Решение № 566 от 28.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 68/2023
- Вид
- Решение № 566
- Подписан
- 28.04.2023
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 626 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 634 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 566 гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично при закрити врати заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100900068 по описа за 2023 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „Р.“ООД излага, че е длъжник по търговски сделки и не е в състояние да погаси изискуемите си задължения. В тази връзка излага, че част от задълженията му произтичат от договори за кредит с „УниКредит Булбанк“АД, а именно по сключен Договор за овърдрафт № 253-72087/23.11.2007г. и Анекси към него, с разрешен размер до 100 000 лв., преоформен в стандартен кредит за оборотен капитал, който кредит е цедиран към Агенция за събиране на вземания ЕАД на основание Договор за прехвърляне на вземания от 06.11.2017 г. Сочи, че съгласно Банкова референция с изх. № 27725942/29.11.2022 г., дългът към датата на влизане в действие на договора за цесия възлиза на 188 689.60 лв. Вземането по кредита било обезпечено с Договорна ипотека, учредена с Нотариален акт от 25.08.2020 г. с № 57, т.
2, рег. № 4390, д. № 214 по описа на нотариус З.Т. с рег. № 438 на НК, въз основа на която са ипотекирани имоти собственост на дружеството и трети лица. Сочи, че ипотекираният недвижим имот – собственост на дружеството молител е бил обект на проведена публична продан по изп.д. № 20147880400863 по описа на ЧСИ М. К., като е продаден за цена в размер на 76 725.33 лв., без ДДС, с която сума е намалено задължението по кредита. Въз основа на сключен Договор за цесия от 06.11.2017г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е прехвърлено и притежаваното такова от „УниКредит Булбанк“АД в размер на сумата от 9 030.82 лв. срещу длъжника – дружеството молител, възникнало по Договор № 008/06.12.2007 г. и анекси към него за предоставяне на Бизнес кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 4000 лв.
Вземането е обезпечено с втора по ред договорна ипотека, учредена с Нотариален акт от 25.08.2020 г. с № 57, т. 2, рег. № 4390, д. № 215 по описа на нотариус З.Т. с рег. № 438 на НК. Излага твърдения, че датата на последното плащане за погасяване задълженията към „УниКредит Булбанк“АД е от 01.04.2010 г.
Молителят твърди, че е носител на непогасени задължения, произтичащи и от 1 договори за кредит с Ю.И.Е.Д.Б.я“АД, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение от 22.01.2011г. по гр.д.№ 2555/2011 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, а именно за сумите от 136 745.36 евро – главница; 15 783.89 евро – договорна лихва; 1048.13 евро – банкова такса; законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2011г. до окончателното й изплащане; 10 151.87 лв. – разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Последното извършено плащане към банката е от 05.10.2010 г. Сочи, че вземането е прехвърлено в полза на „ЕОС М.“ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2019 г.
В молбата се излагат твърдения за наличието на непогасени задължения и към кредитора „И.“ЕАД, произтичащи от Договори за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г. и № 993/В/04.06.2008г. Сочи, че сумите по задълженията дружеството молител е осъдено да заплати с решение от 12.01.2011 г. от Арбитражния съд при БТПП по в.а.д. № 485/2020 г., като същите възлизат на – 27 723.21 евро – незаплатени лизингови вноски за периода м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г.; 20 268.48 евро – незаплатени лизингови вноски за периода м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г.; 5 820 евро – договорна неустойка за забава в плащането за периода м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г.; 4 053 евро договорна неустойка за забава в плащането за периода м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г.; 19 260.48 евро – договорна неустойка поради прекратяване Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г. по вина на „Р.“ООД; 12 808.44 евро - договорна неустойка поради прекратяване Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г. по вина на „Р.“ООД; 9691.23 лв. – застрахователни вноски за лизинговите обекти за 2009 г. по договорите за финансов лизинг.; 10 752 лв. – арбитражни разноски и разходи за процесуална защита.; 393 лв. – съдебни разноски за производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Сочи, че датата на последното плащане за погасяване задълженията към кредитора е било извършено на 30.11.2009 г.
Молителят излага твърдения, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и е преустановил търговската си дейност, като не притежава движимо или недвижимо имущество. В тази връзка излага твърдения, че е сключил договорите за лизинг за закупуването на 5 броя камиони IVECO Traker, с които дружеството е осъществявало транспортна дейност, като с оглед настъпилата световна икономическа криза, дейността му била преустановена, като паричните средства от постъпленията при осъществяването й намалели. През м. 05.2009г. били подписани Допълнителни споразумения към договорите за лизинг за разсрочване на просрочените задължения, които дружеството не успяло да погаси. С едностранно волеизявление на „И.“ЕАД от 22.10.2009г., връчено на 27.10.2022 г., договорите за лизинг били развалени, като освен заплащането на непогасените вноски, се претендирало и връщането на автомобилите, което от своя страна довело до невъзможност дружеството молител да осъществява основната си дейност. Моли на основание чл. 630 ТЗ спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това, поради състояние на неплатежоспособност.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „Р.“ООД.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Банкова референция за „Р.“ ООД от „УниКредит Булбанк“АД с изх. № 27725942/29.11.2022 г., от която се установява, че дружеството е 2 клиент на банката по Договор за овърдрафт № 253-72087/23.11.2007 г. и анекси към него с разрешен размер до 100 000 лв., преоформен в стандартен кредит за оборотен капитал, цедиран към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като към датата на влизане на договора за цесия в сила - 06.11.2017 г. дългът възлиза на 188 689.60 лв. В документа е посочено, че „Р.“ООД притежава и друг кредитен продукт – Бизнес кредитна карта въз основа на Договор № 008/06.12.2007г. и анекси към него, с разрешен размер до 4000 лв., преоформен в стандартен кредит за оборотен капитал, цедиран към Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор в сила от 06.11.2017г., към която дата дългът възлиза в размер на 9 030.82 лв.
Представен е Изпълнителен лист от 09.02.2011 г., издаден по гр.д.№ 2555/2011 г. по описа на СРС, 73 състав, с който „Р.“ООД и Л.А.Т. са осъдени да заплатят на Ю.И.Е.Д.Б.Я“АД въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 19.01.2011 г. по договор от 19.09.2008 г. следните суми – 136 745.36 евро – главница, 15 783.89 евро – договорна лихва за периода 21.05.2010 г. – 19.01.2011 г., 1048.13 евро – банкова такса, ведно със законната лихва от 20.01.2011 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 10 151.87 лв. – съдебни разноски. Приложено е и Уведомление на основание по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД до „Р.“ООД относно Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2019 г., сключен между „Юробанк България“АД – цедент и „ЕОС М.“ЕООД цесионер и по силата на който е извършено прехвърлянето на всички притежавани от цедента вземания и права по Договор за кредит № 100-840/19.09.2008 г.
Представен е и Изпълнителен лист от 02.03.2011 г., издаден по т.д.№ 607/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 14 състав, с който „Р.“ООД е осъден да заплати на „И.“ЕАД следните суми: 27 723.21 евро – незаплатени лизингови вноски за периода м. 04 – м.
10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г.; 20 268.48 евро - незаплатени лизингови вноски за периода м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г.; 5 820.73 евро – договорна мораторна неустойка за забавено плащане на неизплатените през м.
04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г.; 4 053.69 евро – договорна мораторна неустойка за забавено плащане на неизплатените през м. 04 – м. 10.2009 г. по Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г.; 19 260.48 евро – договорна неустойка поради прекратяване на Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/А/04.06.2008 г. по вина ответниците; 12 808.44 евро - договорна неустойка поради прекратяване на Договор за финансов лизинг на транспортни средства № 993/В/04.06.2008 г. по вина ответниците; 9 691.23 лв. – застрахователни вноски за лизинговите обекти до 2009г.; 10 752 лв. – арбитражни разноски в производството по арбитражното дело и 393 лв. – разноски по делото.
За установяване обстоятелствата в твърденията в молба - уточнение от 27.01.2023г. относно преустановяване дейността на дружеството, по делото е представено Писмо с изх. № 1780/22.10.2009 г., адресирано от „И.“ЕАД до „Р.“ООД, с обективирано в него предизвестие за прекратяване на Договор за финансов лизинг на транспортни средства №993/А/04.06.2008г. и Договор за финансов лизинг на транспортни средства №993/В/04.06.2008г., както и двустранно подписани – Протокол от 15.02.2010 г., Протоколи от 07.12.2009г. – 3 броя и Протокол от 13.01.2010 г. за удостоверяване връщането на предоставените за ползване транспортни средства, които са надлежно описани с номер на шаси, на двигател и регистрационен номер във всеки от документите. Представена е Фактура № 0000274281/29.03.2010 г. с получател „Р.“ООД и издател „И.“ЕАД на стойност от 37 524.44 лв. с ДДС и основание за плащане по фактурата – разходи за възстановяване по договор – ремонт и резервни части на ПС, описани в приложение, с падеж - 29.03.2010 г.
3
От изисканата служебно справка от ТД на НАП – гр. София се установява, че „Р.“ООД няма непогасени публични задължения.
По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно и от което се установява, че в търговския регистър е публикуван последният годишен финансов отчет /ГФО/ на „Р.“ООД за 2017 г., като дружеството не осъществява дейност. В заключението се сочи, че сумата на актива на баланса към 31.12.2020 г. е с общ размер на 444 000 лв., от които са отчетени 0.02 относителен дял на дълготрайните активи и 0.98 – на текущите активи. Посочено е, че не се наблюдава промяна в сумата на актива на баланса към 31.12.2021 г., доколкото не е извършвана дейност, а към края на 2022 г. е нула, тъй като е извършено отписване на всички активи. Пасивът на баланса към края на 2021 г. е в размер на 444 000 лв. Собственият капитал е отрицателна величина в размер на – 447 000 лв., като се състои от неразпределена печалба и непокрита загуба от минали години и текущата година. Общият размер на задълженията е 921 000 лв., като в него са включени тези към „ЕОС М.“ЕООД, „УниКредит Булбанк“АД, „И. ауто“ЕАД. Според експертизата към края на 2020 г. и на 2021 г. наличните активи на дружеството могат да погасят 48% от задълженията му, като към края на 2022 г. няма налични активи, а задълженията на търговеца към края на 2022 г. са в размер на 619 000 лв. В заключението се съдържат изчисления на коефициентите на ликвидност, като са посочени и препоръчителните граници, в които следва да се намират. За периода 2020 г. и 2021 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.47, а за 2022 г. е 0.00, като стойностите под единица са показателни за това, че дори и да не бяха отписани материалните запаси и вземанията, то това не би довело до състояние на „Р.“ООД да погаси текущите си задължения с наличните текущи активи. Стойностите на коефициента на бърза ликвидност за 2020 г. и за 2021 г. е 0.38, към края на 2022 г. е 0.00 при препоръчителни граници от 0.6 до 0.7, което според вещото лице показва, че дружеството не е в състояние да погаси текущите си задължения с отчетените вземания. Стойността на коефициента за незабавна ликвидност през целия анализиран период е нула, поради това, че дружеството не разполага с парични средства и краткосрочни инвестиции. Такава е стойността и на коефициента на абсолютна ликвидност, поради това, че дружеството не разполага с парични средства, при препоръчителни граници не по-малко от 0.2. Стойностите на коефициента на финансова автономност за всяка от анализираните години са отрицателни величини, което сочи на извода, че дружеството е декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите си. Отрицателните стойности на коефициента на задлъжнялост са показателни за това, че дружеството има задлъжнялост, която надхвърля стойността на капитала му, който е отрицателна величина. В заключението се сочи, че вземанията на дружеството молител към края на 2021 г. са отписани през 2022 г., с оглед погасяването им по давност. Според отразеното от вещото лице, през периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. от „Р.“ООД не са извършвани плащания, като молителят не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения за изследваните периоди, не разполага с парични средства и активи.