Решение № 27 от 28.04.2026, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Царево, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100512 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Е. Д. Ф. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищцовото дружество претендира осъждане на ответницата да заплати сумата от 512,81лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги по издадени фактури за периода от 26.06.2023г. до 25.08.2025г. с отчетен период на фактурите 06.01.2023г. - 01.08.2025г., както и сумата от 75,92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.07.2023г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в гр. П.***, с идент. №******** с аб. №992479, като ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги, в качеството й на собственик на имота, съгласно Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Поддържа се, че в съответствие с клаузите на чл. 23, ал. 4, изр. трето от ОУ и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба №4 за процесния период потреблението на ВиК услуги е отчитано по електронен път чрез мобилно устройство от инкасатор, включително при условията на служебно и дистанционно отчитане. Твърди се още, че за процесния период са издадени фактури, отразяващи доставените услуги, които не са заплатени в предвидения 30-дневен срок, поради което ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ. По изложените съображения и при липса на изпълнение на задълженията от страна на ответницата се моли за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

1

В хода на производството ищецът е депозирал уточнителни молби, с които сочи, че за процесния период показанията на водомера са подавани от клиента чрез самоотчет, въз основа на което са формирани начислените количества вода, като се поддържа, че имотът е обект със сезонен характер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот и потребител на ВиК услуги. Навеждат се възражения, че водомерът в процесния имот се отчита два пъти годишно, поради което ответницата не е била уведомена кога ще бъде извършено отчитането, от коя дата ще бъде издадена фактура и на каква стойност, с което е ограничено правото й да упражни своевременно правото си на възражение и да изпълни задълженията си. Твърди се, че не става ясно по какъв начин ответницата е уведомена, че има за погасяване суми за минал период, още повече, че нормативната уредба дава право на оператора да изпраща покана за доброволно изплащане или за разсрочване на задължението, каквито действия не са предприети. Навежда се, че не става ясно при какъв режим е извършвано отчитането на водомера - ежемесечно или два пъти годишно, тъй като са налице по три фактури на година. Наред с това се твърди, че отчетният разход е с различни стойности за месец, в т.ч. и количеството разпределена вода. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено следнoто от фактическа и правна страна:

Предявените по делото искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че между страните през исковия период е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставял ВиК услуги за процесния имот, както и количеството, начина на отчитане и стойността на предоставените услуги. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на задължението чрез плащане или по друг предвиден в закона способ.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, настъпването на неговата изискуемост и изпадането на ответницата в забава за претендирания период.

Не се спори между страните, а и от представените по делото справка от регистър Булстат /л. 10/ и справка от Служба по вписванията /л.11/ се установява, че ответницата Е.

Д. Ф. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. П.***, с идент. №****. С оглед на това същата има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден обект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочените обстоятелства са отделени и като безспорни с доклада по делото, обявен за окончателен в съдебно заседание от 23.04.2026г., без възражения от страните.

От представената по делото справка-извлечение от електронния карнет за процесния имот /л. 8/ се установява, че за същия е открита партида на името на ответницата с абонатен №992479, за монтиран в имота водомер №269/285. Видно от справката, за процесния период 06.01.2023г. - 20.06.2023г. са отразени последователни отчетни стойности на индивидуалния водомер, като всички вписвания са с отбелязване „от клиента“ и при нормален режим на отчитане, без данни за служебно начисляване на количества. В справката са индивидуализирани началните и крайните показания на водомера, отчетеното индивидуално потребление, както и начислените количества разпределена вода. Така за периода 06.01.2023г. – 20.06.2023г. е отчетено потребление от 6 куб. м. и 2,07 куб. м. разпределена 2 вода; за периода 21.06.2023г. – 05.07.2023г. е отчетено потребление от 13 куб. м. и 6,80 куб. м. разпределена вода; за периода 06.07.2023г. – 04.08.2023г. е отчетено потребление от 2 куб. м., без начислена разпределена вода; за периода 05.08.2023г. – 04.09.2023г. е отчетено потребление от 3 куб. м. и 0,51 куб. м. разпределена вода; за периода 05.09.2023г. – 08.10.2023г. е отчетено потребление от 3 куб. м., без начислена разпределена вода; за периода 09.10.2023г. – 03.07.2024г. е отчетено потребление от 25 куб. м. и 7,71 куб. м. разпределена вода; за периода 04.07.2024г. – 05.08.2024г. е отчетено потребление от 3 куб. м. и 0,25 куб. м. разпределена вода; за периода 06.08.2024г. – 30.08.2024г. е отчетено потребление от 3 куб. м. и 0,48 куб. м. разпределена вода; за периода 31.08.2024г. – 04.06.2025г. е отчетено потребление от 19 куб. м. и 8,44 куб. м. разпределена вода; за периода 05.06.2025г. – 02.07.2025г. е отчетено потребление от 2 куб. м. и 0,58 куб. м. разпределена вода; за периода 03.07.2025г. – 01.08.2025г. е отчетено потребление от 3 куб. м. и 0,31 куб. м. разпределена вода.

От същата справка се установява, че по индивидуалния водомер няма служебно начислени количества, тъй като в колоната „служебно“ за всички отчетни периоди е отразена стойност „0“. Това обстоятелство кореспондира и с направените от ищеца уточнения в хода на производството, че показанията са подавани от клиента чрез самоотчет, като именно въз основа на тях са формирани начислените количества вода.

От представената справка за централния водомер на сградата /л. 9/ се установяват отчетените количества вода за сградата за процесния период, въз основа на които е извършено разпределението на съответните количества към отделните обекти.

От представените по делото фактури се установява, че въз основа на отчетеното потребление са издадени следните фактури: фактура №0045547937/26.06.2023г. за сумата от 33,88лв.; фактура №0045711537/25.07.2023г. за сумата от 83,11лв.; фактура №**********/25.08.2023г. за сумата от 8,40лв.; фактура №0046044778/25.09.2023г. за сумата от 14,72 лв.; фактура №0046204348/25.10.2023г. за сумата от 12,59 лв.; фактура №0047554028/25.07.2024г. за сумата от 155,21 лв.; фактура №0047728332/26.08.2024г. за сумата от 16,25 лв.; фактура №**********/25.09.2024г. за сумата от 17,40 лв.; фактура №0049274647/25.06.2025г. за сумата от 140,54 лв.; фактура №**********/25.07.2025г. за сумата от 13,45 лв. и фактура №**********/25.08.2025г. за сумата от 17,26 лв. Общият размер на начислените по фактурите суми възлиза на 512,81 лв.

От представените решения на КЕВР – Решение №Ц-32/30.12.2022г. за цените от 2023г., Решение №Ц-29/22.12.2023г. за цените от 2024г. и Решение №Ц-30/19.12.2024г. за цените от 2025г. – се установява, че начислените по фактурите количества са остойностени съобразно действащите за съответните периоди цени на ВиК услугите.

При така установените по делото данни съдът намира, че ищецът е доказал по пътя на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, реалното предоставяне на ВиК услуги за процесния имот, начина на отчитане на потреблението и размера на претендираното вземане. Отчитането на потреблението е извършвано въз основа на подадени от клиента показания, отразени в електронния карнет с отбелязване „от клиента“, при липса на служебно начисляване на количества. Този начин на отчитане е допустим, доколкото съответства на предвидения в Общите условия на оператора и Наредба №4 ред за отчитане на потреблението, включително чрез електронно отчитане и самоотчет, като същият не е опроверган от ответната страна. Непосредствено след извършване на отчетите са издадени съответните фактури (в рамките на до един месец от отчета), като съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия задълженията по тях са станали изискуеми с изтичане на предвидения 30-дневен срок за плащане. Отразените в справкатаизвлечение и във фактурите данни следва да бъдат кредитирани, доколкото са последователни, взаимно се допълват и не са опровергани с насрещни доказателства, поради което съдът приема, че отчетените количества вода са реално потребени.

3

При тези данни, съдът достига до извод, че начислените количества вода са правилно определени, а дължимите суми – законосъобразно изчислени, като размерът на неплатените задължения възлиза общо на 512,81лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съдът не споделя възраженията на особения представител на ответницата, свързани с липсата на уведомяване за датите на отчитане и за издадените фактури. Дори да се приеме, че ответницата не е била изрично уведомявана, това обстоятелство не води до недължимост на вземането, тъй като задължението за заплащане на ВиК услуги възниква с реалното им предоставяне и настъпване на падежа на съответната фактура.

Ирелевантни са и доводите за различна периодичност на издаваните фактури и за вариращ размер на отчетеното потребление. От събраните доказателства се установява, че процесният имот е третиран като обект със сезонен характер, поради което отчетените количества за отделните периоди са различни и зависят от реалното потребление и начислените разпределени количества вода. Самото наличие на различни стойности не обосновава извод за неправилност на начисленията, още повече че същите са формирани въз основа на подадени от клиента показания.

При липса на доказателства за плащане от страна на ответницата, съдът приема, че претендираната главница в размер на 512,81лв. е доказана по основание и размер, поради което предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:

С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. От представените фактури се установява, че същите са с 30-дневен срок за плащане, като при неизпълнение в този срок задължението става изискуемо, а длъжникът изпада в забава /чл. 33, ал. 2 от Общите условия/. В случая ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми в предвидения срок, поради което е изпаднала в забава за всяко от отделните задължения от момента на настъпване на техния падеж. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 75,92 лв. за периода от 27.07.2023г. до подаване на исковата молба. Размерът на претенцията е определен въз основа на представените по делото справки за начислена законна лихва по отделните задължения и не е оспорен по размер, поради което съдът го приема за доказан.