Решение № 167 от 30.11.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. В., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И. СТ. К.А като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20231300500290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение на РС В., постановено по гр.д. № 792/2020г е уважена исковата претенция на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „С. Румянцев“№34 против Д. Д. С. с постоянен адрес в с.К. , обл.В., ЕГН: ********** с правно основание чл.203, ал.2 КТ за следните суми: 3287.00 лв., представляваща имуществени загуби от престой на товарната композиция камион peг. №СТ****РК и ремарке peг. № ВТ1186ЕЕ за общо за 20 дни престой, поради виновното противоправно лишаване на работодателя от възможността да използва композицията по предназначение, както и сумата от 586.75 лв., равностойност на 300 евро, представляваща вреда от начислена на „М.“ ЕООД неустойка за неизпълнени задължения по договор за международен превоз на товар, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба /03.06.2020 г./ В полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ********* са присъдени и разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д. Д. С..

Въззивникът излага, че напускането на работното му място е вследствие заболяване, за което е издаден болничен лист , автомобилът е оставен на паркинг и не е бил с товар. Предполагаемата щета е калкулирана и изчислена на база евентуална транспортна дейност по счетоводните норми на работодателя за ден. След като не е имало товар в автомобила, то не следва да 1 се смята ,че е причинил вреда на работодателя по реда на чл. 203 от КТ .

Счита, че с оглед чл. 205 ал 1 от КТ на работника не следва да се вмени задължение за покриване на евентуална щета от пропуснати полза на работодателя.

Иска се изцяло отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, и присъждане на разноските.

Отговор на жалбата в срока по чл.263 ГПК е постъпил. Излага се, че решението е законосъобразно, обосновано, добре мотивирано и правилно, а въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ са присъдени суми, които отговарят на действително претърпени от превозвача загуби при условията на напълно реализиран фактически състав на имуществената отговорност на работника към работодателя.

Твърди се, и че е установено, че болничният лист, който е представил С., е издаден незаконосъобразно и като такъв е отменен от ТЕЛК по съответния ред.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „С. Румянцев“№34 против Д. Д. С. с постоянен адрес в с.К. , обл.В., ЕГН: ********** с правно основание чл.203, ал.2 КТ за следните суми: 3287.00 лв., /след допуснато изменение в размера на предявената претенция/, представляваща имуществени загуби от престой на товарната композиция камион peг. №СТ****РК и ремарке peг. № ВТ1186ЕЕ за общо за 20 дни престой, поради виновното противоправно лишаване на работодателя от възможността да използва композицията по предназначение, както и сумата от 586.75 лв., равностойност на 300 евро, представляваща вреда от начислена на „М.“ ЕООД неустойка за неизпълнени задължения по договор за международен превоз на товар, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба /03.06.2020 г./ Производството в частта на претенцията по чл.221, ал.2 КТ в размер на 560.00 лева е прекратено.

Твърди се в исковата молба, и тези обстоятелства не се оспорват, че ответникът е работил при ищеца по трудово правоотношение на основание трудов договор №256/10.07.2019г. на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с уговорено работно време от 8 часа на ден и трудово възнаграждение 560.00 лева. Твърди се, че от началото на 2020 година ищецът сключил договор с дългогодишен клиент - COSMOS ALUMINUM A.E. Г. за извършване на превоз на товари. В изпълнение на този договор, и със Заповед за командировка № 7915/10.03.2020г, ответникът е командирован от Б. до Г. и Ч. със задача на 13.03.2020г в Г. да натовари управлявания от него камион peг. №СТ****РК /ползван от ищцовото дружество по договор за лизинг от „Уникредит Лизинг ЕАД Ст. Загора/, и ремарке peг. № ВТ1186ЕЕ- собственост на ищцовото дружество/ и да 2 осъществи международен превоз на товара до разтоварен адрес в Ч., съгласно посоченото в конкретна заявка по посочения договор.

Излага се, че в противоречие с трудовите задължения на работника по раздел 3 от трудовия договор, КТ, подзаконовите нормативни актове, длъжностната характеристика и писмените нареждания на работодателя, ответникът самоволно се е отклонил от възложената му със заповедта за командировка работа и е напуснал товарния адрес без да натовари стоките, като е оставил товарната композиция на паркинг в Г. и се е прибрал на територията на Р Б..

Ищецът твърди, че от тогава до 04.05.2020 г. ответникът не се е явявал на работното си място и не е изпълнявал трудовите си задължения без основателна причина. Поддържа се, че съгласно издадените заповеди на МЗ, нормите на Закона за извънредното положение и останалите действащи към момента нормативни актове става ясно, че спрямо международните шофьори има въведени специални правила от много по-късна дата, като същите изобщо не са освободени от задълженията си по трудов договор или от отговорността си спрямо имуществото и клиентите на работодателя. Ограничителни мерки са въведени спрямо гражданите, но спрямо шофьорите, превозващи товари, са въведени специални правила, позволяващи осъществяването на търговска дейност между държавите и осъществяване на трудова дейност на работниците в условията на извънредно положение.

Поддържа се, че след изоставянето на товарната композиция на чужда територия, ответникът противоправно задържал ключовете за камиона и отказвал да ги предаде на ищцовото дружество, като се наложило се ищецът да потърси съдействието на органите на МВР, за да получи ключовете за камиона обратно на 02.04.2020г. Поради виновното противоправно задържане на ключовете за камиона от ответника., за период от 20 календарни дни ищцовото дружество било лишено от възможността за достъп и управление на товарната композиция, поради което търпяло финансови загуби в претендирания размер от 3287.00 лева , както и неустойка, начислена на дружеството от COSMOS ALUMINUM A.E. Г. по договора, заради неизпълнена заявка за транспорт от Г. до Ч., в размер 300 евро.

Поддържа се още, че за периода на извънредното положение обемът на работа на дружеството не е намалял, не е обявен престой на работниците, не са извършвани съкращения. Предприятието не се е възползвало от финансовите мерки на държавата за подпомагане на бизнеса в условията на извънредно положение. Ищецът твърди, че е извършвал международен превоз на товари на обичаен капацитет, поради което престоя на процесния камион за период от 20 дни представлява финансова загуба, причината за която е само и единствено противоправното поведение на ответника.

Иска се да бъдат заплатени от ответника следните суми: 3287.00 лева имуществени загуби от престой на товарната композиция за общо за 20 дни престой, както и сумата от 586.75 лв., равностойност на 300 евро, представляваща вреда от начислена на ищеца неустойка за неизпълнени задължения по договор за международен превоз на товар, ведно със законната 3 лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът в отговор излага, че не е осъществен състав на деликтна отговорност, тъй като заповедта за командировка не съдържа необходимите реквизити, не е доведена до знанието на ответника, липсва индивидуализация на автомобила,който е командирован. Не е доказан и размерът на вредите, тъй като представената справка изхожда от ищеца и не установява факта, няма доказателства и за платена неустойка.

Иска се да бъдат отхвърлени претенциите и да се присъдят разноските.

От фактическа страна, не се спори, че страните са били в трудово правоотношение на основание трудов договор №256/10.07.2019г. за длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.

Видно от договор от 02.01.2020 година ищецът, като превозвач и- COSMOS ALUMINUM A.E. Г. като товародател са уговорили осъществяване превоз на товари на територията на ЕС. В изпълнение на този договор, със Заповед за командировка № 7915/10.03.2020г, ответникът е командирован от Б. до Г. и Ч. и обратно със задача международен превоз на товари, считано от 10.03.2020г. за 4 дни, като пътуването да се извърши с №СТ****РК и № ВТ1186ЕЕ.

Видно от докладни записки, постановление да се образува досъдебно производство от 18.05.2020г. и разпитаните в производството свидетели, ответникът пристига на адреса на товарене в Г., не изчаква автомобилът да бъде натоварен в Г., оставя товарната композиция на паркинг в Г. и влиза на 13.03.2020 г. на територията на РБ. , като задържа ключовете на камиона до предаването им на 02.04.2020 г.

Образувано е производство по налагане на дисциплинарно наказание като със Заповед №1/04.05.2020 г. ответникът е уволнен дисциплинарно, а със Заповед № 00000177/04.05.2020г. на управителя на „М.“ ЕООД е прекратено трудово правоотношение. Издадена е от ищеца Заповед за налагане на пълна имуществена отговорност №1/30.04.2020 г. на ответника в размер на 6777 лв , която е без правно значение, с оглед обстоятелството, че по този ред се реализира ограничена имуществена отговорност на служителя, не и пълна имуществена отговорност ,която се осъществява само по съдебен ред.

Видно от Болничен лист Е 20200902219 , издаден от АПМП ГП М. ООД, ответникът е бил в отпуск по болест от 18.03.2020г. до 24.03.2020г. с диагноза увреждания на лумбо-сакралния плексус. Болничния лист е потвърден с решение на обща ЛКК –МЦ Св.П. ЕООД №73/2020г. Против решението е подадена жалба, но липсва представено решение на ТЕЛК. Видно от влязло в сила решение от 10.03.2021г. по гр.д.№ 999/2020г. на ВТРС , с което е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, посочено е в същото на стр.4, че с Решение №2040/03.06.2020г. ТЕЛК е потвърдила решението на ЛКК.

Изслушани са заключенията на изготвени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. В заключението по последната вещото лице е отбелязало, че загубата на предприятието, причинено от престоя на товарната 4 композиция на гръцка територия за процесния период от 13.03.2020 г.до 02.04.2020 г. е в размер на 3287.00 лв., изчислена на база предходна заетост на товарната композиция и реализирана среднодневна печалба за периода от 08.08.2019г. до 13.03.2020г.

По делото са разпитани свидетелите Б. и С., и двамата служители на ищеца, които установяват, че ответникът е трябвало да осъществи транспорт на стоки по договор с гръцка фирма. Когато извикват ответника да товарят камиона му, той категорично отказал. Обадил се на свидетеля Б. по телефона и заявил, че си тръгва и няма да натовари камиона. Казал, че е стоял часове в камиона и не иска да чака повече, иска да си тръгне. Взел ключовете на автомобила, който останал блокиран. Камионът стоял в Г. около месец. След това, със съдействието на полицията ключовете били върнати от ответника и изпратили друг шофьор, който да натовари камиона и да осъществи превоза.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb96566d-1f5f-4a87-9846-c0ef23c42281