Определение № 5499 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5499 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110151669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника В. С. Н. с искане да бъде признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №307/03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 419/2025 г. по описа на РС-Кула, а именно: 2064.54 евро /4037,88 лв/ - стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент в гр. ***, аб. № 409209, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.09.2025г. до изплащане на вземането; 419.52 евро /820,51 лв./ – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.08.2023г. до 25.08.2025г.; 12.60 евро /24,64 лв./ – цена на услуга дялово разпределение за периода 07/2023 - 04/2024г., ведно със законната лихва от 01.09.2025г. до изплащане на вземането; както и сумата от 3.41 евро /6,67 лв./ – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 15.09.2022г. до до 25.08.2025г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника В. С. Н. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срок.

С оглед на това, моли съдът да установи вземанията на ищеца, които има от ответник, така както са посочени в заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Н., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се 1 установява, че учреденото в полза на ответника право на строеж е реално реализирано. Оспорва реалната доставка на енергия в претендираното количество и годността на измервателните уреди. Позовава се на актуална практика на СЕС, касаеща дължимостта на суми, начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която счита за относима към процесния спор. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира заплащането на суми за цена на услуга дялово разпределение.

Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение.

Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По установителните искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 150 и 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Нелбо“ АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания:

Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване третото лицепомагач да предостави, намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в топлоснабдения имот е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у посоченото ФДР документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и 2 искането следва да бъде уважено. Експертизата следва да даде отговор и на служебно поставения от съда въпрос, а именно: както е реално потребеното количество топлинна енергия в имота за периода м.07/юли/2022 –м.04.2024 г.

Направеното искане за допускане на ССчЕ експертиза, макар допустимо и относимо, не следва да бъде допускано, поради липса на необходимост, с оглед липсата на твърдения от страна на ответника за извършени плащания в процесния период.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

За процесуална икономия, на ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира периода на иска си за топлинна енергия.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 12.03.2026 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба вх. № 370479/12.11.2025 г., в частта, по отношение на предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 2064.54 евро /4037.88 лева/ – цена на доставена топлинна енергия.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни периода на иска, като съобрази, че петитумът на предявеният установителен иск следва да има пълен идентитет с диспозитива на издадената заповед за изпълнение.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в случай, че поддържа, че началната дата на периода на претенцията е 01.05.2021 г., следва да посочи дали предявява осъдителен иск, както и сумата на същия.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за доплатена държавна такса в размер на още 66.78 евро /130.61 лева/, изчислена от съда като 4% върху цена на всеки обективно кумулативно съединен иск, след приспадане на вече внесената държавна такса в исковото и заповедното производство.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба подлежи на връщане.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че 3 ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „НЕЛБО“ АД, с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач, в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба и извършените проверки на монтираните измервателни уреди.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ материалите по ч.гр.д. № 419/2025 г. по описа на РС-Кула.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, както и по допълнително поставен от съда въпрос: какво е реално потребеното количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки за периода от м.07/юли/2022 –м.04.2024г..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 180 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т.

УКАЗВА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, че СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у ищеца документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и наличните протоколи за осигурен достъп и реален отчет.

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4