Протокол № 82 от 20.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 82 гр. Смолян, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500006 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят К. Д. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Ж.

Ч. - надлежно упълномощен.

Въззиваемият З. М. Т., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява пълномощникът му адв. Д. - надлежно упълномощена.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде даден ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Докладва се Въззивната жалба на К. Т..

Адв. Ч.: Поддържам Въззивната жалба. Представям Нотариален акт № 566, том І, н.д. 1359/1975 година. Представям този нотариален акт и моля да го приемете, защото Девинския районен съд е имал предвид квадратурата по нотариалния акт, приложен по гражданското дело – Нотариален акт № 69 от 1991 година, а ние твърдим, че квадратурата на имота е по Нотариален акт № 566. На М. М. Ш., Ас. Алд. Х. му е зет. Женен е за дъщерята на М.. Ас. Алд.

1

Х. е дядо на З. Т..

Адв. Д.: Оспорваме жалбата. Не възразявам да се приеме представения нотариален акт.

Адв. Ч.: Запознат съм с проекта за доклад и нямам възражение по него.

Няма да сочим други доказателства.

Адв. Д.: Също съм запозната с проекта за доклад. Моля да бъде обявен за окончателен. Няма да соча други доказателства.

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, изложен в Разпореждане № 83 от 13.02.2025 година по ВГД № 6/2025 година и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява доклада за окончателен.

Съдът пристъпи към изслушване на жалбоподателя К. Т. по зададени въпроси по смисъла на чл. 176 от ГПК.

Жалб. К. Т.: М. Ш. ми е дядо на мен. Той почина през 1972 година. След като почина дядото, ни даде имотите. Ние сме братовчеди със З. и дядото ни даде имотите на мен и него поравно – къща-близнак и дворно място. След 1972 г. живея в Осиково и до сега си живея там. Къщата падна. До 1971 година живях при дядото. Аз имам другаде къща и живея там. Къщата-близнак ни е по половина и дворното място е така. На мен дворното място ми се води 428 кв.м.. Дворното място го ползвам аз. Моята част от къщата си стои. На З. се разруши къщата. На неговото дворно място построиха плевня 45 кв.м. и отчуждиха, лично З. го отстъпи, за улица 80 кв.м От 425 кв.м. неговото дворно място (на З. Т.) стана 303 кв.м. за построяване на плевнята и за отчуждаване на част от имота за улица. След 1972 година З. си ползва неговото и аз моето, както дядото го беше разпределил. Той ползва източната страна, аз западната. Както дядото го радели. Дворното място го ползвах като градинка, садих картофи и такива работи. Преди 2-3 години с братовчеда стана спорно и сега стои така мястото. След 1972 година всяка година си ползвах моето място за градина и той си ползваше неговото. От 2-3 години стана спорно и така стои. От 2-3 години З. Т. иска да вземе моето място. Аз нямам спор. Умря на З. бащата и от там стана спора. Преди 3-4 години почина бащата. На З. Т. близнака се срути, и нашата половина също почна да се руши 2 и остана един етаж и ние върху едни етаж турихме покрив, за да не се руши повече.

На предявената на ищеца скица на л. 151 от делото на Районен съд жалбоподателят казва: в източната част на имот 180, обозначено с ПМЖ е моята половина от жилищната сграда. Другата половина ориентирана на югоизток е на ответника, но тя се разруши. Дядото на З. - Ас. Х. построи плевнята, която е на югоизток и е 45 кв.м. Част от имота е отнета за улица. И така остават 303 кв.м на З.. Всичкият имот се води на М. Ш.. Нямаме спор със собствениците на УПИ ІІ – 176. Относно моята и на ответника сградите, което са си част от имот 180, попадат в парцел ІІ-176, тъй като целият имот беше на дядо ми М. Ш..

Адв. Ч.: Считаме делото за изяснено.

Адв. Д.: Всички съображения съм ги изложила в Отговора на исковата молба. Ползваме спорната част. По памет, в първоинстанционното разглеждане на делото, там са разпитани и свидетели водени от нас и които го потвърждават. От 1991 година ползваме спорното място по нотариалния акт, която е представен по първоинстанционното дело, съгласно нотариалния акт, представени в Девинския районен съд, с който моят доверител е собственик на тази част. Този имот откакто е даден на доверител ми той го е ползвал – от 1991 година. Той го е владял добросъвестно и сме оспорвали иска така както е бил предявен пред първоинстанционния съд. Той го е ползвал непрекъснато.

Ответникът твърди, че ищецът никога не е ползвал процесните 327 кв.м. Също считам делото за изяснено.

Съдът намира, че ще следва да бъде прието като доказателство по делото заверено копие на Нотариален акт № 566, том І, н.д. № 1359 от 1975 година. Намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, ще следва да бъде приключено съдебното дирене и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателство по делото Нотариален акт № 566, том І, н.д. № 1359 от 1975 година.

Приключва съдебното дирене.

Дава ход на съдебните прения.

Адв. Ч.: Уважаеми Окръжни съдии,

3

От името на доверителят ми моля да постановите съдебно решение, с което да отмените решението на първоинстанционния съд и постановите друго такова, с което да уважите иска, като ни присъдите направените разноски по водене на делото по следните съображения:

Видно от решението на първоинстанционня съд и от събраните гласни и писмени доказателства и назначената експертиза, Районния съд е приел, че ответниците са собственици на въпросния имот. В своето решение първоинстанционния съд се е базирал на Нотариален акт № 69 от 1991 г., като първоинстанционният съд е приел, че ответниците ползват процесния имот от 650 кв.м. както е по нотариален акт. А видно от този нотариален акт - № 566 от 1975 година на тези собственици е било дадено дворно място от 428 кв.м. и ½ от жилищната сграда от самият въпросен имот с площ от 48 кв.м., което на практика се установява, а и доверителят ми не оспорва тази разлика от 428 кв.м., което се ползва от ответната страна, на база на техния нотариален акт.

Въпросният имот е точно на оставяният по наследство от М. Ш., като целият имот е 755 кв.м. Ние не оспорваме разликата до 428 кв.м., който си го ползва ответната страна и източната половина от къщата тя си го владее и си го ползва. Доверителят ми за тази част нямат спорове. Спорът е за тяхната западна половина от къщата с дворното място с разликата от 327 кв.м. по заключението на вещото лице, разликата от 428 до 755 кв.м. Въпреки заключението на вещото лице Девинския районен съд не беше изчислил, че в имота на ответника има плевня, която следва да се приспадне като квадратура и част от имота е за улична регулация. По тези съображения доверителят ми също установи, че до 1972 година общият наследодател М. Ш. си е ползвал тази западна половина от къщата, заедно с дворното място, като след смъртта на него, доверителят ми от 1972 г. до преди 2-3 години си владее дворното място, като го засява непрекъснато и спокойно с картофи и други култури, т.е. по всяко време е имал достъп до западната половина от входа на къщата, което на практика говори, че в действителност както се твърди, че ответниците са владели целия имот не е възможно да бъдат ограничени за достъпа на техния имот от западната половина. От разпитаните свидетели също се потвърждава, че имота е наследствен от М. Ш. и М. Ш. е разделил имота на две, което фактически Девинския районен съд го казва, което на практика няма спор, че имота е наследствен и е бил разделен преди да почине през 1972 година.

4

По тези съображения поддържам изцяло доводите и съображенията във Въззивната жалба и само да допълня: дори представеното Удостоверение за данъчна оценка от ответната страна, че е декларирал и плаща данъци за 428 кв.м., което на практика те самите признават, че за това владение те плащат данъци, което не се оспорено. Ако се претендира за 755 кв.м. щеше да се плаща данък за тях, а те плащат за 428 км.м.

Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии,

От името на доверителят ми моля да оставите Въззивната жалба без уважение като неоснователна и недоказани и моля да потвърдите Решение № 156 от 27.11.2024 г. на Районен съд – Девин. Считам, че същото решение е правилно и законосъобразно и е постановено съгласно предявения от ищците иск, който е бил на основание чл. 108 от Закона за собствеността, а именно за постановяване, че спрямо доверителят ми, че същият е собственик по наследство и давностно владение. В съдебното следствие пред първоинстанциония съд неговите твърдения не бяха доказани по никакъв начин. Всичко, което е било възможно да се събере като гласни доказателства и писмени, са представени пред Районен съд – Девин, съответно и съответната експертиза, която е приета. Така че считам, че в хода на първоинстанционното производство, въз основа на това решение, което моля да потвърдите, че така както е бил предявен иска по чл. 108 от ЗС, в тяхна тежест е било да докаже, че е собственик по давност на имота, не е доказано. Ответникът го владее без да е доказано, поради което го владее без правно основание, което не е така.

Съвсем обективно и подробно Районен съд - Девин е изложил своите съображения.

Моля да бъдат присъдени на доверителят ми направените разноски, съгласно Договора за правна помощ.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решението си на 22.04.2025 година.

Заседанието се закри в 11:50 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5