д. № 21622/2021 г. на СРС, 176 състав.
1
Кредиторът твърди, че вземанията му произтичали от споразумение от 20.09.2021 г., което имало характер на договор за поръчителство, който обезпечавал задължението по вече издаден изпълнителен лист и не бил нищожен. Целта на предоставеното обезпечение била да се гарантира изпълнението на задължението по така издадения изпълнителен лист, а не да се предоставя авал към самата ценна книга запис на заповед.
Кредиторът с неприето вземане не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Длъжникът „Н.Б. 21" ЕООД (н), не изразява становище по възражението.
Синдикът в депозирано становище счита възражението за неоснователно, тъй като споразумението за поръчителство от 20.09.2021 г. било нищожно, поради липса на форма обезпечението било дадено именно за задължението, поето със записа на заповед и следвало да се обективира върху самата ценна книга.
Спор относно фактите по възражението не е налице.
Възразилият кредитор „А.'' ЕООД предявило вземане в общ размер от 129120 лева, което съгласно твърденията му произтичало от споразумение с характер на договор за поръчителство, с което „Н.Б. 21" ЕООД (н) се задължило да отговаря солидарно с главните длъжници по запис на заповед от 02.07.2018 г. за сумата 126000 лева, въз основа на който бил издаден изпълнителен лист от 14.05.2021 г. по гр. дело № 21622/2021 г. на СРС, 176 състав, както и за сумата 3120 лева – разноски. Със споразумението било уговорено кредиторът по ценната книга да не насочва изпълнение за дълга спрямо поръчителя до 01.06.2023 г., но задължението не било изпълнено и затова „А.'' ЕООД го предявява в производството по несъстоятелност на поръчителя.
Възражението е неоснователно.
Видно от съдържанието на представеното споразумение от 20.09.2021 г., „А.'' ЕООД в качеството на кредитор, А.Щ. – лично и като представляваща търговските дружествадлъжници по издаден запис на заповед и „Н.Б. 21" ЕООД (н) постигнали съгласие, последното да встъпи в дълга като поръчител, като се задължи да отговаря пред „А.'' ЕООД солидарно и по идентичен начин с главните длъжници за изпълнението на задължението, за което бил издаден изпълнителен лист, като няма съмнение, че с термина „дълг“ страните означили главното вземане по ценната книга, заедно със законната лихва от 15.04.2021 г. до погасяването му и разноските в проведеното заповедно производство в размер на 3120 лева.
В решение № 48 от 14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на ВКС, ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение, при законово регламентирано изискване за писмена форма като форма за действителност. С договор за поръчителство може да се обезпечава само валидно съществуващо задължение на трето лице.
Обезпечаваното задължение по необходимост винаги се характеризира с правопораждащ го факт/фактически състав и в конкретния случай този правопораждащ факт е едностранна правна сделка – запис на заповед, за който в ТЗ са предвидени специални правила, които изключват приложението на общите такИ., съдържащи се в ЗЗД. Обстоятелството, че валидно породеното от ценната книга задължение е обективирано в изпълнителен лист не променя неговия източник и съответно приложимите за поръчителството норми остават тези, касаещи менителничното поръчителство.
2
Менителничното поръчителство е абстрактна едностранна сделка, за която е предвидена особена форма – чл. 484 ТЗ и следва волята за предоставяне на лично обезпечение да е обективирана върху записа на заповед или алонжа, като неспазването на тази форма влече нищожност. Авалът се учредява с едностранно волеиязление на авалиста, което задължително трябва да е изразено върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист, наричан алонж, където авалистът, съответно представляващият го, ако е юридическо лице, трябва задължително да положи саморъчен подпис. Съгласно чл.
484, ал. 2 ТЗ подписът на лицевата страна на менителницата (записа на заповед), ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство (авал) – така решение № 96/28.07.2015 г. по търг. дело № 2980/2013 г. на ВКС, ТК. Поемането на поръчителство за задължение, възникнало от запис на заповед в отделен документ (в случая - споразумение) е нищожно и не поражда целените от страните правни последици – поемане на лично обезпечение чрез солидарна отговорност за дълга. Изискването за спазване на специалната форма, предвидена в чл. 484 ТЗ не би могло да бъде дерогирано само поради това, че кредиторът по ценната книга е снабден с изпълнителен лист за същото това задължение, законната лихва и разноските.
Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава. Единственото изключение е изрично уредено в чл. 485, ал. 2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала винаги един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото, и обезпечаваното задължение. Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното, и на другото задължение. Именно заради спецификите на менителничното поръчителство, което е неакцесорно по отношение на главното задължение, законодателно е установено изискването за обективиране на авала в един документ с главното задължение, тъй като този документ е предвидено да циркулира в търговския оборот.
След като изискуемата форма за предоставяне на поръчителство по отношение на задължение, произтичащо от запис на заповед, не е спазена, то споразумението от 20.09.2021 г. не е породило нито главното, нито акцесорните задължения на „Н.Б. 21" ЕООД (н) спрямо „А.'' ЕООД и вземанията в размер на 129120 лева следва да останат включени в списъка на неприетите вземания.
2. Възражение, вх.
№
104922/13.11.2023 г. е подадено от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД'' ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******" *******, срещу включване в списъка на неприети вземания на вземане в размер на 5880 лева, представляващо такса за присъединяване към електрическата мрежа, на основание договор № ДПЕРМ *******.
Изводът на синдика е основан на пропуск на кредитора да представи договораизточник на вземането, който с възражението е представен, поради което и синдикът взема становище за основателност на възражението.
Длъжникът „Н.Б. 21" ЕООД (н) не изразява становище по възражението.
Възражението е основателно.
С молба от 17.08.2023 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД'' ЕАД предявило вземане за сумата 5880 лева, начислена по фактура № 0002226441/18.02.2022 г. с 3 падеж 23.02.2022 г., представляваща такса за присъединяване към електрическата мрежа. С молбата е представена едиствено издадената фактура, която обаче не може да се приеме за правопораждащ задължението факт, тъй като то следва да е елемент от възникнало договорно правоотношение, а това означава да е доказано изразено от „Н.Б. 21" ЕООД (н) съгласие за поемането му. Представеният с възражението договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ДПЕРМ 1204127046/18.02.2022 г. SAP № IB -31-21-27072 установява именно изразената воля на „Н.Б. 21" ЕООД (н) за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на обект – жилищна сграда, срещу заплащане на цена за присъединяване, съдържаща постоянна и променлИ. компонента, като постоянната е в размер на 5880 лева с ДДС и е дължима в 5-дневен срок от сключването на договора – чл. 24 от него.
Следователно, в правната сфера на „Н.Б. 21" ЕООД (н) въз основа на така сключения договор е възникнало правното задължение за заплащане на такса за присъединяване в размер на 5880 лева с ДДС, с настъпил на 23.02.2022 г. падеж, поради което вземането на кредитора „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД'' ЕАД следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, в който смисъл следва да се допусне промяна в съставения списък на приетите вземания.
3. Възражение, вх. № 106469/16.11.2023 г., изпратено по пощата на 15.11.2023 г., на НАП е с предмет оспорване на определената от синдика поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на 18978,97 лева, от които 16014,06 лева – главници и 2964,91 лева – лихви по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, тъй като тези вземания били обезпечени с наложен по реда на ДОПК запор, вписан в ЦРОЗ.
Длъжникът „Н.Б. 21" ЕООД (н) не изразява становище по възражението. Синдикът в изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ счита, че вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ не са привилегировани.
С молба, вх. № 95706/20.10.2023 г., НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ срещу длъжника „Н.Б. 21" ЕООД (н) публичноправни вземания за данъци и осигурителни вноски, които били приети за удовлетворяване в производството, но без отчитане от синдика на заявената с молбата привилегия на вземанията в общ размер от 18978,97 лева, обуславяща поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед наложен запор с постановление на публичен изпълнител, вписан в ЦРОЗ под № 2022100640187. Именно с оглед приемането на вземанията като необезпечени, кредиторът е депозирал възражение срещу поредността на удовлетворяването им.
Възражението е процесуално допустимо, но неоснователно по същество.
На първо място трябва да се посочи, че предмет на предявеното от публичния кредитор възражение не е съществуването на публичните вземания, тъй като те са приети за удовлетворяване от масата на несъстоятелността в размерите, в които са предявени, а единствено поредността на удовлетворяване на тези вземания, с оглед установения факт на вписан под № 2022100640187 в ЦРОЗ запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вземания по договори за влог.
В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, се удовлетворяват предпочитателно с първа по ред специална привилегия от получената сума при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един кредитор е 4 обезпечено и като такова попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително събиране или в обезпечително производство е наложен запор върху имущество на длъжника, както и че този запор е вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/.