Решение № 6242 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6242 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100508877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В. М. С. срещу решение № 6390/24.04.2023 г. по гр.д. № 25312/2022 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. сумата в размер на 12595 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.

Въззивникът - В. М. С., поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Сочи, че е извършила твърдените подобрения в имота, с които се е увеличила стойността му, с което ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищцата. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноските.

Въззиваемият – С.О., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз 1 основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. М. С. с иск с правно основани чл.

59 ЗЗД за осъждането на С.О. да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 12595 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.

Ищцата – В. М. С., твърди, че е обитавала общинско жилище, намиращо се в гр.

София, ж.к. ****, като е живяла в едно домакинство с наемателя на имота Е.А.Н..

Последният е починал на 11.07.2020 г., като от този момент С.О. претендира връщане на имота. Сочи, че в периода от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. е извършила подобрения в имота, изразяващи се направена външна и вътрешна изолация, подмяна на дограмата, поставяне на теракотни плочи на два балкона, баня и кухня, както и изработване на конзоли на балконите. Посочените ремонтни дейности представляват подобрения в имота, със стойността на които, възлизаща на 12595 лв., ответникът се е обогатил без основание, поради което претендира посочената сума.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е частично неправилно.

За основателност на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се установи, че ищецът е извършил подобрения в собствения на ответника имот, в резултат на което последният се е обогатил, тъй като се е увеличила стойността на имота. Предвид обстоятелството, че ищецът твърди да е бил държател на имота на ответника, то същият има право на вземане в размер на по-малката сума измежду стойността на извършените подобрения в имота (сумата, с която ищецът се е обеднил) и сумата, с която се е увеличила стойността на имота (сумата, с която ответникът се е обогатил), в резултат на подобренията, ако са налице другите предпоставки на предявеното от ищеца право.

От фактическа страна, видно от акт за общинска собственост № 165/26.03.1997 г., С.О. е собственик на процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****. В процесния период, в който ищцата твърди да е извършвала подобрения в имота, наемател на същия е бил Е.А.Н., съгласно заповед № РНД18-РД66-10/07.02.2018 г. на кмета на район „Надежда“ и договор за наем от 07.02.2018 г. Посочените обстоятелства освен това не са спорни по делото.

Съгласно показанията на свидетелите Ц.Е.Ц. и А.П.А., разпитани в рамките на първоинстанционното производство, ищцата В. М. С. е обитавала процесния имот, тъй като е живеела в едно домакинство с наемателя на същия, като през 2019 г. същата е 2 извършила ремонтни дейности по отношение на жилището, изразяващи се в следното – смяна на дограма, изработване на вътрешна и външна изолация, подмяна на плочките в банята, изработване на конзоли.

Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, след извършен оглед в имота вещото лице е констатирало следните подобрения в същия, а именно – направена е външна изолация на жилището, монтирана е нова ПВЦ дограма и вътрешни алуминиеви врати, извършен е ремонт на пода на банята с подмяна на плочки, както и ремонт на терасите. Вещото лице дава заключение, че стойността на извършените от ищцата СМР възлиза на сумата в размер на 4600,20 лв.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в производството пред въззивната инстанция и неоспорено от страните, с извършените ремонтни дейности се е увеличила стойността на процесния имот със сумата в размер на 9545 лв.

Следователно, установява се по делото, че ищцата, в качеството на държател на имота на ответника, през процесния период е извършила ремонтни дейности в имота на стойност 4600,20 лв., с което се е увеличила стойността на имота със сумата в размер на 9545 лв. Налице е неоснователно обогатяване, за което ответникът носи отговорност в размер на по-малката сума измежду стойността на извършените подобрения в имота (сумата, с която ищецът се е обеднил) и сумата, с която се е увеличила стойността на имота (сумата, с която ответникът се е обогатил), в резултат на подобренията, т.е. за сумата в размер на 4600,20 лв.

Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 4600,20 лв.

Във връзка с изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен до сумата в размер на 4600,20 лв., като вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде уважен за посочената част.

В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата от 4600,20 лв. до пълния предявен размер от 12595 лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на С.О. са присъдени разноски над сумата в размер на 63,48 лв.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 750,13 лв. – разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 658,13 лв. – разноски във въззивното 3 производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата С.О. следва да се присъди сумата в размер на 63,48 лв. – разноски във въззивното производство Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6390/24.04.2023 г. по гр.д. № 25312/2022 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. до сумата в размер на 4600,20 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването, както и в частта, с която в полза С.О. са присъдени разноски над сумата в размер на 63,48 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.О., ЕИК ****, да заплати в полза на В. М. С., ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 4600,20 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в периода от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. в общински имот – ап.

90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6390/24.04.2023 г. по гр.д. № 25312/2022 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. над сумата в размер на 4600,20 лв. до пълния предявен размер от 12595 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.

ОСЪЖДА С.О., ЕИК ****, да заплати в полза на В. М. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 750,13 лв. – разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 658,13 лв. – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, да заплати в полза на С.О., ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 63,48 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5