Решение № 1371 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Пловдив, 11.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Е. Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501847 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Д. П. против Решение №138/18.04.2023г. постановено по гр.д.№888/2022г. по описа на АРС, първи гр.с., с което е отхвърлен предявеният от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, представлявано от Р.

И. М. - Т., иск за признаване на установено, че Е. Х. Ч., ЕГН ********** от гр. ***, дължи сумата от 4 852,33 лева (четири хиляди осемстотин петдесет и два лева и тридесет и три стотинки), частично от общия размер на същата от 18 394,36 лева, дължима за периода от 28.03.2017г. до 28.08.2018г. по договор за потребителски кредит №***г., сключен с «Юробанк И Еф Джи България» АД, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 300,69 лева (хиляда и триста лева и шестдесет и девет стотинки) за периода от 28.02.2019г. до датата на подаване на заявлението 17.02.2022г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 298 от 21.02.2022г. по гр.д. №415/2022г. по описа на АРС. С постановеният съдебен акт в полза на на адв. М. А. П., вписана в АК – Пловдив, с адрес гр. ***, е присъдена сумата от 915,30 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Е. Х. Ч., ЕГН ********** по гр.д.№888/2022г. по описа на 1

АРС. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като основателни.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Въззиваемата страна на Е. Х. Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. М. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендира се разноски – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебният си акт на базата събраните такива пред първата инстанция. Доколкото доказателствата са подробно и задълбочено анализирани от първоинстанционният съд, настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря фактическата обстановка по делото, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.. След преценката на събраните доказателства, наведените доводи и оплаквания в жалбата, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като в исковата молба се навеждат твърдения, че между ответника като съкредитополучател и «Юробанк И Еф Джи България» АД е сключен договор за потребителски кредит №***г., по силата на който банката е предоставила сумата от 20 000 лева за рефинансиране на друго задължение към същия кредитор и за текущи нужди. Предоставената сума е следвало да бъде върната, ведно с годишна лихва, равна на сбора на БЛП и 1,45 пункта при ГПР от 14,50% на 120 месечни вноски – 119 по 298,03 лева и една от 298,44 лева. Задължението е изпълнено 2 частично, като остатакът от него е 18 394,36 лева главница и съответните лихви.

Кредитът е станал изцяло изискуем на 28.08.2018г. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. ищецът е придобил вземанията по така описания договор за потребителски кредит. За събиране на част от дължимата сума или за главница от 4 852,33 лева, частично от общия размер на същата от 18394,36 лева, дължима за периода от 28.03.2017г. до 28.08.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1300,69 лева за периода от 28.02.2019г. до датата на подаване на заявлението и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, За претендираните вземания в полза на ищеца е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК ч.гр.дело№415/2022г. по описа на АРС, срещу която е подадено възражение от длъжника, което обстоятелство обосновава правния интерес от предявения иск.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.

Първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.3 от процесния договор за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 2 т.3 ,т.10 , т.12 и е нищожна на основание чл.146 ал.1,ал.2 и ал.4 ЗЗП..

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК/ отм./, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава втора, чл.6 -10 ЗПК / отм./. В конкретният случай по отношение на процесния договор сключен на 28.08.2008г. са били в сила разпоредбите на Закона за потребителския кредит /отм. ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г./, тъй като е сключен преди датата на влизане в сила на действащия ЗПК /§5 от ПЗР на ЗПК, в сила от 12.05.2010 г./. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 7-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК (отм.).

Съгласно чл.7 т.6, 7 и т.10 ЗПК/отм./, договорът следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно ГЛП и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т.6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита, когато точния размер на тези елементи е известен, те трябва да са посочени в договора; когато точния размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка на тяхната стойност.

Съдът намира, че процесния договор не отговаря на тези изисквания. Съгласно чл.3 т.3 от договора, ГПР по кредита е 14.50 %, Съгласно чл.3 ал.1 главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент /БЛП/ плюс 3 договорна надбавка в размер на 1.45% пункта. Съгласно чл.3 т.4 Банката си запазва правото едностранно да промени БЛП, който се определя от Съвета на директорите на Банката или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Налице е и договорена клауза – чл.7 ал.2 от договора, съгласно която в случай ,че по време на действието на договора Банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключване на договора , се променят едностранно от Банката , промените се отразяват при начисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето съгласие.

Настоящият съдебен състав намира, че така формулирани клаузите създават неяснота у потребителя относно размер на ГЛП и методиката на формиране на ГПР, както и свързаните с договора разходи, които следва да се понесат от потребителя, ако има такива..

Налице е нищожност клаузата на чл. 3 от договора на основание чл. 7-14 от ЗПК (отм.), както и неравноправност на тези клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен.

Отделно от горното, клаузата на чл.3 от договора се явява неравноправна по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена. Според формираната от ВКС константна практика, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена – подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, а и липсват ангажирани от банката доказателства, потребителят да са могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имал възможност да повлие върху тях. Процесният договор за кредит е сключен като е предоставено право на Банката да накърни договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава дължимите от кредитополучателя суми.

Ответницата като среден потребител, дори да се приеме, че е относително осведомена и в разумни граници наблюдателна и съобразителна,в какъвто смисъл са твърденията в жалбата, 4 не би могла въз основа само на предоставената и информация да преценя потенциално значимите последици от поетия от нея риск, касаещ правото на Банката едностранно да променя базовия лихвен процент по кредита, което я е принудило да се съгласи с предварително установените от банката условия, без да може да повлие на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на риск, касаещ промяна в първоначално уговорения базовия лихвения процент по кредита, са уговорени по прозрачен начин, а при липса и на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност.