Решение № 575 от 20.10.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Враца, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420100964 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени три установителни иска и два осъдителни иска, както следва: с правно чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 4 чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, чрез адв. В. Г., против И. А. Г., ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 06.04.2020 г. ответницата е кандидатствала при ищцовото дружество за целеви кредит и между тях е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата в заем сумата от 3 700 лева. Съгласно уговореното, ищцовото дружество превело по сметките на трети лица сумата от общо 3 612,63 г. за погасяване на задължения на ответницата към „Сити кеш“ ООД, „Вива кредит“ ООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, „Стик-кредит“ АД, а сумата в размер на 87,37 лева превело по посочената от ответницата банкова сметка с IBAN: BG02TTBB94001528576790. Твърди, че сумата в размер на 444 лева, представляваща такса за оценка на риска, се дължи от потребителя в деня на сключване на договора и се финансира от кредита.

Ответницата се задължила да върне сумата от общо 6 449,35 лева, при лихвен процент 31,15% и ГПР 48,4%, от които 3 700 лева главница, 2 305,35 лева – договорена 1 възнаградителна лихва и 444 лева – еднократна такса за оценка на риска. Кредитът е предоставен за срок от 36 месеца с падеж на последната вноска 10.04.2023 г.

Ищецът сочи, че по ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата Г. за падежителите по погасителния план вноски от № 17 до 27 включително. Тъй като длъжникът възразил срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване на иск за установяване на същото.

Сочи, че след това настъпил падежът и на останалите погасителни вноски до края на срока на договора, а именно от вноска № 28 до № 36, които не са платени и представляват сумите: 1 310,77 лева – главница и 190,79 лева – договорена възнаградителна лихва за периода от 10.08.2022 г. до 10.04.2023 г.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1 203,36 лева, представляваща 11 броя незаплатени вноски за главница за периода от 10.09.2021 г. до 10.07.2022 г. по Договор за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.01.2023 г. до изплащане на вземането , сумата от 624,55 лева – 10 броя незаплатени вноски за договорна възнаградителна лихва за периода от 10.10.2021 г. до 10.07.2022 г., сумата от 18,97 лева – лихва за забава от 11.08.2021 г. до 04.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 109/26.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав, както и кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумите 1 310,77 лева, представляваща 9 броя незаплатени вноски за главница за периода от 10.08.2022 г. до 10.04.2023 г. по Договор за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 18.04.2023 г. до окончателното погасяване на сумите, както и сумата от 190,79 лева, представляваща 9 броя незаплатени вноски за договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.08.2022 г. до 10.04.2023 г.

Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Г., чрез адв. Б. Б., с който оспорва предявените искове.

Оспорва възникването на валидно облигационно отношение, както и че кредиторът е предал в собственост на ответницата заемната сума.

Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Заявява, че от съдържанието му не може да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР, кои разходи по кредита включва и какво представлява разликата между ГПР и възнаградителната лихва.

2

Счита, че посоченият в договора размер на ГПР от 48,80% не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, тъй като в същия не е включена уговорената в чл. 18 от договора неустойка, което от своя страна е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин потребителят е поставен в неравностойно положение и няма информация колко точно е оскъпяването по кредита, което е пречка да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Това е нарушение на чл. 3, §1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО.

С оглед на това счита договорът за недействителен, поради противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че уговорката за заплащане на такса за оценка на риска е нищожна и противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че оценката на кредитоспособността е задължение на кредитора съгласно чл. 16 ЗПК, а не специална услуга, чието заплащане се дължи от потребителя.

На следващо място заявява, че договорът е нищожен, тъй като е съставен по неясен и неразбираем за потребителя начин. Счита, че не е ясно ккои суми се олихвяват с лихвения процент от 31,15% - само главницата от 3 700 лева или и еднократната такса от 444 лева.

Счита, че договорът е нищожен и поради противоречието му с добрите нрави, тъй като говореният лихвен процент 31,15% формира възнаграждение в размер на 2 305,35 лева при главница от 3 700 лева, което е в разрез с присъщите на възнаградителната лихва функции, като е довело до необосновано високо възнаграждение за кредитора. В този смисъл счита клаузата за лихвения процент за нищожна поради противоречието й с добрите нрави, а оттам и нищожност на целия договор.

На последно място заявява, че ответницата е изпълнила всичките си задължения по сключения договор.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И.

А. Г., ЕГН **********, е издадена Заповед № 109/26.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1827,91 лева - незаплатено задължение по Договор 3 за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 18,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2021 г. до 04.08.2022 г., сумата от 42,58 лева -разноски в производството за държавна такса и 454,82 лева - платен адвокатски хонорар. В сумата от 1827,91 лева са включени сумите от 1 203,36 лева – главница за периода от 10.09.2021 г. до 10.07.2022 г. и сумата от 624,55 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2021 г. до 10.07.2022 г.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 07.02.2023 г. и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано заявление вх. № 1855/10.02.2023 г., поради което и с Разпореждане № 657/20.02.2023 г. по ч. гр. д. № 185/2023 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 964/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г. /договорът в цялост се намира на л. 30-33 от делото/. С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в общ размер на 4 144 лева, формиран от следните компоненти: 3 612,63 лева – сума за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – негови кредитори, подробно описани в чл. 7.1, б. „а“ от договора, 87,37 лева – сума за текущи нужди на потребителя, съгласно чл. 7.1, б. „б“ от договора, 444 лева – еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора за сметка на потребителя, съгласно уговореното в чл. 7.1, б.

„в“ от договора.

Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 31.15 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.63 %. Заемателят се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски – една в размер на 196,82 лева и 35 вноски в размер на 197,59 лева, като общият размер на всички плащания е 7 112,47 лева. Падежната дата на първа погасителна вноска е 10.05.2020 г., а на последната – 10.04.2023 г.

Съгласно чл. 15.1 от договора, Потребителят се задължава в срок от 3 работни дни след сключването на договора да представи на Кредитора оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка, подадена данъчна декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на Потребителя в представената молба за оценка на кредитоспособността на Потребителя, използвана при оценка за кредитоспособността и по настоящия договор. Според чл. 18 от договора, страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на 4

Потребителя, посочено в чл. 15 ще причини на Кредитора вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на Потребителя в договорените размери. В случай че Потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 15, същият дължи на Кредитора заплащането на извършените разходи от страна на Кредитора в общ размер на 663,12 лева.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, по което вещото лице е посочило, че заемът в размер на 4 144 лева, от които главница – 3 700 лева и такса за оценка на риска – 444 лева, е усвоен изцяло на 06.04.2020 г., като със сумата от 3 612,63 лева са рефинансирани задължения на ответницата към трети лица, както е уговорено в чл. 7.1, б. „а“ от договора, сумата от 87,37 лева е преведена по банковата сметка на ответницата съгласно чл. 7.1, б. „б“ от договора, усвоена е и таксата за оценка на риска от 444 лева по чл. 7.1., б. „в“ от договора.

Вещото лице установява още, че по заема са внасяни суми от страна на ответницата, като са погасени вноските за главница до падежна дата 10.08.2021 г. в пълен размер и частично е погасена вноската за главница с падежна дата 10.09.2021 г.

Вноските са възнаградителна лихва са погасени до падежна дата 10.09.2021 г. вкл. За периода от 10.05.2020 г. до 10.10.2022 г. за погасяване на задълженията си по договора ответницата е внесла сума в общ размер на 3 301 лева, с които са погасени главница с включена вноска за такса за оценка на риска в размер на 1 383,37 лева /1 173,76 лева + 209,61 лева/; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 565,31 лева; неустойка в размер на 313,14 лева; лихва за забава в размер на 39,18 лева.

Вещото лице сочи още, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, процесният кредит не е обслужван редовно, като е имало забавяне в плащания на вноските. Изчислява, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда дължимите суми по