Определение № 2131 от 24.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2131 гр. София, 24.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20268002100353 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ - [населено място], Унгария, извършващо търговска дейност в Република България, чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт.

– клон България“, представлявано от адв. Е. П., срещу решение № 4431/08.07.2025 г. по възз. гр. д. № 12790/2024 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение след частично потвърждаване и отмяна на решение № 4431/08.07.2025 г. по гр. д. № 11655/2023 г. на Софийския районен съд касаторът е осъден да заплати на Г. С. И., както следва: на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 7 046,60 лв. - неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.08.2019 г. – 06.09.2020 г., със законната лихва от 09.09.2022 г.; на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 3 162,69 лв. - неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода м.10.2019 г. - м.06.2020 г., със законната лихва; на основание чл. 264 КТ сумата от 506,45 лв.

- неизплатени трудови възнаграждения за работа през официални празници в периода 01.09.2019 г. – 06.09.2020 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 491,49 лв. - обезщетение за забавени плащания на всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от датата на съответния падеж до 08.09.2022 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 125,60 лв.

- обезщетение за забавени плащания на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 08.09.2022 г.

С решението са отхвърлени предявените от ищцата против касатора искове по: чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на чл. 5б от трудов договор от 02.08.2019 г., сключен между Г. И. и „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“; чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 5 323,50 лв. неизплатени „секторни плащания“ за периода 01.08.2019 г. – 06.09.2020 г. вкл.; по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 1 334,51 лв. - обезщетение за забава на всяко от секторните плащания от 1 датата на съответния падеж до 08.09.2022 г. включително.

Първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Г. И. срещу касатора иск по чл. 264 КТ за разликата над сумата от 506,45 лв. до пълния предявен размер от 506,64 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) какви са правомощията на въззивната инстанция при липсващ доклад от първоинстанционния съд и наведено такова оплакване от въззивника; допустимо ли е във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да изготви доклад, да определи правната квалификация и как се разпределя доказателствената тежест; настъпва ли процесуална преклузия за тяхното представяне при липсващ доклад на първа инстанция; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 3) може ли въззивният съд служебно да установява факти по делото, които не са били спорни между страните в първата инстанция, да разширява сам предмета на спора и да основава решението си на такива факти; 4) длъжен ли е съдът да съобрази декларираното основание, размера и периодичността на едно оспорено документирано плащане, за да установи какво задължение е погасено с него; 5) ако определените от работодателя „командировъчни на ден“/„дневни“ са в размер, който кореспондира на размера на изплащани от него допълнителни трудови възнаграждения, това променя ли характера им от командировъчни по чл. 215 КТ в трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ; 6) определеният в Приложение № 3а от НСКСЧ размер на „командировъчните пари на ден“ минимален или максимален е; има ли право работодателят, на основание Приложение № 3а от НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на „командировъчните пари на ден“ от посочените в Приложение № 3а от НСКСЧ; 7) може ли съдът да „преправя“ и „дописва“ текста на правна разпоредба, която е ясна в своя смисъл и обхват, ако намира текста й за дискриминационен или несправедлив и в частност, може ли съдът да прилага размерите на командировъчните по чл. 31. ал. 2 НСКСЧ за екипажи, които не плават под български флаг; може ли съдът да задължи правен субект да се съобрази и да приложи норма, от чийто обхват изрично този субект е изключен, съответно да наложи санкция на този субект (под формата на лихва) за неспазването на неприложима за него норма. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата - Г. И., представлявана от адв. П. С., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

2

Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 177, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 3 162,69 лв. - неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода м.10.2019 г. - м.06.2020 г.; и по иска чл. 264 КТ за сумата от 506,45 лв. - сбор от неизплатени трудови възнаграждения за работа през официални празници в периода 01.09.2019 г. – 06.09.2020 г.; и по съединените с тях обусловени искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв. В случая, исковете са с цена под посочения размер, поради което касационната жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба на дружеството е недопустима и в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузата по чл. 5б от трудов договор от 02.08.2019 г., сключен между Г. И. и „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“; по иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 5 323,50 лв. - неизплатени „секторни плащания“ за периода 01.08.2019 г. – 06.09.2020 г. и по съединения обусловен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Тези искове са отхвърлени от съда, поради което в тези си части решението удовлетворява касатора като резултат, а само мотивите той не може да обжалва. В същия смисъл са разясненията по т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

В останалата част, имаща за предмет постановеното въззивно решение по иска по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Във връзка с възраженията за ненадлежна пасивна процесуална легитимация, в обжалваното решение съдът е приел, че клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество; макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, кат той не е самостоятелен носител на права и задължения - страна по сключените чрез клона сделки е търговецът; клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал; упълномощаването на клона по принцип е недопустимо, както за извършване на материалноправни, така и на процесуалноправни действия, тъй като представителството винаги предполага два правни субекта - представляван и представител, а клонът е неправосубектен. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, може да е страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната й от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът 3 и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В случая обаче, в трудовия договор на ищеца и последващите анекси към него като работодател е посочено именно ответното дружество, което и е страна по трудовото правоотношение.

По съществото на спора е прието за установено, че в периода от 29.01.2018 г. до 06.09.2020 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „младши член на кабинен екипаж“, а впоследствие – длъжността „стюардеса“ (от 02.08.2019 г.). Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 29.01.2018 г. работодателят се е задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 8 765 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници; брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност; брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени; брутна фиксирана сума за прослужено време. Уговорено е също, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на р. IV-ти от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя – чл. 5б, абзац 3. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 06.09.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че естеството на трудовите функции на ищцата я определят като лице, включено в състава на екипажа на въздухоплавателните средства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), поради което за дължимите командировъчни пари се прилага разпоредбата на чл. 31, ал. 2, раздел ІV-ти на Наредбата, която препраща към Приложение № 3а, т.е. - по 55 евро на ден. В този смисъл е и изричната уговорка между страните, обективирана в чл. 5б, абзац 3 от представените трудови договори от 29.01.2018 г. и 02.08.2019 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, дължимите на ищцата командировъчни пари възлизат на сумата 12 908,40 лв., като разликата между претендираните и изплатените от работодателя командировъчни пари е в размер на 7 260,90 лв. Съобразявайки диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е посочил, че ищцата се легитимира като кредитор на претендираната с исковата молба сума от 7 046,60 лв., със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Предвид това искът е уважен в предявения размер. За неоснователни и недоказани са счетени доводите на ответника, че е изплатил изцяло дължимите на служителката командировъчни пари. В тази връзка е посочено, че издадената на основание чл. 215 от Кодекса на труда НСКСЧ може да определя само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно работодателят при определяне на размера на тези обезщетения не може да ги фиксира под предвидения в наредбата размер, дори по взаимно съгласие с работника или служителя, а още по-малко могат да имат правен ефект издадените едностранно от него заповеди или други актове. Нормите на КТ, които регламентират размерите на обезщетенията (включително делегацията за определяне на такива) са норми с императивно установен минимум, като работодателят може да се отклони 4 от тях само в интерес на работника или служителя.