Решение № 616 от 07.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 406/18.01.2024г. /идентична на постъпилата по ел.поща с вх.№ 343/16.01.2024г./ по регистратурата на РС-Девня, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу Решение № 209/14.12.2023г. постановено по гр.д. № 539/2023г. по описа на РС-Девня В ЧАСТТА, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Г.

Ж., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 6/26.02.2019г. по НОХД № 389/2018г. по описа на РС – Девня, потвърдена с решение № 129/05.06.2019г. по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ОС – Варна в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.05.2020г. до окончателното й заплащане както и Е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж. сумата от 1943,33 лева – съдебноделоводни разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa заявявa становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Не оспорва, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, приключило с постановяване на оправдателна присъда, но счита, че е останал недоказан твърдяният от ищеца факт на претърпени от него неимуществени вреди, които да са пряка последица от действията на прокуратурата. Посочва, че експертното заключение е основано на личните 1 обяснения на ищеца, който е заинтересован от изхода на заявения от него спор. Счита, че не е доказано по категоричен начин кое е довело до констатирано претърпените от него негативни емоции – дали това е воденото срещу него наказателно производство или е друга причина. Дори да се приеме, че ищецът все пак е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение то счита, че справедливото им обезщетение е в по-нисък размер от присъденото такова доколкото делото е протекло в разумни срокове, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не го е възпрепятствала по никакъв начин. Възразява и срещу началната дата, от която е присъдена законна лихва върху сумата на обезщетението.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В евентуалност се претендира за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – И. Г. Ж., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е за установени съобразно събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели и заключението на проведената комплексна СППЕ. Посочва, че заключението на вещите лица не е било оспорено от ответника непосредствено след изслушването и приемането му от съда, поради което счита, че е преклудирана възможността на жалбоподателя да го оспорва. Възразява срещу становището във въззивната жалба, че били недоказани както твърдяните претърпяни от ищеца неимуществени вреди, така и факта че същите са следствие на незаконно повдигнатото му обвинение.

Оспорва и възраженията на въззивника, че законната лихва върху обезщетението е присъдена за период, за който е погасена по давност. Счита, че посоченият в обжалваната част на решението размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е справедливо определен от съда, не е завишен и не подлежи на корекция в посока намалението му. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища.

Въззивникът уточнява възраженията си, че евентуално претърпените от И. Ж. неимуществени вреди не са в следствие само на воденото срещу него наказателно производство, но и от факта, че по същото време родителят му е страдал от тежко заболяване, чиято относителна тежест е по-голяма от тази на повдигнатото му обвинение.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата 2 нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

РС-Девня е бил сезиран с предявен от И. Г. Ж. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания – изпитани стрес, страх, срам, неудобство, вътрешно безпокойство за работата, семейството, усещане за безпомощност, безсъние, здравословни проблеми – повишено кръвно налягане резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, предл.1 и т.2, вр.ал.1 от НК, по което воденото наказателно производство по НОХД № 84/2018г., преобразувано в НОХД № 389/2018г. по описа на РС-Девня е завършило с постановяване на оправдателна присъда потвърдена с решение по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.11.2017г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2109/2017г. на РУ на МВР гр.Девня с повдигнато обвинение по чл. 213а ,ал. 2, т.1 пр.1 и т.2 вр. ал.1 НН – заплаха за убийство и причиняване на средна телесна повреда. От същата дата била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Излага, че с Присъда № 294/15.11.2018г. по образуваното наказателно производство по НОХД № 84/2018г. по описа на РС-Девня е бил признат за виновен и е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 години, както и била наложена глоба в размер на 4000 лева. По повод обжалване на присъдата е било образувано ВНОХД № 852/2018г. по описа на ВОС, с което присъдата на първоинстанционния съд е била отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав. Последвало е ново произнасяне по НОХД № 389/2018г. по описа на РС-Девня с Присъда № 6/26.02.2019г., с което ищецът е бил оправдан, като същата е била потвърдена с решение № 129/05.06.2019г. постановено по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ВОС.

Твърди, че в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди - душевни болки и страдания – изпитани стрес, страх, срам, неудобство, вътрешно безпокойство за работата, семейството, усещане за безпомощност, безсъние и др. От жизнерадостен човек и с добро самочувствие, с добра семейна и колегиална бизнес среда станал затворен, чувствал се унизен, затворен и несигурен, прекратил контакти с най-близките си хора. Притеснявал се за общественото мнение и това на бизнес партньорите му, както и общинската администрация, с който имал контакти по повод работата си. Налагало се нееднократно да отсъства от работа, за да се явява пред разследващия орган, а после и в съдебни заседания, което се отразило на възможността му да контролира и организира работата на дружествата, в които бил собственик и съдружник.

Фактът на привличането му като обвиняем станал известен в цялата община и започнали злостни коментари по негов адрес, хората шушукали по негов адрес. Не можел да спи, а когато заспивал, сънувал кошмари. Започнал често да изпитва недостиг на въздух и да се задушава. Престанал да се храни и отслабнал значително, появили се и здравословни проблеми свързани с повишаване на кръвното налягане. Престанал да управлява автомобил 3 и поради несигурността си започнал да взема решения по-бавно от преди. Изпитвал крайно неудобство, когато се налагало да отговаря на въпроси на детето си дали ще отиде в затвора.

За обезщетяване на посочените неимуществени вреди претендира за присъждане на парично обезщетение в размер на 15000 лева, които претендира ведно със законната лихва върху сумата считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 05.06.2017г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника –Прокуратурата на Р.България, в който е заявено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Посочва се, че воденото срещу ищеца наказателно производство е протекло в разумни срокове, а спрямо него е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е ограничила по никакъв начин неговото обичайно ежедневие. Оспорва се и размера на заявената претенция за обезвреда като прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост. Оспорва се и претенцията за лихва като погасена по давност за период от преди три години преди предявяване на исковата молба в съда.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 14.07.2017г. на прокурор при Районна прокуратура-гр.Девня е образувано досъдебно производство № 2109/2017г. по пр.преписка № 230/2017г., а с постановление от 21.11.2017г. на разследващ полицай при РУ на МВР гр.Девня в качеството на обвиняем по повдигнато обвинение по чл.213а, ал.2, т.1, предл.1 и т.2, вр.ал.1 от НК е привлечено лицето И. Г. Ж.. Със същото му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Видно от ел.справка за съдимост издадена на 11.07.2023г. от РС-Девня, И. Г. Ж. е неосъждан, но има наложено административно наказание по чл.78А от НК по НОХД № 1612/2006г. по описа на ВОС.

С обвинителен акт внесен в съда на 15.03.2018г. на прокурор при РП –гр.Девня е повдигнато обвинение срещу И. Г. Ж. за извършено от него престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, предл.1 и т.2, вр.ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 84/2018г., по което с присъда № 23/11.06.2018г. И. Г. Ж. е признат за виновен с повдигнатото обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 5 години, както и е наложена глоба в размер на 4000 лева. С определение от същата дата е потвърдена вземата му мярка за неотклонение „Подписка“.

С решение № 294/15.11.2018г. по ВНОХД № 852/2018г. на ОС-Варна е отменена изцяло присъда № 23 от 11.06.2018г. по НОХД № 84/2018г. по описа на РС-Девня и делото е върнато за ново разглеждане.

4

При повторното разглеждане по образуваното НОХД № 389/2018г. по описа на РСДевня е постановена Присъда № 6/26.02.2019г., с която подсъдимият И. Г. Ж. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. С определение от същата дата /26.02.2019г./ е отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Присъдата е потвърдена изцяло с необжалваемото решение № 129/05.06.2019г. постановено по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ВОС при проведен въззивен контрол.

По делото е проведена комплексна Съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от чието заключение поддържано в съдебно заседание от вещите лица Р. Б. и А.

Ц. се установява, че личността на ищеца е тревожна, впечатлителна, емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към психосоматични прояви, т.е емоционално лабилна личност с висок невротизъм, несигурност и очакване на негативни последици, подозрителност към околните, както и епизодични прояви на страхови очаквания. Констатирани са високи показатели в скалата за оценка на тревожност и усещане за неопределена заплаха. Ищецът изпитва нужда от дълбоки и постоянни контакти с обкръжаващите го, стреми се да привлече тяхната оценка, а когато се достигне до разпад в отношенията, той проявява склонност да се оттегля, за да избегне разочарование. Като характерова черта е посочено още, че ищецът е с подчертано интровертна нагласа – затвореност, ограничено споделяне, изборност в контактите, трудно допускане на външни лица към вътрешните преживявания. В ситуация на фрустрация са възможни реакции на гняв, чувство за вина, включително автоагресия.