Решение № 174 от 30.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разград, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“АД, подадена чрез пълномощник, против решение № 389/30.05.2025г., постановено по гр.д. № 1439/2024г. по описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по реда на чл.422 ГПК за приемане на установено, че Б. К. Х. има задължение за следните суми, за които е издадена заповед № 380/7.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 633 по описа за 2024 г. на Районен съд Разград: главница над 1921,57лв. до претендирания размер от 2115,40лв. по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 25.08.2022 г., договорна лихва в размер 7,32 лева, за периода от 01.04.2023 г. до 15.06.2023 г. и мораторна лихва в размер 192,75 лева за периода 08.06.2023 г. – 16.02.2024 г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части, като осъди ответника да заплати претенцията в пълния й размер. Навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт поради неправилно прилагане на материалния закон.

Подаден е писмен отговор от Б. К. Х. чрез назначения особен пресдтавител, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 25.08.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като 1 кредитор и ответника Б. Х. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит *** за закупуване на климатик, с посочване на цена на стоката 1499лв., застрахователна премия по групова полица с тип на услугата „сигурност на плащанията“ в размер 94,80лв., размер на кредита 1593,80лв., 12 погасителни вноски с размер на месечната вноска 140,78лв., обща стойност на плащанията 1689,36лв., ГПР 11,08% и лихвен процент 10,55%

На същата дата между същите страни е сключен и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, с предмет отпускане на кредит в размер 2000лв. с фиксиран годишен лихвен процент 19% и ГПР 25,79%. Върху двата договора е извършено отбелязване, че са електронно подписани от кредитополучателя. От представена по делото обратна разписка на Еконт се установява, че договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, както и пластиката, са връчени чрез куриерска фирма лично на Б. Х. на 1.09.2022г.

От заключението по назначената от районния съд ССЕ се установява, че кредитът в договорения размер 1593,80лв. е усвоен на 25.08.2022г. със закупуване на климатик BOSH от Технополис гр. Разград с фактура № 0570086761/25.08.2022г., а впоследствие кредитната карта *** е предадена физически на кредитополучателя и с нея са направени две тегления на банкомат в размер на 218,20 лв. и три плащания на ПОС устройство в размер на 1623,97лв.

Общият размер на усвоените суми е 3435,97лв. Извършени са седем частични погасявания на кредита в общ размер 1514,40 лева. В таблица вещото лице е отразило усвоени суми с основание лихви в размер 162,75лв., застрахователна премия в размер 20,40лв. и месечна такса в размер 18лв., но очевидно тези суми не са получени от ответника, а са начислявани като негови задължения, предвид характера им, поради което не следва да се вземат предвид като усвоени. Непогасените задължения към 16.08.2024г. са, както следва: главница в размер 2115,40лв., възнаградителна лихва от 1.04.2023-15.06.2023г. в размер 7,32лв. и мораторна лихва за периода от 08.06.2023г. до 16.02.2024г. в размер 192,75 лв.

На 6.06.2023г. в ТРРЮЛНЦ е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в полза на ищеца „Юробанк България“АД.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Оплакванията в нея са, че първостепенният съд е приел за неравноправна клауза включената в кредита застрахователна премия, с която ГПР е увеличен и е с неясна стойност. Въззиваемият от друга страна поддържа становище в представения писмен отговор, освен че клаузата е неравноправна, още и че ищецът не е доказал подписване на договора от страна на кредитополучателя, за което оспорване районният съд не се е произнесъл.

За да възникне договорно правоотношение между страните е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. При възражение за липса на подпис в договора на ответника – кредитополучател, в тежест на ищеца е да докаже, че договорното 2 правоотношение е възникнало валидно между страните. В случая банката не е доказала наличието на саморъчен, нито на електронен подпис, положен от Б. Х.. От представената по делото обратна разписка обаче се установява, че договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, както и пластиката, са връчени чрез куриерска фирма лично на Б. Х. на 1.09.2022г. Вещото лице още установява, че отпуснатият кредит е усвоен в пълен размер и дори е надхвърлен уговореният размер от 2000лв. по договора за кредитна карта. От приетата ССЕ се установява също така, че за закупуване на климатика е издадена фактура, т.е. покупката е извършена. Ето защо на възражението на въззиваемия следва да се отговори, че по делото е установено и въззивният съд приема, че между страните е възникнало договорно правоотношение.

Кредиторът е юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност, а кредитополучателят е физическо лице, ползващо услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което договорът следва да се определи като потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК. Приложение намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В този случай съдът има задължение да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор.

Между страните са сключени два договора: договор за потребителски кредит *** за закупуване на стока и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***. В заявлението по чл.410 ГПК, с което е поставено началото на съдебното производство, заявителят е посочил обстоятелства, въз основа на които е възникнало вземането, които са свързани с двата договора. В двата договора обаче, са включени клаузи, сочещи на различни лихвени проценти и различни ГПР. Ищецът в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че след закупуване на стоката, ответникът е извършил теглене на пари в брой и картови трансакции, като месечната вноска е 140,78лв. при приложим лихвен процент 10,55% и уговорена застрахователна премия „Сигурност на плащанията„ в размер 94,80лв. Тези параметри се отнасят за стоковия, но не и за револвиращия кредит, въз основа на който ответникът е усвоил суми от кредитната карта.

Така е налице неяснота относно основните параметри на изтеглените кредити – кой лихвен процент за коя от сумите по двата договора е приложил кредиторът, въз основа на какъв ГПР са отпускани и какво е включвал този годишен процент на разходите по всеки от договорите. В допълнение, в договора за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта няма уговорена застраховка, а в договора за стоков кредит такава е включена.

При това положение съдът приема, че е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК, съобразно които договорът за кредит следва да съдържа ясно определен лихвен процент по кредита и условията за прилагането му, както и годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая вземанията по двата договора са с различни параметри за лихвен процент и ГПР, без яснота относно разходите по всеки от тях, включени в ГПР. При така констатираното нарушение приложение намира разпоредбата на 3 чл.22 ЗПК за недействителност на договорите за кредит и като последица от горното обстоятелство на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, съобразно чл.23 ЗПК.

Видно от приетото заключение на ССЕ, кредитополучателят е изплатил 1514,40лв.

Усвоената главница по двата кредита е 3435, 97лв. Разликата в размер 1921,57лв. подлежи на връщане. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено като краен резултат, въпреки различните съображения, изложени от първостепенния съд.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 389/30.05.2025г., постановено по гр.д. № 1439/2024г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на „Юробанк България“АД за приемане на установено по реда на чл.422 ГПК, че Б. К. Х. има задължение за главница над размера 1921,57лв. до претендирания размер от 2115,40лв., за договорна лихва в размер 7,32 лева, за периода от 01.04.2023 г. до 15.06.2023 г. и мораторна лихва в размер 192,75 лева за периода 08.06.2023 г. – 16.02.2024 г., за които е издадена заповед № 380/7.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 633 по описа за 2024 г. на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разград, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“АД, подадена чрез пълномощник, против решение № 389/30.05.2025г., постановено по гр.д. № 1439/2024г. по описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по реда на чл.422 ГПК за приемане на установено, че Б. К. Х. има задължение за следните суми, за които е издадена заповед № 380/7.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 633 по описа за 2024 г. на Районен съд Разград: главница над 1921,57лв. до претендирания размер от 2115,40лв. по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 25.08.2022 г., договорна лихва в размер 7,32 лева, за периода от 01.04.2023 г. до 15.06.2023 г. и мораторна лихва в размер 192,75 лева за периода 08.06.2023 г. – 16.02.2024 г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части, като осъди ответника да заплати претенцията в пълния й размер. Навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт поради неправилно прилагане на материалния закон.

Подаден е писмен отговор от Б. К. Х. чрез назначения особен пресдтавител, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 25.08.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като 1 кредитор и ответника Б. Х. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит *** за закупуване на климатик, с посочване на цена на стоката 1499лв., застрахователна премия по групова полица с тип на услугата „сигурност на плащанията“ в размер 94,80лв., размер на кредита 1593,80лв., 12 погасителни вноски с размер на месечната вноска 140,78лв., обща стойност на плащанията 1689,36лв., ГПР 11,08% и лихвен процент 10,55%