Решение № 73 от 10.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Б., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20221810200622 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„Д.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к. *, с представител Ц. Н. Н. чрез пълномощника си адвокат Й. Б. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №23-2200554 от 16.11.2022г, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” – със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Й. Б. от САК, която поддържа жалбата.

Въззивната страна – Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт К.Н. в съдебно заседание оспорва жалбата като

1 неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: уведомление до Директора на Д „ИТ“; уведомление от МВР Дирекция „Миграция“ с рег.№ 536400-13883/06.04.2022г; уведомление от МВР Дирекция „Миграция“ с рег.№ 536400-5038/08.02.2022г; НП № №232200554/16.11.2022г.; известие за доставяне;

АУАН

№

232200554/28.09.2022г.; протокол за извършена проверка

№

ПР2232353/27.09.2022г.; идентификационна карта; трудов договор

№274/15.04.2022г.; трудов договор от 15.10.2021г. между „Д.“ АД и М.М.М.; декларация от М.М.М.; пълномощно; служебна бележка №274/18.04.2022г.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация по чл.28, ал. 1-4 от ЗТМТМ; уведомление от МВР Дирекция „Миграция“ с рег.№ 53640013883/06.04.2022г; уведомление от МВР Дирекция „Миграция“ с рег.№ 536400-14251/08.04.2022г; уведомление от МВР Дирекция „Миграция“ с рег.

№ 536400-5038/08.02.2022г; длъжностна характеристика за позиция общ работник; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; регистър на уведомления за трудови договори; искане за издаване на номер на чужденец; полица № 36132217814000138 на медицинска застраховка; възражение; пълномощно; договор за наем на недвижим имот; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – 4л.; правилник за вътрешен трудов ред в „Д.“ АД – 5л.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2022г.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец август 2022г.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юли 2022г.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юни 2022г.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец май 2022г.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец април 2022г.; разчетно – платежна ведомост на „Д.“ АД, за месец август 2022г.; разчетно – платежна ведомост на „Д.“ АД, за месец юли 2022г.; разчетно – платежна ведомост на 2

„Д.“ АД, за месец юни 2022г.; разчетно – платежна ведомост на „Д.“ АД, за месец май 2022г.; разчетно – платежна ведомост на „Д.“ АД, за месец април 2022г. – 2л.; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; трудов договор от 15.10.2021г. между „Д.“ АД и М.М.М.; виза № 007932098 на М.М.М.; разрешение за пребиваване № 701201952 на М.М.М.; виза № 007932098 на М.М.М.; паспорт № FA3489657, издаден на 29.07.2021г. на М.М.М.; заповед №30683/11.08.2022г.; заповед № 3-0693/15.08.2022г.; пощенски плик– заверени копия, копие от известие за доставяне от 18.11.2022 година на НП № 2300552, НП № 23-00551, НП № 23-00554 и НП № 23-00553 и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите А. С. К. - актосъставител на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област” – гр.София, П. Д. Е. и Е. Х. А., се установява следната фактическа обстановка:

На 20.09.2022 г. свидетелката А. К. – главен инспектор в Дирекция „ИТ Софийска област”, заедно със своите колеги – свидетелките П. Д. Е. и Е.

Х. А., извършили проверка в обект Производствена база на „Д.” АД, ЕИК: * в гр. Б., п.к. *, на която проверка на заварените да работят там лица са били предоставени за попълване декларации, сред които бил и М.М.М., гражданин на Узбекистан. Последният попълнил декларация, в която посочил, че изпълнява трудовата си функция от месец април 2022г., въз основа на сключен трудов договор като „общ работник”, с работно време от 08:30 ч. до 17:30 ч. с почивен ден – събота, при трудово възнаграждение от 1000.00 лева.

При тази проверка на място проверяващият екип от трудовата инспекция оставили призовки за явяване и представяне на документи от законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на Дирекция „Инспекция по труда” – София област.

На 27.09.2022г., проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на Д.Ц. – упълномощено лице на дружествотожалбоподател, като за установените при проверките на място и по документи обстоятелства бил съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) от 27.09.2022г. Едно от констатираните нарушения се изразявало в наемане на М.М.М. на работа, без дружеството-жалбоподател да е спазило задължението си да изиска от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално копие от който се съхранява за срока на наемането или 3 пренаемането, в нарушение на чл.10, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, ДВ, бр. 33/2016г. ПИП е връчен на пълномощника на дружеството Д.Ц..

Въз основа на проверката е издаден АУАН № 23-2200552 от 28.09.2022 г. за това, че „Д.” АД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б.

«а» от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./, като не е уведомил в установения тридневен срок компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за сключването на писмен трудов договор на 15.10.2021г. с М.М.М., като изпрати уведомление (приложение №1). При извършена проверка в регистрите на трудовите договори се установило, и че за горецитирания трудов договор дружеството- жалбоподател не е уведомило съответната дирекция на НАП.

След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителят, от св.Е. А. и от упълномощения представител на дружеството-жалбоподател, в чието присъствие е съставен акта и на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.

На основание така съставения акт, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване на правната квалификация, на 16.11.2022 г. директорът на Дирекция „Инспекция на Труда Софийска област” е издал обжалваното НП, с което на „Д.” АД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда от „Д.” АД, която разпоредба постановява 4 задължение за работодателя в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите , тъй като при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство е установено, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, в тридневния срок не е изпратил уведомление до ТД на НАП – София за сключения трудов договор на 15.10.2021г. с М.М.М. , който е бил назначен в дружеството на длъжност общ работник.

Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на разпитаните свидетели К., А. и Е., които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от приобщените писмените доказателства. Не се представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в НП, при което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно нарушението.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Наказателното постановление е съставено от оправомощено длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление : чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда,че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева е несъответно на 5 допуснатото нарушение и неправилно определено, като следва да бъде намален размера му до минималния такъв по закон, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част. При преценка размера на санкцията съдът взе в предвид факта,че нарушението е констатирано за първи път /няма данни да има наложени други наказания/ .

Съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя за това, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, и счита че същите са неоснователни. Във връзка с доводите, изложени в жалбата, следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно свързва възникването на задължението на работодателя да изпрати уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор, в зависимост от началото на изпълнението на трудовите функции на работника в изпълнение на поетите от него задължения по трудовия договор, вместо с момента на неговото сключване както изрично повелява императивната разпоредба на чл. 62, ал.3 от КТ, посочена като нарушена. Същевременно, обстоятелствата, че работникът е гражданин на трета държава, че е необходимо издаването на работна виза за сезонна работа и че са предприети действия по издаване на разрешение от Агенцията по заетостта, не са представлявали пречка за работодателя за уведомяване на териториалната дирекция на НАП за вече сключения трудов договор, нито са предвидени от законодателя като отлагателни условия, от гледна точка на началния момент, от който това задължение на работодателя, което дружеството-жалбоподател не е изпълнило, от който 3-дневния срок да започне да тече. Въобще доводът, че началото на тридневния срок за изпращане на уведомлението на съответната ТД на НАП следва да се счита не от сключването на договора, а от момента, в който работникът започне да изпълнява трудовите си задължения и след отстраняване пречките за това, с оглед, че е чужд гражданин, не намират опора в закона.