Определение № 19867 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19867 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № ********, депозирана срещу определение № 35107/25.08.2025 г., по гр. дело № 62115/2023 г. на СРС, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото на 14.01.2025 г. решение в частта за разноските, като не бъде присъждано адвокатско възнаграждение в полза на ищеца И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „********”, бл. ********, вх. А, ет. ********, съответно същото да бъде значително намалено и върху него да не бъде начисляван ДДС.

В жалбата се излагат подробни съображения относно неправилността на обжалвания акт. Твърди се, че за период от 2 години ищецът, представляван от адв. М. образувал над 90 искови производства, които целяли генериране на разноски, размерът на които съществено надхвърлял материалния интерес по споровете. Това представлявало злоупотреба с процесуални права и източник на неоснователно обогатяване, която следвало да бъде санкционирана с неприсъждане на разноски. Евентуално адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено, предвид факта, че предявените искове били с изключително ниска правна и фактическа сложност. Подробно обосновава и недължимостта на ДДС върху така определено по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

С решение № 683/14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 62115/2023 г. по описа на СРС, 49 състав, е признато за установено, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане по договор за паричен заем № 9870238061/13.08.2021 г., сключен между страните е нищожна, съответно на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Вивус.БГ” ЕООД е осъдено да заплати на И.К.Д. сумата 69.41 лева, която билонедължимо платена по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното плащане, а в полза на ЕАД „Д. М.” е присъдено на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в 1 размер на сумата 480 лева с ДДС.

Молбата на ответника „Вивус.БГ” ЕООД за изменение на решението чрез неприсъждане на разноски, евентуално ца ревизиране на така определения размер и намаляването му, без да се начислява ДДС, с обжалваното в настоящото производство определение, съдът оставил без уважение.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Спорните в производството въпроси са дължи ли се адвокатско възнаграждение при установена злоупотреба с процесуални права, съответно дали размерът на определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение от 480 лева е съответен на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и следва ли върху този размер да бъде начислен ДДС.

Няма никакво съмнение, че провеждането на многобройни искови производства между едни и същи страни, със сходен спорен предмет, представлява форма на злоупотреба с процесуални права и като резултат постига генериране на значителни разноски, присъждането на които става основна цел на търсената правна защита. В случая обаче, ответникът никъде в първоинстанционното производство не е заявил наличието на провеждани от конкретния ищец И.К.Д. еднотипни производства, съответно не е направил искане за съединяването им за общо разглеждане в едно производство, съгласно чл. 213 ГПК, което не е направено и служебно от съда. Затова, при положение, че ответната страна разполага с правно средство за защита срещу неоснователното генериране на множество еднотипни производства, но не се е ползвала от него, няма как това обстоятелство да се приеме за обосноваващо неприсъждането на съдебни разноски въобще, с оглед правилата на чл. 78 ГПК.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство.

За провеждане на съдебно производство за защита на субективни материални права, страната има право да ползва квалифицирана помощ от адвокат, на когото принципно се дължи заплащане на възнаграждение. Сторените разноски, включително тези, представляващи това адвокатско подлежат на репариране на страната, в полза на която е разрешен правният спор, в случая предявените искове са уважени изцяло. Насрещната страна разполага с възможността да иска ревизиране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако същият не съответства на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

До постановяване на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, константната практика на ВКС приемаше, че при безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по гражданско дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ, като съдът определя размера на възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв – чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и 2 интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Ето защо нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложима.

В случая, предмет на спора, възникнал между И.К.Д. и „Вивус.БГ” ЕООД е преценка на валидността на клауза от сключен договор за заем, който е обуславящ претендираното вземане за връщане на престирана сума в изпълнение на тази нищожна клауза. Всички релевантни факти, касаещи сключване на договора и извършване на плащане не са били спорни, съответно процесуални усилия за установяване на факти в производството не са реализирани, спорът е решен в едно съдебно заседания, в което не са участвали представители на страните. По този тип спорове е формирана константна съдебна практика, затова и правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, а това означава, че тези негови характеристики следва да се отразят и на размера на дължимото на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение. Определеното такова в размер на 400 лева, въззивният съд приема за несъответно на правната и фактическа сложност на спора и счита, че възнаграждение от 200 лева е справедливо и по никакъв начин неуронващо достойнството на адвокатската професия. До този размер възложените в тежест на „Вивус.БГ” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени, но този размер не включва ДДС. А данък следва да бъде начислен.

В хипотезите на присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, както в случая, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС (р. № 50041 от 7.07.2023 г. по т. д. № 915/2022 г., II т. о.; опр. № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ІІ т. о.; опр. № 91 от 31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г., ІІ т. о.; опр. № 660 от 03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ІІ т. о.; опр. № 50207 от 11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., I т. о.; опр. № 699 от 18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о.; опр. № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ІІ т. о.; опр.

№ 521 от 25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г., І т. о. и др.).

В обобщение - произнасянето на районния съд по молбата с правна квалификация чл.

248 ГПК, се налага да бъде ревизирано, като присъденото в тежест на „Вивус.БГ” ЕООД адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде намалено до сумата от 200 лева, без ДДС или 240 лева, с включен ДДС, който размер би справедливо възмездил Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за оказаната безплатна правна помощ на ищеца И.К.Д..

При тези мотиви Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, вх. № 293623/05.09.2025 г., подадена от „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № ********, определение № 35107/25.08.2025 г. по гр. дело № 62115/2023 г. на СРС, 49 състав, с което е 3 оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото на 14.01.2025 г. решение в частта за разноските и ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, решение № 683/14.01.2025 г. по гр. дело № 62115/2023 г. на СРС, 49 състав, в частта на присъдените разноски, като ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № ********, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, вписано по ф. д. № 24/2021 г. по описа на 24-ти състав на СГС, сумата 200 лева, без ДДС или 240 лева, с включен ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца И.К.Д. в производството по гр. д. № 62115/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4