Решение № 208 от 10.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 208 гр.

Пловдив, 10 декември 2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка

Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 602/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Д“

ЕООД – с. П., С. област против решение № 333/10.08.2018 г., постановено по гр.д. № 33/2017 г. по описа на С. окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно поради липса на мотиви, поради което моли съда да го върне на Окръжен съд – С за постановяване на валидно решение, а ако съдът не възприеме това негово становище твърди, че то е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения, като моли съда да го отмени и да уважи в цялост предявените от него искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Н.с.н.Р.Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли и да потвърди решението на първоинстанционния съд като валидно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и с процесуалните правила. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от „Д“ ООД – с. П., С. област против Н.С Р.Б иск по чл. 4, § 3 от ДЕС.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ******с площ по кадастрална карта от 2073 кв.м., находящ се в местността „А.“ в землището на с. П., С. област, за територията на който през периода 03.06.2010 г. – 10.05.2012 г. се снабдил с разрешения за строеж на „Ф. Ц.“, за монтаж на „Преместваем обект за склад“ и за „Външно ел. захранване на Ф. Ц.“, а на 18.06.2010 г. подал заявление с идентификационен номер 21/312/01255 за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ пред *****“ с искане да му бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ за реализиране на фотоволтаичната централа. На

03.05.2011 г. влязъл в сила Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, с който били въведени насърчения за производството на енергия от ВЕИ, в т.ч. чрез изкупуване на енергията за определен в закона срок и при определена преференциална цена /чл. 18, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЕВИ/, на 30.09.2011 г. дружеството сключило с *****“ договор № *****, изменен и допълнен с анекс № 1/ 23.04.2012 г., по силата на който му била отпусната безвъзмездна помощ в размер на 334 985,60 лв., представляваща 80% от одобрените и реално извършени разходи, за които той кандидатствал, а на 13.06.2012 г. ищецът сключил договор № ***** с „*****“АД за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа и на 27.06.2012 г. с разрешение за ползване № ДК-07-СМ-24 на началника на РО „*****било разрешено ползването на фотоволтаичната централа и свързаните с нея строежи. „Д“ ООД твърди също, че електрическата енергия от възобновяеми източници съгласно ЗЕВИ се изкупува от обществения доставчик по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект за производство на електрическа енергия, за целия срок на договора и без да се променя /чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕВИ и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ в редакцията от ДВ бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2013 г./, срокът на договора за изкупуване на енергията е фиксиран на 20 години /чл. 31, ал. 2, т.

1 от ЗЕВИ/, а в чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ изрично е посочено, че когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от ДКЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. В исковата молба се твърди, че на 15.08.2012 г. ищецът като продавач сключил с „*****“ АД като купувач договор за изкупуване на електрическа енергия № *** относно енергията, произвеждана от посочената централа, който бил за срок от 20 години, считано от датата на въвеждане на обекта в експлоатация, т.е. от 27.06.2012 г. до 27.06.2032 г., купувачът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия за целия срок на договора при прилагане на преференциалните цени, действащи към 27.06.2012 г., като приложимото към тази дата решение на ДКЕВР за определяне на преференциални цени било № Ц-18/20.06.2011 г., съгласно което, считано от 01.07.2011 г., била определена преференциална цена в размер на 567,41 лв./МВтч. за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници на електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВтр до 200 кВтр, тази цена била прилагана при изпълнението на договора за изкупуване на електрическа енергия между страните по него, което създало у него разумното правно очакване, че за уговорения 20-годишен срок произвежданата от него електроенергия ще бъде изкупувана при фиксирана и непроменима цена от 567,41 лв./МВтч., а с писмо № RD1/2012/806/ВG/RСОL от

10.12.2014 г. ГД „З. и Р. на С. Р." на ЕК информирала Република България, че в случаите на финансиране на слънчеви електроцентрали посредством Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и гарантирана преференциална цена, следва да се отмени или намали финансовата подкрепа, предоставена по линия на Програмата, и в него изрично било посочено, че преференциалната цена е правомерно допълнително икономическо предимство от публичен характер, което е известно на разплащателната агенция при избора на бенефициер и отпускане на помощта на ПРСР. Независимо от това обаче чрез § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., Н.С Р.Бизменило приложимите разпоредби относно преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от ВИ, като било определено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, т.е. до 03.05.2011 г., се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от този закон, т.е. съобразно решение на КЕВР към датата на влизане в сила на закона /24.07.2015 г./, според което за ищеца тя е 100,41 лв. за изградената от него централа с безвъзмездно финансиране по национална и/или европейска схема за подпомагане между 70 и 80%. В закона било предвидено също, че до 31.07.2015 г. сключените договори за изкупуване на енергия следва да бъдат преведени в съответствие с изискванията на ал. 1, като в противен случай след изтичане на срока ех lege по силата на § 18, ал. 3 енергията ще се изкупува по определената съгласно ал. 1 цена, което наложило промяна в цената на 100,41 лв., считано от 31.07.2015 г., в отношенията между ищцовото дружество и „*****“ АД. За периода 01.08.2015 г. – 31.03.2017 г. ищецът чрез централата произвел 168 833,6 квтч. електрическа енергия, които продал на „*****“ АД на посочената цена от 100,41 лв. за мвтч. вместо по договорената цена в договора от 567,41 лв. и по този повод реализирал вземания в размер на 18 025,76 лв. вместо дължимите му 101 862,35 лв., т.е. с 83 092 лв. по-малко от тези, които би получил, ако ЗЕВИ не беше изменен, като той смята, че тази разлика представлява претърпяната от него имуществена вреда, причинена му от приетия от ответника § 18 от ЗИДЗЕ през 2015 г., който с обратна сила е преуредил правните последици от извършената инвестиция и сключения между него и „*****“ АД договор, като по този начин е нарушено и общностното право, уреждащо предоставяне на права на частноправни субекти /чл. 63, § 1 от ДФЕС, чл. 108, § 2 от ДФЕС, чл. 17, § 1 от ХОПЕС, чл. 16 от ХОПЕС, чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО от 23.04.2009 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО и чл. 3 от Директива 2005/89/ЕО от 18.01.2006 г. относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции/, както и принципа за защита на оправданите правни очаквания и принципа на правната сигурност, нарушението е съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което отговорност носи Държавата, и вредата, претърпяна от него. Предвид изложеното „Д“ ООД – с. П., С. област моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.С Р.Бда му заплати сумата 83 092 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушения на правото на Европейския съюз и представляващи разликата между уговорения и реализирания приход за периода 01.08.2015 г. – 31.03.2017 г. от продажби на електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа в с. П., собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване. Претендира разноски.

Ответникът

Н.с.н.Р.Б. счита, че искът е недопустим, тъй като не попада в предметния обхват на ЗОДОВ, а ако бъде квалифициран по този ред, твърди, че делото не е подведомствено на граждански съд. Счита също, че не е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, а ако съдът го приеме за допустим, оспорва същия като неоснователен и моли съда да го отхвърли, доколкото разпоредбата на § 18, ал. 1 – ал. 5 от ЗИДЗЕ не противоречи на общностните норми и принципи. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – С счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск и „Д“ ООД – с. П., С. област е осъдено да заплати на Н.С Р.Б150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, в него волята на съда е ясно изразена, тя е разбираема и правните изводи са изведени въз основа на изложените от окръжния съд мотиви, поради което приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалвания съдебен акт.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.08.2009 г., сключен с н.а. № *************г. на нотариус Н. Б. с рег. № ...( и с район на действие района на Районен съд – Ч., „Д“ ООД – с. П., С. област е придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ******с площ по кадастралната карта от 2 073 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: друг вид ливада, находящ се в местността „А.“ в землището на с. П., при граници на имота: имоти с идентификатори **********.

Въз основа на издадени на дружеството разрешения за строеж

№ 23/03.06.2010 г. за „**********“, № 10/

15.09.2011 г. за монтаж на „Преместваем обект за склад“ и № 17/ 10.05.2012 г. за „Външно ел. захранване на **********/БКТП и Кабелна линия 20 кV“ е била изградена Ф. Ц. в имота на ищеца в с. П., за която е издадено разрешение за ползване № ДК-07-СМ-24/27.06.2012 г.

С договор № 21/312/01255/30.09.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микро предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, *****“ е предоставил на „Д“ ООД въз основа на заявление от 18.06.2010 г. безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, като първоначално одобрената такава помощ въз основа на представените документи е в размер на 390 454,40 лв. /от която 312 363,52 лв. одобрена субсидия от ЕЗФРСР и 78 090,88 лв. одобрена субсидия от НБ/ съгласно таблица за одобрените инвестиционни разходи, а ползвателят се е задължил да извърши инвестицията в срок от 24 месеца след подписване на договора.