Определение № 728 от 11.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800500526 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Подадена е молба от адв. Д. В. М. - пълномощник на въззивника (ищца в първоинстанционното производство) П. Д. В. срещу определение № 137 от 01.04.2025 година, постановено по гр.д.№ 477/2022 г., по описа на РС Своге, с което е отказано изменение на решение № 35 от 14.03.2024 година в частта за разноските, като дружеството - ответник (въззиваем в настоящото производство) - „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК 131397565 е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. сумата от 3 5 0 лева за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге, без ДДС, като ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително и сумата от 70 лева – дължим ДДС върху присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение от 350 лева.

Претендира и присъждане на сумата от 15 лева – разноски за платена държавна такса по сметка на СОС за частното въззивно обжалване в тежест на въззиваемата страна и първоначален ответник „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК 131397565.

Въззивникът не е взел становище по молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в молбата, съдът намира, че жалбата се явява ЧАСТИЧНО основателна, поради следното:

С решение № 35 от 14.03.2024 година РС Своге е прогласил за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от сключения между страните Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 17.03.2022 г., по иска, предявен от П. Д. В. против „Транскарт Файненшъл Сървисис“ AД;

ОСЪДИЛ Е „Транскарт Файненшъл Сървисис“ AД, ЕИК 131397565 да заплати на П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Своге, махала С. № 86, направените по делото разноски за заплатена държавна такса, в размер на 50 лева;

1

ОСЪДИЛ Е „Транскарт Файненшъл Сървисис“ AД, да заплати на адвокат Д. В. М. сумата от 200 лева с ДДС – за оказана адвокатска помощ по по гр.д. № 477/2022 г., по описа на Районен съд – Своге.

Инициирано е било производството е по реда на чл. 248 от ГПК пред РС Своге по молба от 29.03.2024 г., подадена от пълномощника на ищцата П. Д.

В., с която се иска изменение на постановеното по делото решение от 14.03.2024 г. - в частта му за разноските - съда да присъди на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), вместо присъдената с решението сума в размер на 200 лева, с ДДС.

С обжалваното определение № 137 от 01.04.2025 година, постановено по гр.д.№ 477/2022 г., по описа на РС Своге, съдът е изменил Решение № 35 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге, в частта му за разноските, като е осъдил „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК 131397565 да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер 1900161640, адрес : гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 350 лева за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 477/2022 г. по описа на Районен съд Своге, вместо присъдените с решението 200 лева с ДДС.

Съдът не е присъдил обаче ДДС в размер на сумата от още 70 лева над сумата от 350 лева, като се е позовал на Определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на IV г.о. на ВКС, съгласно което съдът не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита за основателна молбата на пълномощника на въззвника за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от съда минимално възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото са представени доказателства осъществяващия процесуално представителство в полза на ищеца адвокат да е регистриран по ЗДДС. Към определеното възнаграждение от 350 лева допълнително следва да бъде присъдена и сумата от 70 лева, представляващи разноски за платено ДДС върху минималния хонорар от 350 лева.

Касателно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя и към което се присъединява.

Според същата, адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и др. ).

2

Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред.

Това налага извод за основателност на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като се присъдят допълнително такива в полза на адвокат Д. М., регистриран по ЗДДС, в размер на 70 лева - за платен ДДС върху минималното възнаграждение от 350 лева.

Неоснователно се явява обаче искането в частната жалба за присъждане на разноски, сторени в настоящото частно въззивно производство.

Този изход на производството по неговата жалба не може да ангажира отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията по неправилно определяне на разноски от съда, чрез не начисляване на ДДС, за чиято незаконосъобразност страните не носят отговорност, поради което ответникът не може да бъде отговорен за сторените разноски на ищеца в настоящото производство.

Ето защо частната жалба следва да бъде частично уважена, като атакуваното определение по чл.248 ГПК бъде отменено и се измени решението на РС Своге в частта за разноските, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищцата и сумата от 70 лева – дължим ДДС върху присъдената сума от 350 лева за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА ЧАСТНА ЖАЛБА на адвокат Д. В. М. - пълномощник на въззивника (ищца в първоинстанционното производство) П. Д. В. срещу определение № 137 от 01.04.2025 година, постановено по гр.д.№ 477/2022 г., по описа на РС Своге в ЧАСТТА, с която е съдът е изменил Решение № 35 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге, в частта му за разноските, като е осъдил „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК 131397565 да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер 1900161640, адрес : гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 350 3 лева за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 477/2022 г. по описа на Районен съд Своге, вместо присъдените с решението 200 лева с ДДС, но не е присъдил ДДС в размер на сумата от още 70 лева върху сумата от 350 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ Решение № 35 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге, в частта за разноските, изменено с определение № 137 от 01.04.2025 година, постановено по гр.д.№ 477/2022 г., по описа на РС Своге, КАТО

ОСЪЖДА „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК 131397565 да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер 1900161640, адрес: гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б и сумата в размер на 70,00 (седемдесет) лева, представляваща дължим ДДС върху присъдената сума от 350 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 477/2022 г., по описа на Районен съд Своге.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА на адвокат Д. В. М.

- пълномощник на въззивника (ищца в първоинстанционното производство) П.

Д. В. В ЧАСТТА, с която се иска „Транскарт Файненшъл Сървисис“ AД, ЕИК 131397565 да бъде осъден да заплати на П. Д. В., ЕГН ********** сумата от 15,00 (петнадесет) лева – сторени разноски за платена държавна такса по сметка на СОС за частното въззивно производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4