Решение № 1503 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20201100509832 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 72555 от 11.04.2020 г., постановено по гр.д. 5961 по описа на Софийски районен съд за 2018 г. II ГО 52 състав е осъдил Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******* на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД сумата от 830,30 лв., представляващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско С.“ и образувана при ЗАД „Б.В.И.Г.“ застрахователна преписка по Щета № 470416171749135/20177г. за причинени на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с Рег. № ******* вреди, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.01.2018г.

Решението е обжалвано от Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, чрез юрисконсулт Г.Н.. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съгласно чл. 108, ал. 2 от ГПК, исковете срещу държавата и държавните учреждения, включително поделения и клонове на последните, следвало да се предявят пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и чл. 110 ГПК. Подсъдността, регламентирана в цитираната разпоредба не ограничавала източника на правоотношението, поради което следвало да се приеме, че същата е приложима, както за правоотношения, възникнали на договорно основание, така и за правоотношения, възникнали на извъндоговорно основание. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, за тази подсъдност 1 съдът следял служебно, до приключване на първото по делото заседание. В настоящия случай, с оглед качеството на ответника и мястото, на което било настъпило застрахователното събитие - пътнотранспортно произшествие /ПТП/, делото било местно подсъдно на РС-Ихтиман. На следващо място сочи, че решението е неправилно. По делото липсвал п ротокол за ПТП /евентуалното ПТП не било посетено от КАТ-Пътна полиция/, издаден от компетентен държавен орган, съгласно ЗДвП и съгласно глава ІІІ от Общите условия за застраховка "Каско" на ищеца. Протоколът бил официален свидетелстващ документ и имал обвързваща формална и материална доказателствена сила относно фактите, непосредствено възприети от актосъставителя, и съответно бил частен свидетелстващ документ относно описанието и механизма на произшествието. В случая лицето, управлявало процесното МПС не било уведомило КАТ-Пътна полиция съобразно Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Не било доказано и настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в т.ч. мястото на настъпването му, размера на евентуалното препятствие и физическите му характеристики. Неправилно СРС бил кредитирал представените от ищеца документи, които били части и не се ползвали с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Посочените в тях обстоятелства не се потвърждавали от показанията на свидетелите - напротив между събраните доказателства били налице противоречия. На следващо място според чл. 20, ал. 2 ЗДвП, понятието "предвидимо препятствие", следвало да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно състояние, или е обозначено. В случая не ставало ясно как посоченото "препятствие" в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и декларацията за настъпване на застрахователно събитие било повлияло за реализирането на ПТП. Липсвал и снимков материал /евентуалното ПТП не било посетено на място/, което възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Липсвал и снимков материал /евентуалното ПТП не било посетено на място/, което възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Не била установена и скоростта, с която се е движел водача, което било от съществено значение с оглед т.нар. "опасна зона за спиране" - това било времето и разстоянието, които били нужни на водача на МПС, за да възприеме опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието - виж чл. 20, ал.

2 ЗДвП. Водачът не бил тестван и за алкохол или други упойващи вещества, т.е. бил налице изключен риск. Не били събрани доказателства за извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия, както и за грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на превозното средство, т.е. налице бил изключен риск. Не била извършена проверка и за наличието на изключените рискове по т. 1.13. от раздел "Общи положения, част Х на Общите условия на ищеца.

Представената по делото застрахователна полица не съдържала всички задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Освен това представите Общи 2 условия не били актуални. На следващо място сочи, че в случая се претендирало ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба, че вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние за безопасно преминаване. В случая не били налице предпоставките за уважаване на регресната претенция.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът - отхвърлен, евентуално - частично отхвърлен поради съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ******* оспорва въззивната жалба. Поддържа, че възражението за неподсъдност на спора можело да се повдигне служебно от съда, т.е. касаело се за възможност. В случая ответникът бил пропуснал да направи възражение за неподсъдност в срока за отговор на исковата молба. Споровете за подсъдността не можело да се решават по реда на обжалване на решението. По делото било установено наличието на елементите от фактическия състав на чл. 411 вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Между страните били безспорни възникването на застрахователното правоотношение, заплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца и размера на причинените вреди. Ответникът не оспорвал, че има задължението да поддържа процесния участък от пътя. Установено било, че вредите са настъпили в резултат на попадането на процесния автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Възраженията за съпричиняване и за наличието на изключени застрахователни рискове били неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението на СРС е неоснователно. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /в действаща редакция/, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по 3 делото заседание. В разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК /в актуалната й редакция - приложима и към момента на предявяване на иска/ е предвидено, че искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Законодателят е предоставил самостоятелно право на съда да следи служебно за спазването на тази особена местна подсъдност /независимо от това дали ответникът е направил в срока за отговор отвод за местна неподсъдност на делото/.

В разглеждания случай статутът на Агенция "П.И." като държавно учреждение се извежда от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ и поконкретно от нормата на чл. 42, ал. 1 закона във връзка със Закона за държавния бюджет за съответната година. Според чл. 42, ал. 1 ЗПФ, в държавния бюджет се включват централния бюджет, самостоятелните бюджети на Народното събрание и на съдебната власт, бюджетите на органите на изпълнителната власт, на другите държавни органи и на бюджетните организации извън тези по, ал. 2. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, Агенция „П.И.“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище гр. София и специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. В чл. 30, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "П. И." е установено, че областните пътни управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област, в т.ч. организират дейността по текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в съответната област /виж чл. 30, ал. 2, т. 10 от Правилника/.

При искове, предявени на деликтно основание правоотношението се счита за възникнало в мястото на настъпване на деликта. В настоящия случай според твърденията в исковата молба мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие /ПТП/ е на пътя между гр. Самоков и гр. Долна Баня, на 4 км километра гр. Долна Баня, за поддържането на който отговаря Пътно управление София. Следователно СРС е бил компетентен да се произнесе по предявения иск.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяване то на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреден ото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ з аплащане 4 на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ п редпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм, настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие и съответно дали ищецът е бил в риск, както и и с това дали водачът на процесното превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.

В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.

Установено е по делото, че на 24.11.2016г. между ищеца, като застраховател и „АЛД А.“ ООД, като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане "КАСКО С.", с обект лек автомобил Тойота Авенсис“ с Рег. № ******* /собственост на застрахования - видно от свидетелство за регистрация - част ІІ и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 25.11.2016 г. до 00.00 ч. на 25.11.2017 г. - за този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие - виж глава ІI "Покрити рискове и изключения" от Общите условия на ищеца за застраховка "Каско С.".