Решение № 215 от 26.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000235 по описа за 2023 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И

ЗДРАВЕ АД, ЕИК 200299615, София, чрез адв.И. Ц., срещу решение №260039/23.07.2021г., постановено по т.дело №182/2021г. по описа на ОС Варна в следните части: за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди както и в частта за присъдената мораторна лихва – за уважения размер от 2 841.67 лева върху обезщетението за неимуществени вреди; в частта за присъдените мораторни лихви върху имуществените вреди в размер на 179.06 лева, относно началната дата на същите.

С жалбата се твърди и се представят доказателства – 2 бр.платежни нареждания, с които въззивникът твърди, че е изплатил на пострадалия изцяло присъдените имуществени вреди както и сумата от 15 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на иска до плащанията на 12.01.2023г. Не оспорва обезщетението за неимуществени вреди до размера на 15 000 лева, за които са представени доказателства за плащане ведно със законната лихва от завеждане на исковете до плащането на 12.01.2023г. По същество се обжалва решението в определения и присъден на ищеца размер на неимуществените вреди както и присъдените върху тази сума мораторни лихви. Считат, че лихвите се дължат 1 не от момента на уведомяването на застрахователя, а от изтичане на три месеца от сезирането му.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място въззивникът счита, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е извършил пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст. Поради това е разгледал предимно получените от ищеца телесни увреждания без да прецени тяхното отражение върху общия здравен статус на лицето както и обстоятелството, че оздравителният процес е приключил бързо и без усложнения, не се е отразил повече от обичайното на психиката и състоянието на пострадалия. Твърди се извършено от застрахователя плащане на обезщетение до размера на 15 000 лева и прекомерност на присъдените над този размер суми до уважения размер от 30 000 лева. Присъденото обезщетение от 30 000 лева не съответства на претърпените вреди.

По отношение на присъдената мораторна лихва въззиваемата страна сочи, че счита за неправилно определен началния момент на задължението, който следва да бъде поставен с изтичане на тримесечния срок от подаване на застрахователната претенция, или 21.07.2021г., до датата на подаване на исковата молба на 27.03.22г. Обжалва и размера на присъдените законни лихви като функция от обжалване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита иска за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 179.06 лева върху имуществените вреди за неоснователен поради оспорване на началната дата, тъй като обезщетението следва да бъде определено в периода от 21.07.21г. до подаване на исковата молба на 27.03.22г. /изтичане на тримесечния срок от подаване на претенцията/ Претендира отмяна на решението в обжалваните части, евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ведно с акцесорните му претенции – лихви и разноски. Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата, подаден от насрещната страна А. С. К., чрез адв.С. А. от ВАК, за неоснователността .

Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно, вкл. по приложението на чл.52 ЗЗД. Присъденият размер отразява вярно и точно претърпените от ищеца неимуществени вреди, които имат както телесно, така и психическо отражение. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват, депозират молби, с които поддържат процесуалните си позиции. Не правят нови искания.

2

За да се произнесе по спора съдът констатира, че производството е образувано по искова молба на А. С. К., ЕГН **********, гр.С., чрез адв.Ст.А. от ВАК срещу „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД за осъждане на ответника за сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на лява лъчева кост в долна трета, обуславящо трайно затруднение в движението на крайника, счупване на 5-то и 6-то леви ребра, придружено със значителна палпаторна болезненост, засилваща се при дишане, както и болки в лява гривнена става, невъзможност за боравене с лява ръка и ограничаване движенията на пръстите на лява ръка, претърпян емоционален стрес както и сумата от 3 216,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 30 000лв., изчислена за периода 07.03.2021г. до 28.03.2022г. както и сумата 1 670.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между действителната стойност на увредения лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.

№ В 4065 ВА и изплатеното от застрахователя обезщетение поради настъпила тотална щета; сумата от 179.06 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 670.00лв., за периода 07.03.2021г. до 28.03.2022г., всички вреди настъпили вследствие виновно причинено от П. В. Д. ПТП на 07.03.2021г., дължимо по силата на застрахователна полица

№BG/30/120002665208 с валидност до 20.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2021г. в 13:35 ч. в гр.С., на кръстовището на ул.„Република“ и ул.„Любен Каравелов“ настъпило ПТП, при което, водачът П. В. Д. при управление на л.а.„Ситроен", модел „Ксара Пикасо", рег. № В 6995 НК, виновно нарушил правила по ЗДвП като не пропуснала приближаващия се от дясната страна л.а.„Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № В 4065 ВА, управляван от ищеца А. С. К.. В следствие на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява лъчева кост в долна трета, обуславящо трайно затруднение в движението на горен крайник, счупвания на 5-то и 6-то леви ребра, придружено със значителна палпаторна болезненост, засилваща се при дишане, както и болки в лява гривнена става, невъзможност за боравене с лява ръка и ограничаване движенията на пръстите на лява ръка. Твърди се, че на спрямо П. В. Д. е съставен АУАН № GA 385017/ 07.03.2021г. и въз основа на него издадено НП № 21-0253-000117/15.04.2021г., с което е ангажирана административнонаказателна отговорност на водача. Съставен е и Констативен протокол с пострадали лица № 253р-3224 от 07.03.202г.

Твърди се наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност" за автомобила на Д., по застрахователна полица № BG/30/120002665208, с валидност до 20.09.2021г. с ответното дружество. Твърди се, че в резултат от ПТП ищецът изпаднал в състояние на тревожност, потиснатост и страх да използва автомобилен транспорт. Появили се смущения в съня.

3

Освен причинените неимуществени вреди на ищеца били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на управляваното от него МПС по време на процесното ПТП. Автомобилът на ищеца бил определен като изцяло негоден за употреба, поради причинените увреждания. Ищецът твърди, че предявил писмена претенция №0801-001399/2021-01 пред ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер на 3 000 лв. По същата ответникът изплатил обезщетение в размер на 1 330 лв. Била предявена и втора писмена претенция № 0801-001399/2021-02 на 21.04.2021г. за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, по която е отказано заплащане на обезщетение. Поради наличие на причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, ищецът моли съда да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните размери.

По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД Далл Богг:

ЖИ.т и Здраве" АД, с който се оспорват исковете по основание и размер.

Ответното дружество признава наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица BG/30/120002665208 по отношение на лек автомобил „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", рег. № В 6995 НК, собственост на П. В. Д.. Оспорва виновното и протИ.правно поведение на водача на застрахованото МПС. Оспорва причинените телесни увреждания да са в резултат на настъпилото ПТП, като излага, че на ищеца е причинено само навяхване на гривнена става. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан от ищеца.

Потвърждава, че по отношение на отправената от ищеца претенция за имуществени вреди ответникът е изплатил обезщетение извънсъдебно в размер на 1 330.00 лв. Оспорва вида и размера на твърдените неимуществени вреди, в това число претърпените болки и страдания. Излага, че претендираното обезщетение е завишено и не е съобразено с принципа за справедлИ.ст. По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът, в правомощията си на въззивна инстанция, след преценка на твърденията, възраженията и доводите на страните, съобразно приетите доказателства и при съобразяване на чл.235, ал.3 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът съобрази, че постъпилата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощения процесуален представител на същата, в преклузивния срок и при интерес от същата. Жалбата и отговора са надлежно администрирани.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част; по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване.

Страните не твърдят допуснати процесуални нарушения и не правят нови доказателствени искания.

Решението се обжалва в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди и мораторните лихви върху двете обезщетения досежно началната им дата, но основните оплаквания на въззивника са за неправилно приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.497 КЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че към датата на подаване на въззивната жалба, на ищеца е заплатена присъдената сума за имуществени вреди в размер на 682.60 лева ведно с дължимата лихва за периода от подаване на иска до изплащането на 13.01.2023г.

Освен това въззивникът твърди, че не обжалва решението в частта за неимуществените вреди до размера от 15 000 лева, а обжалваемият му интерес е за разликата до присъдените 30 000 лева. По отношение на имуществените вреди, с оглед извършеното извънсъдебно и в хода на процеса плащане на ищеца както и плащането на неимуществени вреди до размера от 15 000лева, съдът намира, че обстоятелствата, ангажиращи гражданската отговорност на застрахователя на деликвента не се нуждаят от установяване, тъй като не се оспорват от въззивника.

Въпреки липсата на влязла в сила присъда по отношение на виновния водач П. Д., с оглед ограничения въззив, съдът намира, че страните не спорят относно фактите, които обосновават отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД. Като безспорно съдът е приел наличието на валидно застрахователно правоотношение по ГО на деликвента спрямо л.а.Ситроен Ксара Пикасо, рег.№В 6995 НК, собственост на П. Д., подадените от ищеца А.