Акт от 16.07.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 161 гр. Сливен, 16.07.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА

МИХАЙЛОВА мл.с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.

№205 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №34/10.02.2020г. по гр.д.№903/2019г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, че Г.Д.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, както следва: сумата от 2000лв., представляваща главница по договор; сумата от 1095,40лв. договорна лихва за периода от 05.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.07.2020г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата 246,75лв. – обезщетение за забава, считано от 06.03.2018г. до 05.03.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №124/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№298/2019г. на НЗРС. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София в размер на 1283,68лв. за исковото и заповедното производство.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – Г.Д.Д. чрез назначеният му от първоинстанционния съд по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Т.Ч. ***, като се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът Г.Д. чрез особения си представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.

Ч., посочва, че обжалваното решение на НЗРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка районният съд е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Твърди, че районният съд не е анализирал договора за потребителски заем от 05.01.2018г. относно неговата валидност. Счита, че са очевидни различните подписи на всяка от страниците на позицията „клиент”, като е спорно дали са положени от ответника. Отделно посочва, че по делото не било доказано връчването на длъжника на уведомително писмо относно предсрочната изискуемост на кредита. Неправилно районният съд е приел, че кредиторът има право на договорна лихва, обезщетение за забава от 06.03.2018г. и законна лихва от 05.03.2019г. и така е приложил неправилно разпоредбите на чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД. С оглед изложеното, въззивникът чрез особения си представител, моли въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. По възражението на въззивника относно подписването на договора посочва, че доказателствената тежест се носи от ответника, оспорващ положения от него подпис, а доказателства, в т.ч. експертиза, не са ангажирани. Твърди, че договорът е валиден. Посочва, че с изпратените две уведомителни писма ответникът е уведомен за цесията и за предсрочната изискуемост и обстоятелството, че той не ги е получил не опорочава добросъвестността на цедента.

Длъжникът бил недобросъвестен. Посочва, че с исковата молба е приложено уведомлението и с връчване на книжата, длъжникът – ответник се счита за уведомен за цесията. Връчването по чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК били редовни. По отношение на различните лихви посочва, че са претендирани на различни фактически и правни основания и за различни периоди. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В първото по делото о.с.з. въззивникът Г.Д.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му от първоинстанционния съд особен процесуален представител – адв. Т.Ч., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. В с.з. по същество адв. Ч. не се явява.

В с.з., въззиваемото дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Б., която посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора й доводи. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на евентуалност, както следва: 1. обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за признаване за установено, че ответника Г.Д.Д. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, вземания, за които е издадена Заповед №124/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№298/2019г. на НЗРС, както следва: сумата от 2000лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15650627 от 05.01.2018г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлен с цесия на 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане; сумата от 1095,40лв. – договорна лихва за периода от 05.02.2018г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 05.07.2020г.

/падеж на последна погасителна вноска/ и сумата 246,75лв., представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 06.03.2018г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и 2. евентуално при отхвърляне на исковете по чл.422, ал.1 от ГПК предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за заплащане от страна на ответника Г.Д.Д. на следните суми: сумата от 2000лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15650627 от 05.01.2018г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД, прехвърлен с цесия на 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1095,40лв. – договорна лихва за периода от 05.02.2018г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 05.07.2020г. /падеж на последна погасителна вноска/ и сумата 281,86лв., представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 06.03.2018г. до подаване на исковата молба.

Вземанията са цедирани от кредитора „БНП Париба

Пърсънъл Файненс” ЕАД на цесионера

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 12.07.2018г.

На първо място съдът ще разгледа предявените като главни положителни установителни искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Положителният установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, твърдението на ищеца - цесионер относно основанието за процесните вземания е договор за потребителски кредит, сключен с неговия цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и ответника Г.Д.Д..

На първо място, по въпроса относно цедираното вземане, обосноваващо правото на цесионера да предяви настоящия осъдителен иск, следва да се посочи, че въззивният съд като краен извод приема посоченото от районния съд, че длъжника е уведомен за цесията и е настъпило действието й по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Вземанията по процесния Договор за потребителски кредит от 05.01.2018г. са цедирани от кредитора „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД, гр.София на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София с горепосочения Рамков договор от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 12.07.2018г. към него. Възможност за цедиране на вземанията по договора е предвидена в чл.27 от Договор за кредит.

По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва само длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за валидността му обаче е съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Договорът за цесия е валидно сключен между страните – цедент и цесионер, но за да породи действие спрямо длъжника, който не е страна по него, то е необходимо надлежното му уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

В случая уведомлението е изпратено от цедента /по силата на нарочно упълномощаване/ с обратна разписка с две последователни писма на адреси в с.Асеновец и в с.Божевци, откъдето писмото е върнато, поради съответно „преместен адресат” и от втория адрес отбелязване, че лицето е извън страната. Следователно не е налице връщане поради непотърсване на пратката от лицето, а поради преместването на лицето. Освен това прави впечатление, че уведомително писмо не е връчено на адреса, посочен от длъжника в договора като настоящ такъв в гр. Нова Загора.

Настоящият състав не приема, че с тези два неуспешни опити за връчване, уведомлението за цесията е връчено редовно на длъжника. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, както е в случая, то съгласно разпоредбата на чл.

36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.