Определение № 1923 от 26.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512947 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх. №196597/05.06.2025г на БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ЕИК 000707125 срещу определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав, с което исковата й молба е върната поради липса на правен интерес.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, тъй като: 1/ предявения иск по чл. 40 ЗУЕС е конситутивен, а не установителен, поради което правния интерес не е положителна процесуална предпоставка за допустимостта му; 2/ текстът на закона не прави разграничение между видовете решения на ОС на ЕС, които подлежат на контрол за законосъобразност, поради което следва да се приеме, че всяко решение може да бъде оспорено, по този ред, още повече, че не е допустимо инцидентното установяване на незаконосъобразност или релевирането й чрез възражение; 3/ накърнени са субективни права на жалбоподателя, тъй като в следствие на сигнала са извършени проверки от НАП и Сметката плата, които не установяват нарушения, т.е. подадения сигнал следствие на решението е клеветнически и уронва доброто име, и престижа на ищеца, за репариране на вредите от което е предявен друг иск, чиято основателност е обусловена от изхода на процесния иск.

С отговора на жалбата ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда в етажна собственост, находяща се в град София, ул. ******** чрез управителя 1

„Образцов вход“ ООД, ЕИК 203412527, счита същата за недопустима, тъй като на контрол за законосъобразност подлежат само решенията на ЕС, които пораждат конкретни правни последици и/или пораждат за етажните собственици конкретни правни или финансови задължения. Подаването на сигнали до Сметната палата и НАП не поражда конкретни задължения за отделните етажни собственици, то е право на всички гражданин, което може да бъде упражнено лично от всеки и без нарочно решение на ЕС в тази насока, поради което последното не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.

Производството е образувано и по частна жалба вх.№

258203/28.07.2025г. на Етажната собственост на сграда в етажна собственост, находяща се в град София, ул. ******** чрез управителя „Образцов вход“ ООД, ЕИК 203412527 срещу определение № 28787/04.07.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 227276/27.06.2025г за допълване на определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав в частта за разноските.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като искането е направено своевременно, доколкото чл. 78, ал. 4 ГПК не определя срок за искането за разноски при прекратяване на делото, а е представен и списък с разноските по чл. 80 ПК.

Ответникът по жалбата БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ЕИК 000707125 не взема отношение по нея.

Съдът като обсъди доводите намира жалбите за допустими, а разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че правния интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове в това число и контитутивните. Вярно е, че при последните, както и при осъдителните, интересът се извлича

/следва пряко/ от твърденията за накърненото/незачетеното, заради правния спор конкретно притезателно или потестативно право. Вярно е и че чл. 40 ЗУЕС посочва, че всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание (т.е. такова, което е прието в нарушение на законовите предпоставки за свикване и приемане на решението или не почиващо на фактите, предизвикали 2 действието на органа на ЕС) без да конкретизира кои решения на ОС на ЕС, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Теорията и практиката примат, че не всяко незаконосъобразно решение на ОС на ЕС подлежи на такъв контрол, а само тези, които пораждат определени правни последици за етажните собственици, като например: за разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост; за извършване на полезни разходи за подобряване на общите части; за предприемане на действия за отчуждаване, за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж, или за промяна предназначението на общи части на сградата, за изваждане на етажен собственик или ползвател за определен срок и други. Решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващото към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна. Не подлежат на отмяна и нищожните решения на ОС на ЕС, доколкото самият закон не свързва същите с някакви правни последици, които следва да бъдат заличавани, поради което на нищожността може да се позове всеки етажен собственик дори с възражение.

В процесния случай с исковата молба Българска социалдемократическа партия /БСДП/ иска отмяна на решението на ОС на ЕС „Да бъде подаден сигнал до Сметна палата, относно неплащането на месечните вноски за входа от страна на БСДП“, обективирано без точка в Протокол от ОС на ЕС, проведено на 04.01.2024 г., поради нарушение на ЗУЕС относно свикването и при липса на изискуемия кворум за неговото приемане. Атакуваното решение на ОС на ЕС не поражда определени правни последици за етажните собственици, доколкото нито ги задължава да подадат такъв сигнал, нито предвижда правни последици при бездействие. Следователно то не подлежи на контрол за законосъобразност от съда, което е достатъчно да се приеме, че искът е недопустим, тъй като с такова потестативно право ищецът не разполага, т.е. няма правен интерес от търсената с иска защита.

Само за пълнота следва да се посочи, че подаването на сигнали и жалби, до която и да е държавна институция в страната е поначало правомерна и законосъобразна дейност, гарантирана от чл. 45, чл. 41 и чл.57 от Конституцията на Република Българи и други закони (като например Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация 3 за нарушения). Упражняването на това право не е обосновано от решение на друг орган, поради което дори и без решението на ОС на ЕС, всеки един етажен собственик, включително и домоуправителя, разполагат с право да подадат сигнал до всяка държавна институция, включително до НАП и/или Сметната палата, за поведение на ищеца, което считат за незаконосъобразно (а институцията за компетентна да вземе отношение), стига това да не съставлява злоупотреба с права или упражняването му да не накърнява неправомерно правата или законните интереси на ищеца. Дали подадения сигнал/сигнали накърняват доброто име и имидж в обществото на ищеца, респ. дали последният има право на обезщетение за това и в какъв размер, не са въпроси на законосъобразност на решението на ОС на ЕС, доколкото тя не е обуславяща за правомерността/неправомерността на сигнала. Това е предмет на отделна проверка и преценка, която ще бъде извършена от съда в другото воденото между страните производство.

С оглед изложеното обжалваното определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав следва да се потвърди, а частна жалба вх.№ 196597/05.06.2025г да се остави без уважение.

С определение № 28787/04.07.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав, молба вх.№ 227276/27.06.2025г на ответника за допълване на определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав в частта за разноските е оставена без разглеждане, като просрочена.

Производството по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав е прекратено с определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав, което е постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 29.05.2025г, проведено в присъствието на представители и на двете страни по спора. В него е представен от ответника и списък с разноските, препис от който е връчен на ищеца, но съдът не се произнася по искането. При това положение изменението на прекратителното определение чрез допълването му в частта за разноските се извършва само при условията и сроковете на чл.248 ГПК. Чл.78, ал. 4 ГПК няма отношение към срока за допълване, а само урежда правото на ответника да претендира разноски и при прекратяване на производството.

Съгласно чл.248, ал. 1 ГПК допълването може да се иска в срока за 4 обжалване на прекратителното определение, който е едноседмичен от постановяването му, а доколкото в откритото съдебно заседание, проведено на 29.05.2025г, присъстват представители и на двете страни, следва да се приеме, че той започва да тече от тази дата и изтича на 05.06.2025г. Молбата на ответника за допълване на определението в частта за разноски е подадена на 27.06.2025г и следователно е просрочена, поради което на основание съгласно чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане.

С оглед изложеното обжалваното определение № 28787/04.07.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав, следва да се потвърди, а частна жалба вх.№ 258203/28.07.2025г. да се остави без уважение.

По разноските.

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски по отхвърлената жалба на насрещната страна, но никоя не доказва направата на такива, поради което и съдът не им ги присъжда.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 196597/05.06.2025г на БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ЕИК 000707125 срещу определение № 14927/02.06.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 258203/28.07.2025г. на Етажната собственост на сграда етажна собственост, находяща се в град София, ул. ******** чрез управителя „Образцов вход“ ООД, ЕИК 203412527 срещу определение № 28787/04.07.2025г постановено по гр.д. № 6396/2024 по описа на СРС, 24-ти състав.

Определението може да се обжалва частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на преписа при наличие на касационни основания за обжалване на определението съгласно чл. 280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6