Решение № 3441 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330120518 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Креди йес“ ООД ЕИК 200688545 срещу М. Е. П. ЕГН **********, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, за признаване на установено между страните, че ответницата дължи на Креди йес ЕООД сумата от 1264.64 лева, представляваща главница по Запис на заповед от ***, издаден в полза на Креди йес ООД за обезпечаване на вземания по Договор да паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 09.08.2024 год. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 6894 от 12.08.2024 год. и изпълнителен лист № 5645 от 13.08.2024 год. по ч.гр.дело № 14007/2024 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че за процесната сума в полза на ищеца срещу ответника е издадена по ч.гр.д. № 14007/2024 г. по описа на ПРС, V гр.с. заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед. Срещу заповедта било постъпило възражение от длъжника, което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия иск. Изложени са съображение за наличие на каузално правоотношение между 1 страните, а именно, че е сключен договор за заем № *** между „Креди йес“ ООД, като кредитодател, и М. Е. П., като кредитополучател, за сумата от 1000 лв., като самият договор представлявал и разписка за реално получената сума, която била лично предоставена на П. на 24.01.2023 год. Срокът на договора бил до ***. Излагат се твърдения, че клаузата на чл. 8 от Договора за заем била обявена за нищожна с влязло в сила решение по гр.дело 4377/2023 год. по описа на РС Пловдив, което обаче не влечало нищожност на целия договор, поради което счита, че по договора се дължи плащането на главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Процесният запис на заповед представлявал обезпечение на вземанията по договора за паричен заем. Бил издаден за сумата от 1998 лева, бил предявен за плащане на 25.01.2023 год., съдържал всички законово изискуеми реквизити, поради което бил редовен от външна страна. Тъй като по договора не били извършвани никакви плащания, ищецът упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред, в която връзка е депозирал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от сумите по записа на заповед за сумата от 1264.46 – остатък от главница по записа на заповед.

Твърди, че сумата от 1264.46 лева включва сумата от 100- главница, 173.76 лева – договорна лихва за периода 24.01.2023 год. – 24.10.2023 год. и сумата от 90.70 лева – обезщетение за забава за периода 25.02.2023 год. до 21.06.2024 год.

Твърди се, че плащания по договора за заем, дори след влизане в сила на решението по гр.дело 4377/2023 год. не били извършвани.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

С молба овх. № 58223 от 23.05.2025 год. се уточнява исковата молба, като се сочи, че се претендира едниствено сумата от 1264.46 лева, ГЛП по договора е 3.330%, а на ГПР – 48.325%. Сумата от 1998 лева, за които е издаден записа на заповед се състои от 1000 лева – главница, 173.76 договорна лихва и 824.24 лева – неустойка, клаузата за която е обявена с решение на съда за нищожна и тя нито се претендира, нито е събирана.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника М. П..

Излагат се твърдения за недействителност на договора за заем от ***, сключен между страните на основание чл. 22, вр. чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК. Сочи се, че 2 тъй като договора за кредит бил недействителен, то по него се дължала само чистата стойност на заема на основание чл.23 ЗПК.

Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14007/2024 г. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на иска:

За уважаване на исковата претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, а именно – валиден запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца за процесната сума.

В настоящото производство не са наведени абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед, нито такива възражения, основани на пороци на волята при издаването му. При извършената проверка се установява, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, поради което настоящият състав намира, че процесният запис на заповед е редовна от външна страна ценна книга. Процесната ценна книга /видно от съдържанието на изисканото за послужване ч.гр.д. № 14007/2024 г. –л.7 / съдържа наименованието „запис на заповед“ както в заглавието на акта, така и в текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 1998 лв. Падежът на записа на заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 ТЗ, вр. чл. 486, т. 1 ТЗ – на предявявяна, което е сторено на 25.01.2023 год.. Като място на издаване е посочен гр. П., посочено е и място на плащане по чл. 535, т.4 ТЗ – в ***. Като 3 ремитент (поемател) е посочен „Креди йес“ ООД. Менителничният ефект е издаден на *** и е положен подпис на издателя М. Е. П.. Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е настъпила и падежната дата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, т. 17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

По настоящото дело не е спорно, че вземанията на кредитора произтичат 4 от каузално правоотношение по договор за паричен заем № *** между „Креди йес“ ООД, като кредитодател, и М. Е. П., като кредитополучател, за сумата от 1000 лв. Ето защо въпросът относно основанието на поетото задължение за плащане и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена процесната ценна книга, е включен в предмета на делото.

Предвид горното и доколкото са въведени от страните и твърдения, че записът на заповед обезпечава договор за кредит, то ищецът следва да докаже съществуването и на вземане по каузалното правоотношение, а именно наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит. Следваше да се докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.

Както се посочи вече, не е спорно между страните сключването помежду им на договор за заем № ***. Същото се установява и от представения по делото екземпляр от договора /л.7-12/, с уговорена главница от 1000 лв., фиксиран ГЛП от 3.330 %, и посочени в договора ГПР от 48.325 % и обща дължима сума в размер на 1173.76 лв. В чл. 8 от договора е уговорено заплащането на неустойка в размер на 824.24 лева, при непредставяне в определения срок от страна на потребителя обезпечение в полза на кредитора, разписано в чл. 6 от договора.

От ответната страна е изложено възражение за недействителност на договора, което съдът споделя. В тази насока, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който гласи, че договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, при непредставяне в определения срок от страна на потребителя обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер от 824.24 лева. Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест на кредитополучателя да осигури физическо лице- гарант (което 5 следва да отговаря на множество, кумулативно поставени условия, посочени във фактическата част от настоящото изложение) и едно от посочените обезпечения, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем ( съобразно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия на ответното дружество ) или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране и то в не толкова висок размер – 1000 лева. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури, което и да било от горепосочените обезпечения и то само в тридневен срок от сключването на договора за кредит.