Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 192 от 27.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 129/2025
Вид
Определение № 192
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ИВАН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411,ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11,ал.1,т.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5,6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5,6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9,ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500129 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №921/22.01.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане № 114 от 15.01.2025 г. по ч.гр.д. №2353/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. А. С. изцяло.

Посочва се съдебна практика, която се цитира на ОС-София, СГС,ОСПловдив и ОС-Габрово. Позовава се на приложение на чл. 23 от ЗПК. Моли съдът да уважи частната жалба и да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление изцяло.

Съдебният акт е връчен на „Агенция за събиране на вземания, ЕАДСофия 22.01.2025 г. чрез ССЕВ г. , а частната жалба е подадена на същия ден чрез ССЕВ. Жалбоподателят е страна в производството, спазен е законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление от „Агенция за събиране на вземания, ЕАДСофия №14458/30.12.2024 г. по чл.410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е. А. С., за сумите в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането, 53,80 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.08.2023 г. до 28.01.2024 г., 34,20 лв. – обезщетение за забава за периода 29.08.2023 г. до 30.12.2024 г. и сторените разноски, Изтъква се, че между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД-София Е. А. С. е сключен договор за потребителски кредит №100634108/28.07.2023 г.. Посочва се, че вземането по договора е 1 прехвърлено от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Приложение № 1/21.06.21г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024 година. Твърди се изпращане на уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ККМ-Г/100634108 на 28.06.2024 година с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, но няма пояснение до кого е било адресирано,кога и как е получено. Заявява се че „Кредит гаранция“ЕООД като поръчител по договор за възлагане на поръчителство с длъжника е изпълнил задължението си за плащане, тъй като длъжника бил неизправен и не му е възстановил заплатената сума.

Ловешки районен съд произнесъл с разпореждане №3444/31.12.2024 г., с което указал на заявителя отстраняване на нередовности по заявлението в тридневен срок от връчване на съобщението, в молба до съда да допълни обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения за това кога и полза на кого е предложено изпълнение по договора за потребителски кредит; с кого е договарял заявителя за прехвърляне на вземанията, за които търси изпълнение – с дружеството кредитор по договора за потребителски кредит или с гаранта..Съдебният акт е съобщен на заявителя и с писмена молба №50/03.01.2025 г. е заявил, че следва да се обърне внимание на трактовката на съдилищата относно производството по чл. 410 от ГПК и е цитирал части от съдебни актове на ОС-София ,СГС, ОС-Пловдив,Ос-Габрово, без да е посочил конкретна информация по казуса.

Ловешки районен съд се е произнесъл с разпореждане № 114 от 15.01.2025 г. по ч.гр.д. №2353/2024 г. на Ловешки., с което е оставил без уважение искането по заявлението на жалбоподателят за издаване на заповед за изпълнение против *****, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок..

Ловешки окръжен съд съобрази, че предмет на обжалване е разпореждане № 114 от 15.01.2025 г. по ч.гр.д. №2353/2024 г. на Ловешки .

Частната жалба, разгледана по същество, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция намира, че заповедното производство е бързо, формално, едностранно и безспорно и дейността на заповедният съд произтича от тези характеристики. След изменението на чл. 411,ал. 2,т.1 /обн.

ДВ ,бр. 50/2015 г./ се предвиди възможност заявителят да отстранява нередовности по заявлението в тридневен срок от съобщението. От вида на производството като безспорно се определя и необходимостта да са конкретизирани обстоятелствата по казуса относно дълга и да са приложени документите, визирани в чл. 410,ал.3 от ГПК при вземанията срещу потребител/както е в казуса/.Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да бъде попълнено точно, ясно и коректно, като съдържа изложение на обстоятелствата по изискуемост на вземането , за да се установи от заповедния съд дали вземането е спорно. В 2 този смисъл районният съд е дал подробни,конкретни и мотивирани указания на заявителя със съдебният акт от 31.12.2025 г.

Ловешки окръжен съд приема, че заявлението за издаване заповед за изпълнение е нередовно, тъй като в него има съществена неяснота относно начина на претендираните суми и начина на тяхното формиране. В договора за потребителски кредит е посочен размер на отпусната сума от 500 лева, а претендирана от заявителя е в размер на 422.84 лева. Липсва изложение в обстоятелствената част на точка 12 от заявлението и в допълнителната молба от 13.01.2025 г. извършвани ли са погасявания по дълга от длъжника и датата, на която е извършено извършено погасяване на част от дълга. Не са вписани точно и ясно по размер сумите, които са били погасени от поръчителя и съдът не може да направи еднозначен извод как е формирана претедираната главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Следователно заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението в указания срок и искането му по чл. 410 от ГПК е неоснователно.

Договорът за потребителски кредит е посочено, че е сключен между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и длъжника, но в представения по делото договор по като кредитор фигурира кредитния посредник „Кеш кредит“ЕАД. При справка в търговския регистър при АВ-София е видно, че „Кеш кредит“ЕАД е регистрирано като еднолично търговско дружество с предмет-търговско представителство и посредничество ,комисионни, консултантски и управленски услуги. В списъка по чл. 3а от КПИ на БНБ „Кеш кредит“ не е регистриран като кредитна институция.

Кредитният посредник няма качеството на кредитор, а той може да участва в маркетинговата подготовка на договора. Предвидено е участието на кредитен посредник, който предоставя преддоговорна информация/чл. 5,6 от ЗПК/, осъществява услуга като свързва кредитора и кредитополучателя, но не е страна в договора за кредит -Решение на Съда (четвърти състав) от 8 февруари 2007 година по дело C-435/05 (Investrand BV срещу Staatssecretaris van Financiën). В пар.1 ,т.8 от ДР на ЗКНИП е дадена легална дефиниция на "Кредитен посредник" като лице, което не действа като кредитор или нотариус, свързва пряко или непряко потребител с кредитор или кредитен посредник и при извършване на своята търговска дейност срещу заплащане в парична или в друга форма, уговорена в договора.В чл. 1,ал.1 и ал. 4 от договора е предвидено, че „Кеш кредит“предоставя кредита, в чл.12,ал.1 от договора- „Кеш кредит“ има право да прехвърли вземанията и задълженията си договора на трето лице и да уведоми длъжника.Съществуващата неяснота в договора за кредит определя неговата недействителност на основание нарушение на изискванията на чл.

9,ал.2 и чл. 11,ал.1,т.4 от ЗПК.

В договора за кредит се съдържа клауза за обезпечаване на кредита – чл.1,ал.2 от договора, като е предвидено , че в 5 дневен срок от сключване на договора кредитополучателят следва да осигури две физически лица, наети на безсрочен трудов договор ,с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или 3 неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш кредит мобайл“ЕАД банка съгласно списък на уеб страницата. Същата клауза като текст е предвидена и в договора за възлагане на поръчителство от 25.07.2023 г.

–чл. 1,ал.2 от договора. Тези данни навеждат на извод за недействителност на договорите, предвид нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗПК и на добрите нрави.

При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят –„Кредит гаранция“се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В договора за поръчителство е уговорено възнаграждение –чл.2,ал.1 от договора за поръчителя по погасителен план и платима всеки месец вноска.Следователно с договора за поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се преследва забранена от закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита.

Следва да се посочи, че в казуса сключването на договора за поръчителство е предпоставка за възникване на облигационните отношения на кредитополучателя и кредитодателя - чл.1,ал.4 от договора ,обезпечение“ поръчителство одобрено от кредитодателя дружество“.

Цедирането на вземането на 21.06.2024 г. в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София не санира нищожността на договора за кредит и за поръчителство и недължимостта на извършеното плащане.Още повече, че относно съществуването на цесията не са представени доказателства, а вложените по делото касаят единствено„Кеш Кредит“ЕАД, „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД. Съдебният състав анализира претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането следва да бъде отхвърлено.

Възражението по частната жалба за приложение на чл. 23 от ЗПК е несъстоятелно, предвид липсата на яснота за страните по договора за кредит.

Ловешки окръжен съд намира, че искането по заявление №6873/30.12.2024 г. по чл.410 от ГПК „АСВ” ЕАД-София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника е неоснователно.

Обжалваното разпореждане № 114 от 15.01.2025 г. по ч.гр.д.

№2353/2024 г. на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно и правилно, разпореждане № 4

114 от 15.01.2025 г. по ч.гр.д. №2353/2024 г. на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5