Решение № 85 от 12.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. В., 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320201190 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Г. Ц. Г., ЕГН : **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“, № 32, вх. „А“, ет. 5, ап. 75, против Наказателно постановление № 23-0953-001034/ 28.08.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „глоба” в размер на двеста / двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено административно нарушение по 103 от ЗДвП .

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема становище в с. з.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На

12.08.2023г. в 04:40часа в Община В. на път „Втори клас“ № 12 с посока на движение от гр. Б. към гр. В. жалбоподателя Г. Ц. Г. управлява състав на ППС 1 с влекач РЕНО с регистрационен № В6559 ВХ собственост на „Кей ти Кей“ ЕООД. Водачът е установен след което водачът намалил и спрял между с.

Иново и с. Майор Узуново, като там му е подаден светлинен и звуков сигнал.

Излизайки от колата и тръгвайки към него водачът тръгнал и продължил движението си към с. Иново. Непосредствено след това П. К. – свидетел, тръгнал след водача с пуснат специален режим на движение. Той криволичил по платното. Той представлявал реална опасност за живота и здравето на другите участници в движението.

Водачът е спрян в гр. В. на кръстовище на ул. „Ш.“ и ул. „Р.“. Същият бил във видимо нетрезво състояние. Лицето отказало да бъде изпробвано с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ и не пожелало да му бъде връчен талон за кръвни изследвания. За това му е съставен акт.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля П. К. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на 2 изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА . В., ул. „П.“, № 32, вх. „А“, ет. 5, ап. 75, против Наказателно постановление № 23-0953-001034/ 28.08.2023г. на началник 3 сектор „Пътна полиция“ – В. към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя Г. Ц.

Г., ЕГН : **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“, № 32, вх. „А“, ет. 5, ап. 75е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „глоба” в размер на двеста / двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено административно нарушение по 103 от ЗДвП .

ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Ц. Г., ЕГН : **********, с адрес: гр. В., ул.

„П.“, № 32, вх. „А“, ет. 5, ап. 75, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4