Решение № 2112 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2112 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100513327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1126/2019 г. по описа на СРС, 60 състав, е отхвърлен предявеният от В. Г. А. против П. Я. Й. установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата на вземане на ищеца за сумата от 7600 лева, подлежаща на връщане като получена без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по гр. д. № 68039/2018 г. на СРС, 60 състав. С решението ищецът е осъден за заплати на ответницата сумата от 1315 лева, представляваща разноски за заповедното и за исковото производства.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. Г. А., чрез пълномощника му адв. Е. О., в която се излагат оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като изводите на съда не съответствали на събрания по делото доказателствен материал. За да отхвърли иска съдът погрешно приел, че за част от предоставената от ищеца сума от 2600 лева е налице основание за имущественото разместване – изпълнение на нравствен дълг, като останалата част от сумата била предоставена в заем на ответницата за закупуване на лек автомобил. По делото било установено, че в последната година от съвместното им съжителство страните били във влошени 1 отношения, като ищецът, който работел като международен шофьор, постоянно бил на път, а при завръщането си не бил допускан до съвместното им жилище. За периода на извършените преводи нямало писмени доказателства за нито една покупка или извършен общ разход за домакинството, като свидетелските показания, отразяващи наблюденията им върху бита и имущественото състояние на страните, се отнасяли за периода преди 2017 г. Липсвали и доказателства за изтеглен и погасен от П. Й. кредит за дъщерята на ищеца, който да й е възстановил сумата на това основание. По отношение на сумата от 5000 лева нямало никакви доказателства същата да е дадена на ответницата в заем и с нея да е закупен лек автомобил. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна П. Я. Й., чрез пълномощника адв. Д. К., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. По делото било установено, че в полза на ответницата са извършени осем банкови превода на обща стойност от 7600 лева, като част от сумата била използвана за закупуване на техника за общото жилище на страните, за погасяване на битови сметки и за плащане на направени от ищеца поръчки на стоки. Сумата от 1500 лева била използвана от ответницата за погасяване на изтеглен от нея за нуждите на дъщерята на ищеца кредит.

Поддържа, че всичките парични суми били предоставени от ищеца в качеството му на партньор на ответницата във фактическото им съжителство, съответно отношенията между тях не следвало да се различават от тези между съпрузи по поддържане на общото им домакинство. Така част от сумите били дадени от ищеца в изпълнение на нравствен дълг, а друга част – за погасяване на негови задължения. От показанията на свидетелите се установявало, че сумата от 5000 лева била предоставена в заем за закупуване на автомобил за болното дете на ответницата. Наличието на основание за имущественото разместване водело до извод за неоснователност на така предявения иск, като нямало данни за предявена претенция за връщане на заетата сума. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В производството пред районния съд са ангажирани писмени доказателства за осъществени от ищеца в полза на ответницата за периода м. юли 2017 г. – м. февруари 2018 г. осем броя преводи на парични суми на обща стойност от 7600 лв. Показанията на свидетелите и на двете страни са в насока, че окончателният край на отношенията между страните е настъпил през лятото на 2018 г., като след раздялата ответницата върнала закупените със средства на ищеца електроуреди. Сумата от 5000 лева била предоставена на ответницата в заем за закупуване на нов автомобил, с който да превозва болното си дете, тъй като старият й автомобил се развалил по време на експлоатацията му. Сумата от 1500 лева била използвана от ответницата за погасяване на кредит, изтеглен за нуждите дъщерята на ищеца, а останалите суми били използвани за заплащане на битови сметки и на задължения на ищеца.

Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД може да бъде уважен единствено когато ответникът не успее да докаже претендираното от него основание за получаването на паричната сума. В случая въз основа на твърденията на страните, събраните доказателства и показанията на свидетелите може да се заключи, че част от преведените суми са предоставени в изпълнение на морално задължение, поради което е налице основание за получаването им.

Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престация и съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД тази престация не подлежи на връщане. Нравственият дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е този дълг, за който няма законно задължение да се изпълни нещо. В хипотеза, в която се установи, че при изпълнението изпълняващият е съзнавал моралното си задължение за същото, то даденото не следва да се връща обратно (В този смисъл т. 2 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС).

3

Установените между страните отношения по съвместно фактическо съжителство до преустановяването му, предполагащи взаимното осигуряване на нормален съвместен живот, са несъвместими с твърдения за неправомерно обогатяване и обедняване. Нормално и очаквано е всеки от партньорите, в зависимост от своите възможности, да осигурява нормални условия за живот, в интерес на общото домакинство, които не следва да се различават от тези на лицата, сключили граждански брак. При установяване, че нещо е дадено в тази връзка, както е в конкретния случай, то същото следва да се приеме за съзнателно изпълнение на дълг, което съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД представлява основание едно лице да получи нещо от друго (в този смисъл определение по гр. д. № 3784/2016 г. на ІV г.о., гр. д. № 1221/2016 г. на ІІІ г.о.). При прекратяване на общото съжителство всеки от партньорите има право да получи обратно онова, с което, за негова сметка, се е обогатил другият партньор, когато това не съставлява изпълнение на нравствен дълг или на други сделки между тях.

В случая от съвкупната преценка на доказателствения материал по делото се установява, че ответницата не се е обогатила неоснователно, тъй като за всички извършени от ищеца имуществени размествания е съществувало основание – съзнателно изпълнение на нравствен дълг, предоставяне на заем, погасяване на задължения, включително за закупуване на стоки, които стоки са му били предадени обратно след фактическата раздяла между страните. Показанията на свидетелите установяват сключване между страните на договор за заем за сумата от 5000 лева и целта, за която са били представени заетите средства. Обстоятелството дали и как същите са били използвани от ответницата не лишава договора за заем от основание, а ищецът винаги разполага с възможност да претендира връщане на дадената сума въз основа на договорното правоотношение.

Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените за въззивната инстанция разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.08.2022г.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1126/2019 г. по описа на СРС, 60 състав.

ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН **********, да заплати на П. Я. Й., ЕГН 4

**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5