Решение № 49 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично при закрити врати заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20234100900145 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Сигма -2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, подадена чрез изрично упълномощения за това процесуален представител адв. Хр. Хараламбиева от ВТАК, в която са изложени твърдения, че молителят е в състояние на неплатежоспособност от 07.11.2023г. и че е преустановил дейността си, като е освободил работниците и служителите. Посочва се, че молителят има задължения към държавата в общ размер на 477 592, 89 лв. – главница, а към доставчици в размер на 161 764, 88 лв. Допълва се, че за принудителното събиране на публичните задължения е образувано изп. дело в ТД на НАП В. Търново, по което са възбранени недвижими имоти на молителя, заприходени при него на обща стойност 15 000 лв. Твърди се, че дружеството не притежава ликвидни ДМА и вземания, нито реализира приходи, като единственото налично имущество, с което разполага са възбранените земеделски земи, които нито са достатъчни за погасяване на изискуемите му задължения, нито за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност. В тази връзка се иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на длъжника, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието му, да се обяви несъстоятелността му и да се 1 спре производството.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител - адв. Хр. Хараламбиева от ВТАК, който след изслушване на допуснатата СИЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр. В. Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молба. Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, към 14.02.2024г. молителят има публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в общ размер на 831 856, 33 лв., от които – 680 677, 86 лв. – главница, включваща задължения за осигуровки и данък общ доход по декл. обр. 6 и корпоративен данък, както и лихва в размер на 151 178, 47 лв., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 210978996/2021г. При проверка в счетоводството на молителя вещото лице е установило, че в периода 02.01.2023г. до 30.06.2023г. длъжникът е извършил последни частични плащания и счетоводни прихващания, с които са погасени задължения към доставчик, други кредитори и публичноправни задължения. След 30.06.2023г. и до момента на проверката от вещото лице не са извършвани други плащания от длъжника, поради което същият е спрял плащанията си във връзка с дейността си, считано от 01.07.2023г. Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда – 18.12.2023г. по оборотна ведомост на синтетичните сметки и счетоводния баланс молителят има активи на стойност 15 022, 81 лв., от които стойността на ДМА – поземлен имот, върху който е наложена възбрана от ТД на НАП, възлиза на 15 000 лв., а сумата от 22, 81 лв. е парични средства в брой в каса. Стойността на пасива към посочената дата възлиза на 810 818, 19 лв., от която сума – 161 764, 88 лв. са задължения към доставчици, 469 048, 53 лв. – задължение за ДДС за внасяне, 1298, 08 лв. – задължение за данък по ЗДДФЛ, 10, 06 лв. – задължение за осигурителни вноски, 137 376, 55 лв. – лихви върху данъчни задължения и 41 320, 09 лв. – задължения към собственика на капитала. Според вещото лице длъжникът не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, съставляващи възнаграждение и осигуровки на синдик, които за периода от 6 месеца възлизат на 7968 лв. респ. на 15 936 лв. за периода от една година.

Според СИЕ публичноправните задължения на молителя датират от 2020г., от когато до 2023г. същите увеличават своя размер, а задълженията към доставчици и кредитори през целия период 2018г – 2023г. са погасявани частично и са натрупани нови, които към 31.12.2023г. намаляват до горепосочените размери. В началото на проверявани период /2018-2021г./ приходите от продажби нарастват, но през 2022г. се установяване намаляване на обема им, а окончателното им спиране настъпва през 2

2023г. В тази насока вещото лице прави извод, че ако през 2020г. и 2021г. затрудненията на длъжника са имали временен характер, то от 01.01.2022г. до момента., същите са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

От заключението на изслушаната експертиза е видно още, че молителят е прекратил дейността си от 14.11.2022г. и че през целия периода 2018г. – 2023г. същият е отчитал отрицателен финансов резултат т.е. загуби, с изключение на 2021г., когато е отчетена печалба от реализирана дейност в размер на 16 хил. лева. При анализа на целия относим период вещото лице е заключило, че се наблюдава намаление на КМА на длъжника и изобщо липса на такива през 2023г., едновременно с увеличаване на задълженията. Според вещото лице финансовите затруднения на молителят започват от м. март 2021г., като след това и до края на 2023г. същият не е могъл да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към всичките си кредитори, вкл. ТД на НАП.

Според вещото лице за периода 2018г. – 2022г. изчислените показатели на обща и бърза ликвидност са на стойности в диапазона 0, 91 – 0, 49, което показва, че молителят е можел да покрие част от задълженията си с наличните вземания, но през 2023г. те вече са с нулева стойност. Получените нулеви стойности на показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, поставят дружеството – длъжник в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателен знак, не подлежат на финансов анализ, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано, че няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост, т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Според СИЕ, независимо от получената стойност на обобщения показател, определен по метода на Алтман, молителят е бил във фактическо състояние на фалит за периодите от 2022г. и 2023г. В заключение вещото лице обобщава, че изчислените стойности на финансово – икономическите показатели показват, че молителят е в обективно състояние на невъзможност да обслужва задълженията си към кредиторите, в т.ч. и публичноправните си задължения.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че методът Алтман не е приложим за дружества като молителя.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл.

625 ал. 1 ТЗ субекти, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец.

3

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парични задължение по търговски сделки към доставчици и публичноправни задължения към държавата/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество с правноорганизационна форма на ЕООД.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от посочения фактически състав, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

От заключението на приетата СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /18.12.2023г./ са налични безспорни и изискуеми парични задължения на молителя към доставчици в размер на 161 764, 88 лв., задълженията към собственика на капитала в размер на 41 320, 09 лв. и публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в размер на 469 048, 53 лв. – задължение за ДДС за внасяне, в размер на 1298, 08 лв. – задължение за данък по ЗДДФЛ, в размер на 10, 06 лв. – задължение за осигурителни вноски и в размер на 137 376, 55 лв. – лихви върху данъчни задължения. За принудителното събиране на публичните задължения през 2021г. е образувано изп. дело по описа на ТД на НАП В. Търново. Извършените от длъжника в периода 02.01.2023г. до 30.06.2023г.

4 частични плащания и счетоводни прихващания, с които са погасени задължения към доставчик, други кредитори и публичноправни задължения не изключват неговата неплатежоспособност, тъй като тя се предполага на основание чл. 608 ал. 3 ТЗ.

Спирането на плащанията е налице и когато са платени изцяло или отчасти вземания към някой кредитор, но не към всички кредитори или е налице частично плащане на изискуеми задължения, но не и точно изпълнение по отношение на всички изискуеми задължения. В случая се установява, че считано от 01.07.2023г. длъжникът изобщо е преустановил плащанията си във връзка с дейността си, а преди това са налице само частични плащания и счетоводни прихващания между негови вземания с изискуеми задължения към същите лица. В тази връзка СИЕ е установила трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите безспорни и изискуеми парични задължения към държавата и към доставчици, които са в общ размер на 810 818, 19 лв. Към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 18.12.2023г. стойността на пасива на дружеството – молител / 810 818, 19 лв./ многократно надхвърля стойността на актива - КМА /22, 81 лв./, а и единствения ДМА – земеделска земя на стойност 15 000 лв. е с наложена възбрана по изп. дело на ТД на НАП. В тази връзка с посочения актив не могат да се покрият като началните разноски в производството по несъстоятелност, така и съществуващите парични задължения.

Безспорно се установи по делото, че молителят в периода 2018г. – 2023г. отчита отрицателен финансов резултат /загуба/, с изкл. на 2021г. и че считано от 14.11.2022г. е прекратил дейността си и е спрял реализирането на приходи от нея, поради което е в обективна невъзможност да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към кредиторите си, породени от търговски сделки респ. тези към държавата, имащи публичноправен характер. Видно от заключението на СИЕ още от 01.01.2022г. същият е бил във фактическо състояние на фалит, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано.