Решение № 17974 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17974 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110150290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260396/20.08.2026 г., подадена от ответника „П.Л.С.“ АД, чрез адв. В. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 14313/16.07.2026 г., постановено по настоящото дело.

Молителят поддържа, че в мотивите на решението съдът е приел за неоснователно искането на всеки от ищците да получи цялата неустойка от 14 600 лв. при условията на активна солидарност, но в диспозитива не е постановил отделни отхвърлителни произнасяния за разликата над присъдените на всеки ищец 7 300 лв. до 14 600 лв. Иска решението да бъде поправено чрез добавяне на два отхвърлителни диспозитива за по 3 732,43 евро /7 300 лв./.

Съдът, след като обсъди доводите в молбата и съдържанието на постановеното решение, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна по делото, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице, когато между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт съществува несъответствие, което е ясно установимо от самия акт или от материалите по делото. По този ред могат да бъдат отстранявани технически пропуски и неточности, но не може да се изменя формираната правораздавателна воля, да се извършва нова преценка на предмета на спора или да се пререшава делото.

1

С Решение № 14313/16.07.2026 г. съдът е приел, че по чл. 8 от предварителния договор е възникнало едно неустоечно вземане в общ размер 14 600 лв. Вземането е уговорено в полза на двамата купувачи, но не е установена активна солидарност между тях. Поради това съдът е определил правата им като разделни и равни и е присъдил на „Д“ ЕООД сумата 3 732,43 евро /7 300 лв./, а на Д. Я. Ц. - също 3 732,43 евро /7 300 лв./.

Тази воля е изразена последователно както в мотивите, така и в диспозитива. В мотивите изрично е посочено, че неустойката се дължи в пълния размер от 14 600 лв., че вземането е разделно и се разпределя поравно между ищците, както и че разделните претенции за неустойка се уважават изцяло. При определянето на разноските съдът също е приел общ материален интерес от 29 200 лв., формиран от 14 600 лв. по двата иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и 14 600 лв. по претенцията за неустойка, като е отчел, че последната е уважена изцяло по размер.

Диспозитивът съответства на така формираната воля. С двата осъдителни диспозитива на ищците са присъдени общо 14 600 лв. - целият размер на предявеното неустоечно вземане.

Самото присъждане на точно определена разделна част на всеки ищец изключва възможността който и да е от тях да получи цялото вземане с погасителен ефект и спрямо другия. Следователно невъзприемането на твърдяната активна солидарност е намерило пълно и недвусмислено отражение в диспозитива и не е налице пропуск при външното изразяване на волята на съда.

Употребеният в мотивите израз, че „искането за активно солидарно изпълнение“ следва да бъде отхвърлено, не обективира воля за отхвърляне на две самостоятелни парични претенции за по 7 300 лв. Той означава единствено, че съдът не възприема заявения от ищците начин, по който те твърдят, че са носители на общото вземане. Активната солидарност определя обема на правото на всеки кредитор да иска изпълнение на едно и също задължение, но нейното недоказване не поражда второ неустоечно задължение и не увеличава общия паричен размер на предявената претенция.

Още с уточняващата молба с вх. № 23047/26.01.2026 г. ищците са заявили, че сумата 14 600 лв. представлява една обща неустойка, претендирана от двамата при условията на активна солидарност. Те не са поискали ответникът да бъде осъден кумулативно за общо 29 200 лв. по неустойката. Ето защо добавянето на поисканите два отхвърлителни диспозитива би предпоставило различен предмет на делото - две отделни парични претенции за по 14 600 лв. - и би създало отхвърлен материален интерес от още 14 600 лв., какъвто съдът не е приел да е бил въведен в производството.

Исканото произнасяне следователно не представлява техническа поправка, а изменение на съдържанието и правните последици на решението. Подобна промяна е недопустима в производството по чл. 247 ГПК. Евентуалното несъгласие с преценката за предмета, цената и основателността на претенцията може да бъде релевирано чрез обжалване на решението, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка.

По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 260396/20.08.2026 г., подадена от „П.Л.С.“ АД, ЕИК ********, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 14313/16.07.2026 г. по гр. д. № 20251110150290 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 175 състав, чрез добавяне на два отделни отхвърлителни диспозитива за по 3 732,43 евро /7 300 лв./, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3