Решение № 128 от 02.12.2024, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 63/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 02.01.2025
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Поморие, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100063 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „УниКредит Булбанк” АД гр.София, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. И. И., против С. Г. К. от гр.А..
Твърди се от ищеца че на 05.03.2019 г. е сключен договор за кредитна карта за физически лица между „УниКредит Булбанк” АД, от една страна като кредитор и ответницата С. Г. К., от друга страна като кредитополучател (оправомощен държател).
Сочи, че по силата на договора банката издала на кредитополучателката кредитна карта и й предоставила кредит, под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 2 000 лв.
Твърди, че длъжникът се задължил да ползва и върне размера на кредита по договора съгласно условията в него, в това число да възстанови ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска, изискуема и дължима до 15-то число на текущия месец, следващ клиентските плащания.
Сочи, че срокът на договора е определен до 28.02.2021 г., респективно това е датата и за пълно погасяване на усвоената сума, като съгласно чл.6.1 от договора, в случай, че кредитополучателят изрично не поиска прекратяване на договора и е бил изправна страна по него банката може по своя преценка да продължи действието на договора автоматично за следващ период от 24 месеца.
Сочи се от ищеца, че е предоставил на ответницата и последната е използвала кредитния лимит в уговорения размер, но не е погасявала изцяло и в срок ползваните суми, в това число минимална погасителна вноска, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 21.08.2021 г. и пристъпила към незабавно събиране на дължимите суми за главница и лихви, включително такси и разноски, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1
85/2022 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 39/22.02.2022 г. и изпълнителен лист, за вземане на ищеца в размер 2012.65 лв., представляващо главница по договора за кредитна карта от 05.03.2019 г. както и за вземане в размер 402.15 лв., представляващо договорна лихва за периода от 18.05.2021 г. до 21.08.2021 г., а така също и за вземане в размер 162.12 лв., представляващо лихва върху просрочена главница за периода от 21.08.2021 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 18.02.2022 г., до изплащане на вземането.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 556/2022 г., по описа на ЧСИ И.Б. по което заповедта за незабавно изпълнение била връчена на ответницата и длъжник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземанията си по заповедта по отношение на ответницата, както и евентуален иск за осъждането й да му ги заплати.
Претендира и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на ответницата, която не е открита на адреса, посочен в исковата молба, който е и неин постоянен и настоящ такъв, не е възможно връчване на съдебните книжа по месторабота, тъй като не са регистрирани действащи трудови договори на ответницата, съдебните книжа са връчени на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, съдът е назначил за особен представител на ответницата адв.Ц. С., която застъпва становище за неоснователност на предявения иск, като такъв моли съдът да го отхвърли изцяло.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, пълномощникът му депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Особеният представител на ответницата не се явява в съдебно заседание, също е подал писмена молба, с която поддържа становището си за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.
Искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и претенцията е предявена в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Установява от представения по делото препис от договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-414-00032-2019/05.03.2019 г., сключен от ищеца „УниКредит Булбанк” АД от една страна, като кредитор (банка) и ответницата С. Г. К., от друга страна, като 2 кредитополучател (оправомощен държател), че кредиторът е открил на името на оправомощения държател картова сметка и му е издал кредитна карта с кредитен лимит до размера от 2 000 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 1.35 %, минимална погасителна вноска в размер 60 лв., при срок на ползване на кредитния лимит – 28.02.2021 г., която дата, съгласно чл.3.4 от договора е и срок на същия и дата за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми.
Съгласно чл.6.1 от договора, в случай, че кредитополучателят изрично не поиска прекратяване на договора и е бил изправна страна по него, както и не е в просрочие по нито едно от задълженията си към кредитора, банката може по своя преценка да продължи действието на договора автоматично за нов двугодишен период.
Съгласно чл.10.1.1 от договора, поетите ангажименти от банката за предоставяне на кредитния лимит се прекратяват, а дългът по ползвания кредитен лимит, ведно с лихвите и другите разноски в пълен размер, става по преценка на банката предсрочно изцяло или частично изискуем и дължим, в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по договора и/или общите условия.
Установява се от неоспореното от страните и прието от съда като доказателство заключение на вещото лице Т. Д. по извършената съдебно-икономическа експертиза (л.124-129), че на името на ответницата С. Г. К. е открита сметка за карта - MasterCard, като за периода от 06.03.2019 г. до 10.07.2020 г,. по картата са усвоени суми в общ размер на 3 905.60 лв. и такси по усвояване в размер на 53.21 лв., или общо в размер 3 958.81 лв.
Съгласно заключението, за периода от 05.03.2019 г. до 21.08.2021 г., са начислени задължения в общ размер на 4 708.31 лв., от които 3 958.81 лв., усвоени суми по картата;
722,50 лв., начислена възнаградителна лихва и 27 лв., годишна такса и справки баланс, съответно погасени са задължения в размер 2 293.51 лв. и остават просрочени /неизплатени/ суми в общ размер 2 576.92 лв., от които 2 012.65 лв., главница; 402.15 лв., възнаградителна лихва за периода от 18.05.2021 г. до 21.08.2021 г. и 162.12 лв., лихва върху просрочената главница, за периода от 21.08.2021 г. до 17.02.2022 г.
По делото е представен препис от покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, вх. № 18744/13.10.2021 г., на ЧСИ И.Б. от ищеца до ответницата, съгласно която поради неизпълнение на задълженията на последната по процесния договор, банката е обявила вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, считано от 21.08.2021 г.
Представен е и препис от разписка за връчване, подписана от длъжностно лице по връчването при ЧСИ И.Б. съгласно която връчителят е посетил адреса на ответницата, на 14.10.2021 г.; 13.11.2021 г. и 10.12.2021 г., за връчване на поканата за доброволно изпълнение, но не е открил на адреса ответницата или други лица, които да са съгласни да получат документите, поради което на 10.12.2021 г., на адреса е залепено уведомление по чл.47 ГПК.
Видно от приложената по делото справка за постоянен и настоящ адрес, посоченият в поканата за доброволно изпълнение адрес е постоянен и настоящ такъв на ответницата.
3
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.
Безспорно се установява от доказателствата по делото наличието на валидно възникнало между ищеца „УниКредит Булбанк” АД и ответницата С. Г. К. облигационно правоотношение по договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-414-000322019/05.03.2019 г., по който договор ищецът е изправна страна, като последният основава процесните претенции на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на ответницата по договора.
По силата на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно разрешението, дадено в Решение № 40/17.06.2015 г., по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК на ВКС, упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Изрично в този смисъл и Решение № 147/26.01.2021 г. по т. д.
№ 2256/2019 г., II т. о., ТК на ВКС.
В случая волеизявлението на банката, че задълженията на ответницата по договора са обявени за предсрочно изискуеми, се съдържат в надлежен документ, като кредиторът е избрал уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост от ЧСИ, по възлагане (чл.43 ЗЧСИ). При връчването по възлагане ответницата и длъжник не е открита на адрес, известен на кредитора, който е и неин постоянен и настоящ такъв, невъзможността да бъде намерена е констатирана с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията е в неприсъствен ден (13.11.2021 г.), поради което връчването е осъществено чрез залепване на уведомление, при спазване на процедурата по чл.47 ГПК, съответно банката е упражнила надлежно правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В съвкупност от изложеното предявеният иск се явява установен по основание, а от заключението на вещото лице и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва 4 да бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството в общ размер 1 601.70 лв., в това число платена държавна такса, адвокатско възнаграждение, такова на особения представител и на вещо лице, както и разноските на ищеца в заповедното производство в размер 183.54 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.А., ул... представлявана по делото от особения представител адв.Ц. С., че дължи на „УниКредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление в гр.С. ЕИК 831919536, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. И. И., сумата 2012.65 лв. (две хиляди и дванадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща главница по договор за кредитна карта от 05.03.2019 г., сумата 402.15 лв. (четиристотин и два лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2021 г. до 21.08.2021г., сумата 162.12 лв. (сто шестдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 21.08.2021 г. до 17.02.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 39/22.02.2022 г., по ч.гр.дело № 85/2022 г., по описа на РС – Поморие.