Решение № 10 от 18.01.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Сливен, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500524 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 204/01.11.2022г. по гр.д. № 553/22г. на НзРС, с което е осъден на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, Б. Б. Д. с ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си - Р. Ж. Д. с ЕГН ********** и Б.лав Я. Д. с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: ***, да заплати на Ж. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, сумите от по 3000 лв. за всяка една от нанесените три средни телесни повреди, или общо сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 17.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата му част до пълния претендиран размер от 12 000 лв. и ответникът е осъден да заплати съразмерно на уважената част от исковете разноските по делото, както и държавна такса и разходи за вещи лица по сметка на съда.

Ищецът в първоинстанционното производство обжалва цитираното 1 решение само в отхвърлителните му части по трите претенции, като твърди, че в тях то е неправилно. Заявява, че присъденото обезщетение за всяка телесна повреда по 3000 лв. е твърде занижено и не отговаря на принципа на справедливост. Счита, че претърпените от него болки и страдания обосновават обезщетения в много по-голям размер, като в съдебната практика има случаи, когато за средна телесна повреда /каквито са неговите/, е присъждано обезщетение от 25 000 лв. Твърди още, че се притеснява, че претърпяното от него мозъчно сътресение и разкъсноконтузните му рани не са излекувани до момента и натоварването му се отразява лошо, чувства умора и дискомфорт. Въззивникът се оплаква, че съдът е нарушил процедурите, съобразно които се присъждат обезщетения и не е преценил точно какви са гражданските последици от деянието, решението му е необосновано, тъй като има противоречие между събраните доказателства и мотивите, което довело до неправилно присъждане на сумите в диспозитива.

В обобщение въззивникът моли въззивния съд да отмени в отхвърлителните части обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи трите претенции и за разликите до пълните им размери от по 4 000 лв. всяка, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането - 17.10.2021г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, със съгласието на родителите си, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по лълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение в атакуваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

2

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е неправилна, поради което следва да бъде отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Тъй като наказателното производство е приключило със споразумение по чл. 382 от НПК и не е предявяван граждански иск, ищецът е запазил материалното си право на иск и го е упражнил в самостоятелното производство по чл. 45 от ЗЗД, развило се въз основа на исковата му молба от 04.04.2022г.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на ответника за непозволено увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора, която по начало се предполага до оборване на презумпцията.

В случая несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав. С влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд по НОХД № 46/22г. на НзРС /което по тези си последици се приравнява на влязла в сила присъда/, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се установява безспорно деянието и авторството на 3 ответника-въззиваем, неговата противоправност и вината на извършителя.

Не се спори и относно настъпването на вредите, доколкото престъплението е резултатно по правната си същност, както и относно причинната им връзка с противоправните действия на ответника. В този смисъл е безпредметно повторното доказване на извършването на деликта в настоящото производство, а по отношение на тези увреждания, предизвикани по време на осъществяване на престъпното деяние, съставляващи средни телесни повреди по смисъла на НК, са събрани достатъчно безпротиворечиви гласни и писмени доказателствени средства, изслушана е и неоспорена от страните комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена от компетентни вещи лица, в чиято пристрастност съдът не се съмнява.

Поради това са налице законовите предпоставки за възникване на задължение за обезвреда от страна на причинителя на вредата.

Ключовото оплакване на въззивника касае размера на определеното от решаващия съд обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Размерът на гражданската отговорност трябва да е адекватен на нанесените увреждания, поради което следва да се проведе принципа за обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, без значение дали са имуществени или неимуществени.

Имуществени вреди не са претендирани. Ищецът търси обезщетяване само на претърпените неимуществени такива под формата на физически и психически болки, страдания и неудобства.

По несъмнен начин са доказани три травматични увреждания – средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло в началото със загуба на съзнанието за известен период от време; травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната слепоочно-теменна област на главата и две разкъсно-контузни рани с размери 1 - 2 см, в дълбочина достигащи до подлежащите черепни кости.

Констатираният епидурален кръвоизлив е наложил извършването на оперативно лечение с цел евакуация на хематома и преустановяване на кървенето, като оперативната рана е заздравявала първично, без прибавена 4 инфекция. Ищецът е бил изписан от лечебното заведение с подобрено общо състояние, спокойна оперативна рана и без наличие на неврологичен дефицит. Доколкото експертите сочат, че възстановителният период при такъв тип черепно-мозъчна травма и оперативна интервенция трае около 2-2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните медикаментозен и хигиенно-диетичен режими, в случая не е установено по-тежко или по-продължително протичане на оздравителния процес. Той е търпял болки в главата от травмата, както и от интервенцията през възстановителния период, които постепенно са отшумели. Първоначално те са били придружени от гадене и световъртеж, но продукция на подобна симптоматика към момента не се наблюдава. Към настоящия момент има в лявата челно-слепоочно-теменна област стар оперативен белег от извършената оперативна интервенция, но при палпация не се установява болка. Ищецът е преживял също така уплаха, бил е раздразнен, неспокоен и притеснен след инцидента, временно променил навиците си, като ограничил социалните си контакти и това състояние е продължило няколко месеца. Вещите лица при обследването са стигнали до извода, че уплахата, сама по себе си, е нормална реакция и поради устойчивата пластичност на психичния свят, не е изиграла деструктивна роля по отношение на ищеца. Установено е още посредством експертното заключение, че макар като правило преживяванията при причиняването на такива увреждания да водят до дистрес (вредоносен стрес), последици от такъв характер при ищеца не се наблюдават.

Поради всичко това следва да се осъществи отговорността на ответника за доказаните по несъмнен начин вреди, описани по-горе. Тъй като са заявени само неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и те са по начало без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе си, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.

5

Така, от една страна е налице нарушаване на телесния интегритет и това по дефиниция е свързано с търпене на болки от накърнената цялост, които, макар да намаляват по интезитет, се простират във времето.

Настъпило е пълно възстановяване на организма, но оперативният белег е видим, незаличим и се намира в предната лява част на главата – частта от тялото, с която човек максимално се идентифицира и индивидуализира. От друга страна е установено и психическо страдание, свързано с емоционални преживявания, които дават отражение върху самочувствието и спокойствието на ищеца, които също са преодолени за относително кратък период.

Ето защо, след преценката на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от по 4 000 лв. за всяко от уврежданията представлява справедлива компенсация, като обективен еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени вреди, които съдът е приел за непререкаемо доказани.

Макар да няма оплаквания в тази насока, въззивният съд следва да отчете направеното възражение за съпричиняване, което може да се отрази на размера на отговорността на ищеца. Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението за съпричинявате, като е приел, че дори поведението на пострадалия да е било предизвикателно и провокативно, то не е причинило вредите върху него, а настъпилите увреждания - трите средни телесни повреди - са пряка последица единствено от предприетата от ответника физическа разправа. За института на съпричиняването на вредата по ЗЗД не е от правно значение генезисът на деликта. Причината, мотивът, който е довел дееца до осъществяване на престъпния състав на чл. 130 от НК, може да има значение само в наказателноправния аспект, но след като в крайна сметка решението да извърши виновно и противоправно действие, ответникът е взел сам, и го е привел в изпълнение, гражданският съд се занимава само с тези последици, които, обективирайки вреда, подлежат на обезщетяване. Така в случая вредата, чието поправяне ищецът претендира, е неимуществена, и се изразява в претърпени от него болки и страдания от травми по тялото, нанесени от ответника. Това е вредата, резултат от деликта, и само ако с поведението си ищецът е допринесъл за нейното настъпване, това може да доведе до намаляване на имуществената 6 отговорност на увредилия го ответник.