Решение № 87 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600023 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. П., СлАК, в качеството й на защитник на подсъдимия Н. М. С. срещу присъда № 198/08.12.2025г. , по НОХД 352/2025 г. по описа на РС – С..

С атакуваната присъда Н. М. С. е признат за виновен в това, че: на 28.04.2024 г. в с.Б., общ.С. се заканил на Ж. Н. Г. от с.Б., общ.С. с убийство с думите: „Ще те убия! Ще те смачкам! Ще те заколя! Ще те застрелям като животно, да знаеш! Ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда, подсъдимият Н. М. С. е признат за виновен и в това, че на 28.04.2024 г. в с. Б., общ.С. причинил на Ж. Н. Г. от с. Б., общ. С., по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в лявата лицева половина и слепоочие с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, което телесно увреждане е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.

131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено 1 наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил на подс. Н. С. едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях –„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.

1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдими са възложени сторените в наказателното производство разноски.

Във въззивната жалба на адв. П. П., подадена в качеството й на упълномощен защитник на подс. Н. С. съдебният акт се атакува като неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоява се, че изводите за извършено от подзащитния й - Н. С. престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е неправилен, като поддържа, че думите за закана от Н. С. думи били изречени в състояние на афект, липсвал е умисъл за отправяне на закана за убийство и пострадалият не бил възприел думите като закана, като се аргументира, че веднага след изричането им пострадалият отишъл в дома на подс. Н. С.. Счита, че не са доказани обективните признаци на състава на престъплението. Позовава се на практика на ВКС в насока, относно наличието на съмнения в съпричастността на подсъдимия към престъплението, които не позволявали, същият да бъде признат за виновен.

Иска се съдът да отмени обжалваната присъда.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП - С. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваната присъда. Поддържа становище, че РС С. е постановил правилна и законосъобразна присъда, като в хода на наказателното производство, в това число и съдебното следствие в първоинстанционния съд, са положени всички усилия за установяване на обективната действителност и въз основа на нея е постановена атакуваната присъда, като в мотивите към присъдата е направен обстоен анализ на всички писмени и гласни доказателства и всички от тях, в тяхната съвкупност, сочат, че Районен съд - С. е постановил една правилна и законосъобразна присъда. Правилно е определен и размера на наказанието, при правилно приложение на института на условното освобождаване от отговорност, съгласно чл. 66 на НК.

Защитникът на подс. С. - адв. П. П. от АК С., настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен от въззивния съд по съображенията изложени във въззивната жалба, като на основание чл. 304 НПК да постанови оправдателна присъда по повдигнатите обвинения на подс. С. обвинения.

В личната си защита и последната си дума подс. С. излага съображения, че пострадалият поддържал и поддържа поведението – да пуска без надзор 2 животните си, въпреки противопоставянето и оплакванията от на всички съселяни, за което е бил предупреждаван и от подсъдимия, с което предизвикал извършените от подсъдимия действия в състояние на афект.

Животните му навлизали в моя неговия двор и при други съседи, в цялото село, но пострадалият не преустановил това поведение, разчитайки на помощта на близки от органите на реда, с което предизвикал инцидента, който подсъдимия окачествява като „едно селско скарване“. В последната си дума заявява изтъква, че не е осъждан и не е бил съден в друго производство.

Съдът, след като се запозна с въззивната жалба и допълнението към нея, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт в законния срок. Разгледан по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - С. е образувано по внесен от РП - С., обвинителен акт против подсъдимия Н. М. С. в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл.

130, ал. 1 от НК, като на 28.04.2024 г., в с. Б., общ. С. се заканил на Ж. Н. Г. от с. Б., общ.С. с убийство с думите: „Ще те убия! Ще те смачкам! Ще те заколя!

Ще те застрелям като животно, да знаеш! Ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и че на 28.04.2024 г. в с.Б., общ. С. причинил на Ж. Н. Г. от с. Б., общ. С., по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в лявата лицева половина и слепоочие, с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, което телесно увреждане е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От приобщените писмени, гласни и веществени доказателства се установява от фактическа страна следното:

На 28.04.2024 г. около 12,00 часа, св. Ж. Г. пуснал животните си пред дома си в с. Б., общ. С. да пасат и се прибрал за да си почине и да поспи.

Междувременно пуснатите от св. Ж. Г. животни – кози и магаре влезли в двора на подс. С. и навлезли в дворните насаждения, за да пасат, като била огъната дворната ограда. Виждайки това, подс. С., след като изкарал животните, около 13.00 ч., ядосан и гол до кръста отишъл в дома на св. Ж. Г., започнал да го вика да излезе и да го псува. След като св. Ж. Г. не излязъл, подс. С. влязъл в двора и пресрещнал св. Ж. Г. на входната врата на дома му и без предупреждение започнал да го удря с юмруци в областта на главата и лицето.

В резултат на това св. Ж. Г. паднал и попитал, защо го удря, на което подс. Н.

С., продължавайки да нанася удари в главата и слепоочията на св. Ж. Г. му казала „Още веднъж да тге видя, животните пуснати и ти да не си с тях. Щеу 3 те смачкам. Мамам ти мръсна да еба. Аз ще давам пари, ще ми се подиграваш на труда“ „Само да съм ги видял, без да си с тях. Ще те заколя. Мамичката ти мръсна и бунак“ Въпреки стоновете на св. Ж. Г., подс. С. продължил да го обижда и псува, и да го удря, като изрекъл още „Ще те застрелям като животно, да знаеш“. Св. Ж. Г. попитал: „Къде бяха?“, но подс. С. отново нанесъл удар и тръгвайки си, се заканил отново. “Само да съм ги видял. Ще те застрелям“, като продължил да псува св. Ж. Г.. След като подс. Н. С. си тръгнал, св. Ж. Г. се изправил и отишъл до двора на подс. С., където той се намира заедно със свои роднини – св. М. М. – син на подс. С. и св. М. С. – баща на подс. С., като до оградата е бил и св. Т. Ташев. Последният приканил св. Ж. Г. да се прибира, което той и сторил.

Обстоятелството, че св. Ж. Г. действително и друг път – от 2013 г., е пускал безпризорно животните си, от което са се оплаквали многократно негови съселяни, се установява от показанията на св. П. Иванов, св. Т. Ташев и св. Яна П. – кметски наместник. Последните не са били очевидци на нанесения в дома на св. Ж. Г. побой от подс. Н. С., поради което показанията им са концентрирани около събитията преди, свързани с многократното пускане на животните от св. Ж. Г.. Св. Т. Ташев е очевидец и на пристигането на св. Ж. Г. до двора на подс. С. след нанесения побой.

Изречените закани и стенанията в резултат на нанесените удари се установяват по несъмнен начин от изготвената по делото съдебна комплексна видео - техническа и фоноскопна експертиза като на хартиен носител е свалено съдържанието на компактдиска, съдържащ запис на процесните събития, направен в имота на свид. Ж. Г. от монтирана там камера.

От изготвеното на 02.05.2024 г. СМУ, издадено от д-р Т. Чаушев и заключението по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Ст. С. се установява, че в резултат на нанесения му побой, св. Ж. Г. е получил контузия в дясната лицева половина и слепоочие, с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, което увреждане отговаря добре да е причинено по начин и време в инцидента на 28.04.2024 г. и механизъм на причиняване – чрез твърд тъп предмет, какъвто е свитата в юмрук човешка ръка, което е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

От заключението на изготвената в досъдебното производство комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че св.

Ж.Г. е в състояние да разбира и противодейства при упражняване спрямо него на физическо и психическо насилие, както и че е психически годен да възприема правилно фактите от значение по делото и може да дава правилни и достоверни обяснения по тях. Същият е със запазени годности да възприема правилно значението и характера на извършеното спрямо него деяние, както и че по време на инцидента е преживял психичен стрес, довел до възникването на „Разстройство в адаптацията“. Отразено е в експертизата, като отправената 4 спрямо него закана с убийство от подс. С. е възбудила у пострадалия основателен страх за осъществяването й.

Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от първостепенния съд, който е извършил детайлен разбор на доказателствата поотделно и в съвкупност.

Възприетата от настоящия състав на съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали, взети в тяхната съвкупност. Фактическите положения не са нови и се извличат от поподробен прочит на приобщените от първата съдебна инстанция гласни и писмени доказателствени материали и заключения на назначените в досъдебното производство експертизи, които не обосновават различни изводи от възприетите от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда.

Основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с оценката на събраните по делото гласни доказателства и изготвените от първата съдебна инстанция мотиви, във връзка с което въззивният съд намира, че следва да посочи, че в мотивите към проверяваната присъда присъства обстоен анализ на приобщените доказателствени източници. Първоинстанционният съд е коментирал събраните лично и непосредствено от съдебния състав доказателства, както и тези, приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред. Обсъдил е същите, като е изложил аргументи за тяхната относимост и достоверност, като обосновано и във връзка с доказателствената съвкупност, в т. ч. обясненията на подсъдимия, като е обосновал пространно както тяхната кредитация, така и вътрешните противоречия и противоречията с данни от обективните доказателства по делото. Изложени са конкретни доводи защо свидетелските в една част са кредитирани, а в друга - не.