Решение № 362 от 30.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Ямбол, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора М. Б. А. М. Б. А. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20232300100329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано по подадена искова молба от М. Й. Д. от гр. *, действаща чрез пълномощник- адв. М. Х. от АК- Ямбол, с която против Й. С. З. от гр. * е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС– за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Ищцата излага, че е леля на ответника по майчина линия, която полага непосредствени грижи за ответника след смъртта на родителите му заедно с друг родственик- чичо на ответника по бащина линия, при липсата на съпруга, низходящи или други роднини на ответника. Сочи се, че ответникът от най- ранна детска възраст боледува от психично заболяване- Тежка умствена изостаналост /Олигофрения/, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Твърди се, че ответникът няма училищни и житейски познания, не познава парите, има ограничен речник, не може да се обслужва сам. При него липсват практически умения на елементарно битово ниво- чистене, пране, готвене. Ответникът е с нарушена двигателна активност и поради заболяването си не може да работи. Поради липсата на ориентация при напускане на дома, който обитава, се губи, като в исковата молба са изложени конкретни факти за състоянието на ответника при такъв инцидент на 02.07.2023 г. Твърди се, че поради заболяването си и след смъртта на неговата майка, ответникът е бил често лъган и използван от лица, които не познава и допуска в дома си, в резултат на което жилището е било ограбено. В исковата молба се сочи, че ответникът е с пожизнен ТЕЛК с 80 % намалена работоспособност, отпусната му е социална пенсия за инвалидност, във връзка с което се налага извършването на правни и фактически действия, вкл. и подписване на документи, който действия ответникът не е в 1 състояние да извършва сам. Последният е в невъзможност да се грижи за своите работи и не може да защитава интересите си. С изложеното по- горе ищцата обосновава иска за поставяне на ответника под пълно запрещение.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал такъв.

В с.з. искът се поддържа от ищцата чрез процесуалния представител, който пледира съдът да постави ответникът под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

Заключение в същия смисъл дава и прокурорът- за поставяне на ответникът Й.

С. З. под пълно запрещение.

В с.з. ответникът не изразява конкретно становище по иска.

При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337, ал.1 ГПК, съдът констатира, че ответникът Й. З. е сравнително спокоен. Успява да отговаря на кратки и прости въпроси с кратки и прости отговори. На въпроса как се казва, заявява, че се казва Д..

На въпроса къде живее отговаря, че живее в гр. *. Сочи, че в ежедневието се справя сам, справя се добре. Сам си чисти, готви и пере на ръка. Излиза малко, по един час, ходи навън, има много приятели. Ходи по кафета и кръчми и обича да си пийва. Обича кола, бира, винопо една чаша, пие навън. Плаща си сметките. Получава пенсията си лично от пощата, но не знае нейния размер. Парите от пенсията му стигат. На въпроса на съда каква храна обича, отговаря „Обичам всичко“. На въпроса дали работи, отговаря следното: „Не работя, ту работя, ту не работя“. На въпроса кой ден е днес, отговаря правилно- понеделник, но не знае коя е годината. Заявява, че не знае на колко години е. При показана му банкнота от 20.00 лв. и на въпрос колко лева са това, отговаря: „5 лева, 7 лева“. Заявява, че не може да чете, не познава буквите.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът Й. С. З. е пълнолетно лице, роден на 22.01.1974 година, което се установява от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на община *. На същият е поставена диагноза „Олигофрения“, видно от приложените по делото експертни решения от 2000 г. и 2002 г. на ТЕЛК гр. Бургас, като му е определена 80 % намалена работоспособност, пожизнено.

С Решение № 61 от 01.09.2023 г., постановено по ЧНД № 432/2023 г. по описа на ЕРС, потвърдено с Решение № 86 от 05.10.2023 г. по ВЧНД № 321/2023 г. по описа на ЯОС, ответникът Й. С. З. е бил настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ- гр.

Раднево за срок от два месеца по реда на Закона за здравето. От представената в с.з.

Епикриза, издадена от здравното заведение, в което е провеждано задължителното лечение на З., се установява, че последният е изписан на 27.11.2023 г. в подобрено състояние с диагноза „Умерена умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и внимание“. Предписана му е поддържаща медикаментозна терапия.

2

От представените по делото писмени доказателства се установява, че родителите на ответника Й. З. са починали /бащата С.П.З. е починал на ** г., а майката В.Й.З. е починала на *** г./.След смъртта на родителите на ответника неговите най- близки родственици са ищцата М. Й. Д.- леля по майчина линия и св.З.П.З.- чичо по бащина линия.

От представените от пълномощникът на ищцата в съдебно заседание две постановления на РП- Ямбол за прекратяване на наказателно производство от 2003 г. и 2004 г., се установява, че против ответника са водени две наказателни производства за престъпления против собствеността- кражби, които са били прекратени поради невменяемостта на З.- неспособност да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на св. З.З. /чичо на ответника Й. З. по бащина линия/, кредитирани от съда като обективни, правдиви и непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че след смъртта на родителите си ответникът живее сам в гр. *. Ищцата М. Д. живее в същото населено място, но поради здравословното състояние на ответника преди настаняването му в ДПБ- гр. Раднево, не е успявала да упражнява контрол върху него. Жилището, което ответника обитава, било в изключително лошо състояние, поради невъзможността му да поддържа елементарна хигиена. Храната, която получавал от община * ответникът не консумирал, а прибирал в гардероб в дома си. Пушил в жилището и създавал опасност от възникване на пожар. Не бил в състояние сам да си приготви храна. Консумацията на алкохол се отразявала негативно на здравословното му състояние. Допускал непознати в дома си, при което изчезвали вещи, посещавал местни питейни заведения, където консумирал алкохол. Ответникът не познавал парите и разпродавал имуществото си на безценица- продал на роми 2 бр. блиндирани врати за сумата от 10.00 лв., дал предоставените му дърва за огрев от ДСП на роми, които обещали да му закупят климатик, но не сторили това. Св. З. споделя за случай, в който ответникът изчезнал от дома си, като бил отведен от роми в с. Мамарчево, обл. Ямбол, след което тръгнал сам през гората да се прибира в гр. *. Бил засечен от камери на Гранична полиция и прибран в гр. * в окаяно състояние-изпокъсан, изподран, с пришки на краката.

Според заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание, не оспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, ответникът Й. С. З. боледува от „УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. УМЕРЕНА КЪМ ТЕЖКА СТЕПЕН, С ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОТКЛОНЕНИЯ, НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ГРИЖИ И ЛЕЧЕНИЕ“.

Интелектуално паметовата му изостаналост е в умерено- тежка степен на изразеност и е съпроводена с поведенчески отклонения, неподредено поведение и прояви на враждебност и негативизъм. Въз основа на анализ на данните от медицинското изследване на освидетелствания, вещото лице в заключението си посочва, че от ранна детска възраст при ответника има изоставане в нервно- психичното развитие- умствена изостаналост (слабоумие), в резултат на която той няма училищни знания, житейски познания, 3 професионална реализация и се нуждае от постоянно обгрижване и контрол, ко ито в настоящия момент никой не може да предостави в нужен обем и качество. Установеното заболяване на ответника се счита за вродено или придобито в първите три години от живота на детето. Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията (когнитивни, речеви, двигателни и социални), които възникват в процеса на развитието и формират общото ниво на интелигентност. Ответникът няма развита реч, няма придобити никакви знания и умения, поведението му е стериотипно, той не може да функционира самостоятелно и се нуждае от постоянно обгрижване. Възможностите му за развитие и промяна са изчерпани, поведението му все пак може да бъде коригирано с лекарства и обгрижване. Й. З. е с болестно променено отношение към реалността, некритичен към състоянието си, а поради основното му заболяване има намалени критични способности и слаби задръжки, в резултат на което има епизоди на неподредено поведение, смущаващо околните, особено след употреба на алкохол. Състоянието му е предпоставка да бъде използван и подведен, като последиците от тези действия го поставят в застрашаваща среда и позиция и могат да застрашат здравето му. Той отказва да съдейства в лечението и няма кой да го контролира пряко, изпада в гневно- възбудни състояния, с което създава рискови ситуации и всичко това води до пряка и непосредствена опасност за собственото му здраве и за здравето и живота на други лица.

Вещото лице посочва, че ответникът не може да води самостоятелен, разумен живот, не се ориентира в социалната среда, няма социално и практично ориентирано мислене.

Умствената изостаналост се определя като състояние на слабоумие и предвид наличното слабоумие Й. З. е неспособен да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от ляля на ответника по майчина линия, която е негов близък роднина по смисъла на закона и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС №5/1979 г., предметът на иска по чл.5 от ЗЛС- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да разбира свойството и значението на постъпките си да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания- медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето. В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, от другите медицински 4 документи и от преките лични впечатления на съда, придобити при извършения личен разпит на ответницата, се установи, че Й. С. З. страда от вродено психично заболяване /слабоумие/- „УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. УМЕРЕНА КЪМ ТЕЖКА СТЕПЕН, С ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОТКЛОНЕНИЯ, НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ГРИЖИ И ЛЕЧЕНИЕ“, което болестно състояние не е кратковременно.

С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че психичното заболяване на ответника /слабоумие/ по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС- медицински и юридически, съдът следва да постави Й. С. З. под пълно запрещение.