Разпореждане № 158022 от 14.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 158022 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110140834 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК (Осъдителен иск за вземане, за които съдът е отказал да издаде Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

248487/17.07.2025 г., от Т. Е. М., ЕГН ********** и А. Е. М., ЕГН ********** и двамата чрез своята майка и законен представител А. Б. К. гр. София, кв. О* срещу Е. Е. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „Е*, с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация

1. чл.143, ал.2 СК, с която ответникът да заплати на всеки на всеки един от ищците1420.50 лева, представляваща издръжка издръжка, за образование, за учебната 2023/2024 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (26.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.86 ЗЗД, с която ответникът да заплати лихва в размер 294 лева, намчислена върху главница от 294.00 лева, за периода от 30.06.2024 г. до 30.03.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, ищците са малолетни лица, действащи чрез своята майка и законен представител. Ответникът е техен баща. С решението за развод е определена издръжка на ищците от ответника за задоволяване на духовните им потребности (за образование); в размер на половината от разходите (учебни такси/възнагражденията; учебници; тетрадки; извозване; изхранване; екскурзии; допълнителни занимания по интереси и т.н.), за посещения на детска градина или училище (частни или държавни), от всяко едно от децата; от започване на посещение на детска 1 градина, до завършване на средното им образование.

Твърди се, че през учебната 2023/2024 година всяко едно от децата е посещавало Частна детска градина „*" - София. Таксата за обучението им е била в размер на 15 880 лв, от която ответникът следва да заплати половината сума - 7 940 лв. От тази сума ответникът е заплатил 5 099 лв. и остава да заплати сумата от 2 841 лв (исковата претенция). Тази сума е дължима общо, за двете деца, и разпределена поравно, на всяко едно от тях.

Сочи се, че поради липса на доброволно изпълнение, за принудителното изпълнение на задълженията му за издръжка било образувано изп.д.1257/2024 г., по описа на ЧСИ рег.№ 849 на КЧСИ А*.

Излагат се съображения, че в издадения изпълнителен лист липсва посочен размер на тази част от издръжката. Така присъдена, от съда, тази част от дължимата издръжка на децата, е определена по своето основание, но не е определена по своя размер. Именно, липсата на определен размер, прави тази част от задължението неликвидно (макар и определяемо) и поради това, неизпълнимо по принудителен ред, тъй като съдебният изпълнител е обвързан, в правомощията си, от изразената от съда воля и освен че няма право да я подменя, няма и правото да я допълва.

Твърди се, че ищците са потърсили съдействие от съда, като са инициирали производство по чл.410 ГПК. Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. 20251110117257, по описа на СРС, ГО, 119 с-в. С разпореждане рег.№ 75 830/13.05.2025 г. съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение („Отхвърля заявление...").

Това разпореждане е обжалвано пред СГС, за което е било образувано в. ч. гр. д. 20251100506352, по описа на СГС, ЧЖ, IV-E с-в. С определение рег.№ 11684/17.06.2025 г. съдът е оставил жалбата без уважение.

Определението на СГС, както и изобщо указание, че може да се предяви осъдителен иск, за вземанията на заявителите, не били връчвани на ищците.

Сочи, че отказът от издаване на заповед, поражда и правния интерес от предявяване на настоящия иск.

С разпореждане № 145795/18.09.2025 г., предишен съдебен състав е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да уточни дали незаплатената от ответника сума от 2841 лева, представляваща част от таксата за обучение на малолетните ищци за учебната 2023/2024 г. в частна детска градина е била платена със средствата на майката А. К. или е била платена от парични средства, собственост на двете деца, или е била платена от трето за процеса лице. Указано е да посочи имената на лицето, в чиято сфера е настъпило неоснователното обедняване за сметка на неоснователното обогатяване на ответника. Да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 163.64 лева. Съдът е предупредил за последствията по чл.129, ал.3 ГПК (л.10 от делото).

В указания срок, ответникът е представил молба с вх. № 2

313035/26.09.2025 г. Твърди, че тези обстоятелства са били уточнени в заповедното производство, но въпреки това уточнява: няма твърдение, че някои е платил исковата претенция, с каквито и да е било средства. Било озадачаващо даденото указание. Сумата не е плащана от никого. Твърдят, че тя е дължима от ответника, основанието й е издръжка и за тази цел е инициирано исковото производство.

Не е въвеждано твърдение за неоснователно обогатяване или обедняване. Указанието било нелогично.

Представя документ за държавна такса само в размер на 37.64 лева (л.14-15 от делото).

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Удостоверения за раждане №4491190703/13.08,2019 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0703/13.08.2019 г., и № 4491210062/27.01.2021 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0062/27.01.2021 г., и двете на Столична община, Район „Лозенец", гр. София зав. препис;

Моли да се изиска и приложи към делото ч.гр.д. 20251110117257, по описа на СРС, ГО, 119 с-в.

Липсва банкова сметка, на основание чл.127, ал.2 ГПК.

.СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след отказ за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17257/2025 г. Указания по чл.415 ГПК, поради което подаденият иск е в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Н. Г. със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Ла*, ал.1, която представителна власт важи за всички инстанции (л.2 от делото). Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е 3

Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното и обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Всеки един от ищците защитава свой собствен интерес, а именно – иск за главница и иск за лихва.

Цената на исковете за главница е 2 841.00 лева, поради което държавната такса за двата иска за главница е в размер на 113.64 лева, която се равнява на 56.82 лева за всеки един от ищците (за вземането на всеки един от ищците ).

Цената за иска за мораторна лихва е в размер на 50.00 лева за всеки един от ищците, тъй като всеки един от тях претендира лихва за себе си.

Следователно общият размер на таксата за мораторна лихва е в размер на 100.00 лева.

Общият размер държавна такса за това производство е 213.64 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 63.00 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л… от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 150.63 лева.

Към исковата молба е представен документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 63.00 лева (л.6 от делото). С допълнителна молба представя документ за внесена държавна такса в размер на 37.64 лева (л.16 от делото).

Следва да се доплати държавна такса в размер на 49.99 лева (150.6363.00-37.64).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Липсва банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

Не е ясно дали сумите се претендират отделно за всеки един от ищците или общо за двамата, като ако е общо за двамата следва да изложат твърдения за дължимостта на сумите общо на ищците.

Не е ясно на какво основание и спрямо кого претендира процесната сума.

Следва да се формулират точен и прецизен петитум.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото 4 със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ: