Определение № 516 от 05.08.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Варна, 04.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20223001000339 по описа за 2022 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частни на жалби на М. П. М. и Д. В. М., и двамата от гр.Силистра срещу определение № 260028 от 11.03.2022г. по търг.дело № 184/15г. по описа на Силистренски ОС, в частта му, с която производството по делото по отношение на тях като поръчители не е прекратено и по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София срещу същото определение, но в частта му, с която производството по делото по иска на банката срещу длъжника ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ е прекратено.

В частната жалба на М. П. М. и Д. В. М. се твърди, че образуваното производството по търг.дело № 184/15г., образувано на 20.11.2015г. е недопустимо на основание чл.637 ал.6 от ТЗ като образувано след откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „Престиж – 95 М.М.“. Твърдят че съдът не е зачел силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 234 от 30.07.2015г. по в.търг.дело № 24/15г. включително и за страните по него.

Твърдят също така, че със същото определение е прекратено производството по отношение на едноличния търговец, като е прието, че задължението му е прието в производството по несъстоятелност и отчасти погасено. Твърдят че поръчителството им е прекратено поради прекратяване на главния дълг.

Твърдят също така че на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД кредиторът не е предявил иск срещу длъжника, поради което и производството срещу тях 1 като поръчители е недопустимо.

Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови прекратяване на производството по делото срещу тях като поръчители.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещната страна страни „Банка ДСК“ ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

В частната жалба на „Банка „ДСК“ ЕАД се оспорва приетото от първоинстанционния съд експертно заключение. Твърди че вземанията, предмет на търг.дело № 184/15г. са включени в списъка с неприетите вземания, поради което и искът срещу несъстоятелния длъжник не следва да бъде прекратяван.

В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от М. П. М., е изразено становище за неоснователност на частната жалба на банката.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран отговор по двете жалби от синдика на несъстоятелния ЕТ „Престиж 95 – М.М.“, в които изразява становище за неоснователност на частните жалби и моли съда да ги остави без уважение.

С определение № 260028 от 11.03.2022г. съдът е приел, че няма събрани доказателства за произнасяне по възражението на поръчителите М. и М. за прекратяване на производството по делото поради изтичане на срока по чл.147 от ЗЗД и не се е произнесъл по направеното от тях искане за прекратяване. Със същото определение съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника – едноличен търговец, обявен в несъстоятелност.

Въззивният съд намира частната жалба на М. П. М. и Д. В. М. за недопустима, тъй като не е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК частното обжалване е допустимо само спрямо преграждащите хода на делото определения, както и такива, за които това е изрично предвидено в закона.

Както е разяснено в тълкувателно решение № 5/18г. по тълк.дело № 5/15г. на ОСГТК от инстанционен контрол са изключени определенията по 2 въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му. В категорията актове по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено.

Непроизнасянето на съда по възражение за недопустимост на производството, а дори и оставянето на такова искане без уважение не подлежи на инстанционна проверка по реда на обжалването с частна жалба.

Поради което и производството по частната жалба на М. П. М. и Д. В. М. следва да бъде прекратено.

По частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД:

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 184/15г. по описа на СОС е образувано на 20.11.2015г. по предявен осъдителен иск от „Банка ДСК“ ЕАД солидарно срещу ЕТ „Престиж 95 – М.М.“, М. П. М. и Д. В. М. за дължими по суми по договор за кредит от 17.11.2005г. с пет анекса към него: главница в претендиран размер на 47 941.66 евро, договорна лихва по чл.9.1 от договора за периода от 26.12.2011г. до 09.10.2013г. в размер на 10 645.20 евро, наказателна лихва за периода от 26.12.2011г. до 09.10.2013г. в размер на 4 981.59 евро и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 09.10.2013г. до предявяване на иска в размер на 3 766 евро. Общо претендираните по делото срещу длъжника и поръчителите суми са в размер на 67 334.45 евро.

Не е спорно че към датата на подаване на исковата молба е било висящо производство по несъстоятелност на кредитополучателя ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ по търг.дело № 190/14г. по описа на ОС - Силистра. С решение на АС – 3

Варна № 255 от 30.11.2017г. по в.търг.дело № 225/17г. е открито производство по несъстоятелност на длъжника и длъжникът е обявен в несъстоятелност.

След откриване на производството по несъстоятелност производството по търг.дело № 184/15г. е спряно и същото е възобновено след одобряване на списъците на приетите вземания на кредитори на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“.

В производството по несъстоятелност по търг.дело № 190/14г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД с молба от 31.01.2019г. е предявил свои вземания срещу длъжника, произтичащи от договор за кредит за оборотни парични средства от 17.11.2005г. с подписани пет броя допълнителни анекси към него. Общият размер на претендираните от банката вземания е 104 198.71 евро или 203 794.96лв. Банката е индивидуализирала своите вземания за главница, лихви, разноски и заемни такси по периоди и размер, както и посредством препращане към влязло в законна сила решение № 234 от 30.07.2015г. по в.търг.дело № 24/15г. по описа на АС – Варна и предявената искова молба по търг.дело № 184/15г. /с изключение на сумата 3 766 евро, претендирана като законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2013г. до 20.11.2015г./.

С определение на съда по несъстоятелност № 245 от 16.08.2019г. са одобрени списъците на приетите вземания на кредитори. Приети са вземания в общ размер на сумата 138 527.30лв. или 70 827.88 евро, от които главница в размер на 58 449.62 евро и лихви в размер на 12 378.26 евро. В списъка на неприетите вземания на „Банка ДСК“ ЕАД са включени сумата общо 70 260.88лв., от които главница 22 065.92 евро и лихви 11 538.79 евро, както и разноски в размер на 4 526лв. В списъка на неприетите вземания като забележка е посочено, че вземанията в този списък не са доказани по размер, както и че част са погасени.

Производството по търговско дело № 184/2015г. е образувано преди откриване на производството по несъстоятелност на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ и спрямо него са приложими правилата на чл.637 от ТЗ. На основание чл.637 ал.2 от ТЗ спряното поради откриване на производство по несъстоятелност производство се прекратява, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност. На основание чл.637 ал.3 от ТЗ спряното производство се възобновява ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика 4 вземания или в на одобрения от съда списък по чл.692 от ТЗ. Поради което и основаният въпрос на който следва да бъде даден отговор е включени ли са вземанията на банката, предмет на предявения по търг.дело № 184/15г. иск в списъка на приетите вземания.

Сумарно вземанията по списъка на приетите вземания и списъка на неприетите вземания, е равен на вземанията, предявени с молбата на кредитора за предявяване на вземанията от 31.01.2019г. От списъците обаче не може да бъде направен непосредствен извод за това, кои от двете групи вземания – тези, за които има влязло в сила решение по търг.дело № 71/14г. по описа на СОС или тези, предмет на предявения иск в настоящето производство, в кой списък са включени.

Не е спорно че искът по търг.дело № 184/15г. е предявен от банката след влизане в сила на решението по търг.дело № 71/14г. по чл.422 от ГПК, с което е прието за установено съществуването на вземания на банката по договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него, предмет на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1716/2013г. на СРС, изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 09.10.2013г. А осъдителните искове по търг.дело № 187/15г. са с предмет вземанията за главница и лихви на банката по същия договор, изискуеми след датата 09.10.2013г.

Не е спорно, а същото се установява и от приложено към търг.дело № 71/14г. удостоверение от ЧСИ с рег.№ 834, че въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1716/13г. по описа на СРС е образувано изпълнително дело № 29/14г., прехвърлено и образувано под № 170/14г., по което от продажба на недвижими имоти, собственост на длъжника, и след влезли в сила разпределения към 14.09.2015г. на банката са преведени суми в общ размер на 122 290.18лв. по молба на длъжника след влизане в сила на решението по установителния иск по чл.422 от ГПК и преди приемане на новия текст на чл.422 ал.4 от ГПК в полза на длъжника е издаден обратен изпълнителен лист за сумата 44 324.29лв.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че вземанията на банката, предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1716/13г. по описа на СРС, и установени с влязло в сила 5 решение по търг.дело № 71/14г. с решение на АС – Варна по търг.дело № 24/15г. в общ размер на 32 340 евро или 63 251.54лв. – главница и лихви и сумата 4 526лв. – разноски са погасени чрез предприетото принудително изпълнение по изп.дело № 170/14г. Признание за постъпили суми в общ размер на 71 395.62лв. в резултат на предприето принудително изпълнение по изп.дело № 170/14г. е направено от банката в молба от 21.03.2019г. депозирана в производството по несъстоятелност на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ /л.1356 на търг.дело № 190/14г./ Поради което и съпоставяйки общият размер на неприетите вземания – 70 260.88лв. с размера на признатите от кредитора за платени преди подаване на молбата за предявяване на вземания суми, въззивният съд приема, че индивидуализираните в молбата за предявяване на вземания суми, посредством препращане към влязло в сила решение по търг.дело № 71/14г. /42/15 по описа на АС – Варна/ са включени в списъка на неприетите вземания.

От което може да бъде направен извод, че вземанията по търг.дело № 184/15г. в размер на 67 334.45 евро за главница, договорни и наказателни лихви и законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2013г. до предявяване на иска в съда, са включени в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда.

Поради което и производството по предявения по търг.дело № 184/15г. по описа на СОС осъдителен иск следва да бъде прекратено на основание чл.637 ал.2 от ТЗ, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260028 от 11.03.2022г. на Силистренски ОС по търг.дело № 184/15г., с което производството по делото по отношение на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ в несъстоятелност е прекратено.

ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на М. П. М. и Д. В.