Решение № 28 от 21.03.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр.Л., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20224410200026 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Левски е постъпила жалба от Н. Д. В. от гр.Л. против НП № 10/09.12.2021 г. на Началник на РУ Левски при ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

За ответника – редовно призован – представител не се явява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Левски, ведно с преписката е изразено становище, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, че съдържа всички задължителни реквизити и се моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от обжалваното НП е че същото е съставено срещу Н. Д. В. от гр.Л., затова, че на 12.11.2021 г. в 10.35 часа в РУ - Левски отказал съдействие като попречил и препятствал служителя на РУ – Левски П. В. П. – мл. разузнавач в група „КП“ да изпълни определение № 71/22.10.2021 г. на РС Левски да му бъде извършена полицейска регистрация, като отказва.

1

Посочено е, че В. виновно е нарушил чл. 68 ал.5 от ЗМВР и на основание чл.

264 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

По делото е представен и акт № 10 за установяване на административно нарушение, издаден на 26.11.2021 г., послужил за основание за издаване на обжалваното НП, видно от който е, че същия е съставен против Н. Д. В. затова, че на 12.11.2021 г. в 10.35 часа в гр.Л., РУ Левски отказва съдействие като пречи и възпрепятства служителя на РУ Левски П. В. П. – мл. разузнавач в група „КП“ да изпълни определение № 71/22.10.2021 г. на РС Левски да му бъде извършена полицейска регистрация, като отказва. Посочено е, че В. виновно е нарушил чл. 68 ал.5 от ЗМВР.

В акта е посочено, че В. се е запознал със съдържанието на акта и ще представи в законния срок обяснения/възражения.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан В.Х. – служител в РУ Левски, от показанията на който се установява, че не е присъствал на нарушението, че е съставил акта, че му е известно, че е трябвало да бъде извършена полицейска регистрация, но жалбоподателя е отказал, че има изготвена докладна записка, въз основа на която е съставен акта, затова, че г-н В. е отказал да му бъде извършена полицейска регистрация. Х. не е бил свидетел на самия отказ.

В качеството на свидетел е разпитан П.П. – също служител в РУ Левски, от показанията му се установява, че той е само свидетел на съставяне на акта, който е съставен въз основа на докладна изготвена от колегата му П.П., че не е бил свидетел на опита да му бъде направена полицейска регистрация.

По делото е разпитан като свидетел и П.П. – служител от РУ Левски. От показанията на този свидетел се установява, че през ноември месец миналата година е получил постановление от разследващ полицай, с което постановление е трябвало да извърши полицейска регистрация на Н.В., който отказал. Свидетелят П. обяснява, че поканил В. в районното, че той дошъл, П. го запознал с документа, който бил изготвен от разследващ полицай и В. казал, че ще откаже, като за целта попълнил една декларация, че отказва.

Свидетелят П. заявява, че с тази декларация приключили и освободили В..

Заявява, че в последствие изготвил искане до РС Левски, да бъде извършена принудителна регистрация и след постановяване на определението от РС 2

Левски, в което било постановено да му бъде извършена принудителна регистрация призовал В. за втори път, запознал го с определение, но той отново написал, че отказва. П. изготвил протокол, в който В. заявява, че е запознат и отказва, след което лицето било освободено, а самия П. изготвил докладна записка до началника на РУ Левски, да бъде съставен акт по чл. 68 ал. 5 от ЗМВР. П. обяснява, че освен да състави протокола, да запознае лицето с него и с определението на съда, той друго не е правил. Обяснява, че „той го прочете, написа, че отказва, подписа се и го освободих. Нищо друго не се е случило. Нито ние сме го дърпали, нещо да правим, нито той се е дърпал, нещо да прави… Ние В. не сме го водили при експерта.“ От показанията на свидетеля П. се установява, че това се е случило в дежурната стая на полицията, където са били той, В. и И.С., а експерта В.З. си е бил в неговата стая.

В качеството на свидетели са разпитани също така и И.С. – служител от РУ Левски /присъствал в дежурната стая/, и В.З. – работещ на длъжност експерт в РУ Левски.

От показанията на свидетеля И.С. се установява, че също е присъствал в дежурната, когато там е било лицето В., че не е присъствал на натискане на ръце, на дърпане или каквото и да било друго, че му било предадено от колегата му П.П., на който е било възложено да бъде извършена полицейска регистрация на В., че В. отказал. Свидетеля заявява, че реално не е видял и чул нищо, че за момент видял лицето там и че колегата му, му предявява документи, но не е присъствал на дърпане и някой нещо конкретно да прави, не е присъствал на някакви конкретни физически действия, на хващане или принудително вземане на отпечатък. Обяснява, че той също е имал такива определения и питат лицата, че ако те откажат, подписват се, че отказват и ги освобождават.

От показанията на св. В.З. се установява, че колегата му П.П. го уведомил, че е призовал лице за извършване на принудителна полицейска регистрация, съгласно определение на РС Левски, че в последствие на същия ден колегата му пак отишъл при него и му казал, че лицето отказва да му бъде извършена такава регистрация, и че съответно той си е изготвил неговите документи, както и че самия З., като експерт се е разписал на тоя документ.

Заявява, че в негово присъствие не се е случвало нищо като действие от страна на който и да било.

3

Видно от приложеното към делото на л. 19 определение № 71/22.10.2021г. по чнд 310/2021 г. на РС Левски е, че със същото на основание чл. 68 ал. 5 от ЗМВР е разрешено на полицейски орган при РУ Левски принудително извършване на действия по полицейска регистрация по отношение на Н. Д. В. с посочени лични данни, привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1246/2021 г. по описа на РП Плевен /ЗМ № 47/2021 г. по описа на РУ Левски/ за престъпление по чл. 325 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Както бе посочено по-горе на В. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 68 ал.5 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал.5 от ЗМВР „Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал.

3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“, а съгласно ал. 3 на чл. 68 от ЗМВР „За целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл.18 от Закона за българските лични документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на лицата.“.

Видно от обжалваното НП е, че със същото на В. е наложено административно наказание по чл. 264 ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“ От изложеното е видно, че за да се наложи наказание по този текст, следва лицето „противозаконно да пречи“ на орган на МВР да изпълнява функциите си. Правната теория и съдебната практика приемат, че „противозаконното пречене“ се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на МВР. Резултатът на това нарушение се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на МВР, като за съставомерността на нарушението от обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал.1 от ЗМВР полицейските органи 4 извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. При отказ на лицето, действията по ал. 3 т.2 и т. 3 на чл. 68 от ЗМВР се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняем. Предвид обстоятелството, че В. е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление - по чл. 325 ал.2 от НК няма съмнение, че по отношение на него е следвало да бъде извършена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР. Тъй като В. е отказал при първоначалната покана от страна на полицейските служители да му бъде извършена полицейска регистрация, видно от посоченото по-горе и от представените доказателства по делото е, че процедурата по чл. 68 ал. 5 от ЗМВР е била инициирана от Началника на РУ МВР Левски, в резултат на което полицейските органи са се снабдили със съдебен акт за извършване на полицейска регистрация.

В случая на св. П.П. - служител от РУ Левски е било възложено осигуряване изпълнението на определение № 71/22.10.2021 г..

Установява се от доказателствата по делото, че В. е призован да се яви в РУ Левски на 12.11.2021 г., че същия се е явил и в писмен вид е заявил нежеланието си да бъде изпълнено определението на съда. Освен предоставяне на В. на съдебния акт за запознаване, свидетелят П. не е предприел каквито и да било други действия по осигуряване изпълнението на процесното определение на РС Левски – не е осигурил присъствието на експерт, който да пристъпи към фактическите действия по дактилоскопиране, фотографиране и изземване на ДНК профил на подсъдимия /последното действие предполага и съответна медицинска квалификация на изземващия профила/. Единственото последвало писмения отказ на В. действие от страна на полицейските служители е освобождаването му. Доколкото П. не е започнал извършването на фактически действия по полицейската регистрация – дактилоскопиране, фотографиране и изземване на ДНК профил на В., /тези действия не са и влизали в служебните му задължения, тъй като той не е експерт/, не може да се предполага какво би било поведението на В. в случай, че вместо да бъде освободен е бил отведен при експерта от районното управление – св. В.З.. В контекста на изложеното, за да бъде подведено поведението на В. под нормата на чл. 264 ал.1 от ЗМВР е необходимо 5 извършването от негова страна на действие, създаващо пречка за работата на органа на МВР, като нарушението не обхваща и не се отнася до случаите на бездействие, заради което се пропуска да се създаде необходимото условие за работата на органа на МВР. Както бе посочено по-горе В., видно от гласните доказателства, е стоял спокойно, прочел е процесното определение, след което е написал, че „отказва“, след което е освободен. По отношение на него не са предприети каквито и да било конкретни действия за извършване на разрешената принудителна полицейска регистрация.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са събрани по един несъмнен и категоричен начин доказателства Н. Д. В. да е извършил вмененото му нарушение и при издаване на НП неправилно е приложен материалния закон, поради което и на основание чл. 63 ал.3 т.1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 от 09.12.2021 г., издадено от Началника на РУ Левски при ОД МВР Плевен, с което на Н. Д.

В., с постоянен адрес: гр.Л., обл.П. *****, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 500 лв., за нарушение за което е съставен акт № 10/26.11.2021 г.

Разпечатката съдържа 39 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb99519e-da07-4b98-997a-86712576a94e