Определение № 306 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500299 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ц. П. Д., действащ чрез пълномощник адв.С. М. срещу определение №554/18.02.2025 г., постановено по гр.д.

№3022/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е намален размера на присъдените в полза на ищеца Ц. Д. разноски от 852 лв. на 452 лв.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Развива подробни съображения, като твърди, че с оглед изхода на спора, претендираните разноски следвало да се присъдят в пълен размер.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Кеш пойнт България“ ООД чрез адв.М. депозира писмен отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№3022/2024 г. на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от Ц. Д. чрез адв.М. срещу „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, с която се иска да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 27.11.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата в чл.11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 564,80 лева, поради заобикаляна със закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Кеш пойнт България“ ЕООД предявява насрещен иск срещу Ц. Д., с който се иска да бъде осъден да заплати сумата в размер на 139 лева, представляваща частичен иск от сумата в 1 размер на 700 лева - главница по процесния договор за кредит.

С решение №1665/30.12.2024 г. по гр.д.№3022/2024 г. на РС – Пазарджик е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона, сключения между Ц. П. Д. и „Кеш Пойнт България“ ЕООД договор за потребителски кредит №****** от 27.11.2023 г.

Уважен е насрещния иск и е осъден Ц. П. Д. да заплати на „Кеш Пойнт България“ ЕООД сумата от 139 лева, частичен иск от сумата в размер на 700 лева, представляваща чистата сума по договор за потребителски кредит №****** от 27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба - 30.08.2024 г. до окончателното изплащане.

Осъдено е „Кеш Пойнт България“ ЕООД да заплати на Ц. П. Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в размер на 852 лева, по предявения главен иск, от които 800 лв. адвокатско възнаграждение и 52 лв. държавна такса.

Осъден е Ц. П. Д. да заплати на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в размер на 532,90 лева, сторени разноски по предявения насрещен иск.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса на ищеца Д..

С обжалваното в настоящето производство определение

№554/18.02.2025 г. искането е частично уважено и е изменено решение №1665/30.12.2024 г. в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на ищеца разноски по предявения главен иск от 852 лв. на 452 лв., от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 52 лв. държавна такса, като е прието, че когато между едни и същи страни са предявени евентуални искове, се дължи едно адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По отношение на изложените изводи за дължимост на съдебните разноски, настоящия състав споделя установената практика в определение №284/06.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г.о., определение №70/05.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., определение №477/04.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д.№1218/2016 г., I т. о. и др., съобразно която, когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.

Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на 2 предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск.

В настоящия случай е уважен предявения главен иск, за който са и присъдени разноски в полза на ищеца.

Видно от приложения по делото списък по чл.80 ГПК, за предявения главен иск се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., колкото е и присъдено от районният съд с обжалваното определение. Ето защо въведените с жалбата възражения относно фактическата и правна сложност на спора и обсъждането на доводи, които не били въведени от ответната страна, настоящата инстанция счита за неотносими към спора, поради което не ги обсъжда.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №554/18.02.2025 г., постановено по гр.д.

№3022/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3