Решение № 1537 от 27.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. София, 27.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110121477 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 497,50 лева – частична претенция от сумата от 995 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил [марка и модел] с рег.

№ [рег. №], вследствие на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие от 28.01.2020 г., настъпило в град София, предизвикано от водача на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното й изплащане, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2021 г. до 24.04.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.01.2020 г. в град София, около 14:30 часа лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] се движел в дясната пътна лента по [адрес] в посока от [адрес] към кръстовището с [адрес], като непосредствено преди кръстовището, с цел да избегне сблъсък с автомобила, намиращ се пред него, който спира внезапно, водачът на автомобила предприема маневра за заобикалянето му отляво, навлизайки в лявата пътна лента без да се увери, че последната е свободна. По този начин водачът на л.а. „[марка и модел]“ отнел предимството на движещия се в тази лента лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], като реализирал със същия пътнотранспортно произшествие, чрез удар на последния от дясната му страна. Посочва се, че към този момент лек автомобил „М.“ е собственост на [фирма]. Поддържа се също, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „[марка и модел]“ била застрахована при ответника [фирма] по силата на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/02/[№].

Излага се, че вследствие от процесното ПТП на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, чрез повреда на следните детайли: задна дясна врата, предна дясна врата, стъкло на странично дясно огледало, капачка на странично дясно огледало, мигач в дясно огледало, калник преден десен, десен фар, облицовка предна броня с отвори за датчици парктроник. При ответника била образувана щета № [№]/30.12.2020 г. На ищеца не било изплатено застрахователно обезщетение, поради което същият предявил претенцията си по 1 съдебен ред, като въз основа на последната било образувано гр. дело № 23833/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 71-ви състав, имащо за предмет предявена частична искова претенция за сумата от 497,50 лева от общо дължимата от 995 лева, след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на първоначално предявеният иск. Ищцовото дружество излага, че по делото било постановено Решение № 20069535 от 30.11.2022 г., с което предявеният иск бил изцяло уважен, като решението влязло в законна сила на 30.12.2022 г.

За присъдената сума бил издаден изпълнителен лист, а удостоверените в същия вземания впоследствие били събрани в хода на образуваното изпълнително дело. До момента [фирма] не е изплатило останалата част от общо дължимото обезщетение, възлизаща на сумата от 497,50 лева. Ето защо, [фирма] претендира заплащането й от ответното дружество в настоящото производство. Намира за дължима и предявява искова претенция и за сумата от 102,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2021 г. до 24.04.2023 г. върху незаплатената част от главницата. Посочва се, че [фирма] предявило извънсъдебно застрахователната си претенция пред ответника на 30.12.2020 г., поради което срокът по чл.

496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 30.03.2021 г. и застрахователят е изпаднал в забава на 31.03.2021 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Георги Илиев, оспорва исковата претенция по основание, но не и по размер. Счита същата за неоснователна поради липсата на отправена до ответника извънсъдебна покана за заплащане на претендираната сума съгласно изискването на чл. 380 КЗ. Оспорва дружеството да дължи и лихва за забава с довод, че до 31.02.2021 г. ищцовото дружество не е представило пред застрахователя необходимите документи за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сочещи, че именно застрахованият при [фирма] водач е виновен за процесното ПТП, както и, че притежаваният от него автомобил действително е бил с нанесени щети. В отговора се оспорва началната дата на забавата да е сочената от ищеца, доколкото последната не кореспондира с нито един законоустановен срок за произнасяне по претенция по КЗ. Наред с това, с предходно постановения между страните съдебен акт е налице произнасяне по предявен от [фирма] акцесорен иск. Ето защо, предвид липсата на надлежно отправена до него покана за заплащане на търсеното застрахователно обезщетение, ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете за присъждане на сторените от ответника разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В чл. 432, ал. 1 КЗ е предвидено, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380, като последната норма изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

2

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на гражданската отговорност на водача на л.а. „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди на л.а. [марка и модел] с рег. № [рег. №], собственост на ищцовото дружество, размерът на вредите, както и, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на процесното обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и сочените от него основания за изключване или намаляване отговорността му.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението на съда от 07.08.2023 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед неоспорването му от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л. а. „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] и л.а. [марка и модел] с рег. № [рег. №], в резултат от което по л.а.

[марка и модел] са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „[марка и модел]“ е застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че във връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е образувана щета, че размерът на обезщетението, определено по средни пазарни цени, за нанесените щети възлиза на сума в общ размер от 995 лева, като ½ част от същата е събрана по реда на чл. 404 ГПК от ответното дружество след постановен влязъл в сила съдебен акт по предходно водено между тях гр. дело № 23833/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, имащо за предмет другата ½ част от общото обезщетение.

Мястото и механизмът на настъпване на процесното застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие, както и вината именно на застрахования при ответника водач на л. а. „[марка и модел]“, с рег. № [рег. №] за реализирането му, във връзка с което са настъпили имуществените увреждания по л. а. „М. А ***”, с рег. № [рег. №], са установени в отношенията между страни в хода на предходно воденото между тях производство по гр. дело № 23833/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав. Изяснява се, че с постановеното по делото Решение № 20069535 от 30.11.2022 г. ответното дружество [фирма] е осъдено да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 432 ГПК сумата от 497,50 лева, като част от общо вземане в размер на 995 лева в обезщетение на имуществени вреди – увреждания по л.а. „М. А***“ с рег. № [рег. №], настъпили като резултат от ПТП на 28.01.2020 г., причинено виновно от водача на л.а. „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка ГО, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до окончателното плащане. В мотивите на съдебния акт е прието – въз основа на данните от двустранния констативен протокол, показанията на свидетеля А.Б. – един от участниците в ПТП и от изводите на вещото лице по изслушаната и приета САТЕ, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следните обстоятелства и механизъм: на 28.01.2020 г около 14:30 часа, в град София, движейки се в дясната лента на движение по [адрес] в посока на движение от [адрес] към кръстовището с [адрес] и непосредствено преди самото кръстовище, за да избегне сблъсък с внезапно спрял автомобил, намиращ се непосредствено пред него, водачът на л.а. „[марка и модел]“ с рег.

№ [рег. №] предприема маневра, с която да заобиколи този автомобил отляво, при което навлиза в лявата лента без да ес увери, че последната е свободна, отнемайки предимството 3 на движещия се попътно в нея л.а. „М. А***“ с рег. № [рег. №], като удря последния от дясната му страна. В мотивите на съдебния акт е прието за установено по категоричен начин – от заключението по САТЕ наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и уврежданията по л.а. „М. А***“ , както и, че въпреки разпределената доказателствена тежест, от страна на ответника не е проведено доказване относно наличието на твърдяното съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Прието е, че са налице предпоставките по чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ за ангажиране отговорността на [фирма], като застраховател по задължителна застраховка гражданска отговорност на виновния водач, предвид и наличието на необходимата процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на претенцията – извънсъдебното й заявяване пред ответното дружество. Формиран е извод, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по л.а. „М. А***“ с рег. № [рег. №], съгласно експертното заключение, възлиза на сумата от 995,42 лева , поради което предявеният като частичен иск от 497,50 лева е уважен в пълния му претендиран размер. Видно от направеното удостоверяване е, че решението е влязло в законна сила на 30.12.2022 г.