Определение № 922 от 27.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Варна , 27.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900336 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано след прекратяване на т.д.№ 231/2021 год. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в и изпращането му по подсъдност на ВОС, във връзка с направено възражение по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК.

Предявен е регресен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, чрез адв.

М.Г., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства, за приобщаване на гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, както и на ДП № 514/2014 год. на ОД на МВР - гр. Варна към настоящото дело, за провеждане на експертизи по делото, както и за разпит на свидетел.

С разпореждане № 261596/09.02.2021 год. по т.д. № 231/2021 год. на СГС съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал.

1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез гл. юриск. Л.Ч. Т., в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер, обективира възражение за съпричиняване, искане за привличане на трето лице-помагач, както и други искания по доказателствата.

С разпореждане № 263028/10.03.2021 год. по т.д. № 231/2021 год. на СГС съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирала допълнителна искова 1 молба, с която поддържа първоначалната такава и оспорва направените от ответника възражения. Обективира искане по доказателствата.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за неоснователност на претенцията, както и позицията си по направените доказателствени искания.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени от ПТП, за които застрахователят е изплатил обезщетение на увредено от ПТП лице. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от надлежно регистриран застраховател. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет право по застрахователно правоотношение следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 213, ал.1 КЗ /отм./.

Същият е правен способ, чрез който застрахователят по имуществено застраховане, в случая задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите предявява за защита пред съда регресното си вземане към причинителя на вредата за възстановяване на сумата, която е изплатил за обезщетяване на причинените вреди от ПТП с участието на застрахованото МПС. Встъпването в правата на застрахования срещу причинителя на вредата възниква от самостоятелен фактически състав, предвиден в закона и чийто правопораждащ факт е изплащане на застрахователното обезщетение.

Въпреки че последното е станало при действието на новия КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год.), то по силата на § 22 от ПЗР към КЗ, предвиждащ, че „за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./, намираща се именно в част IV-та от отменения КЗ. От значение е датата на настъпване на процесното ПТП (06.12.2014 год.), от което в крайна сметка произтича и регресното право на застрахователя по имуществената застраховка. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу деликвента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава извод за приложимост на едни и същи материалноправни норми. Независимо от времевата квалификация на иска /по чл. 213 КЗ – отм. или по чл. 410 от действащия КЗ/, изводите относно релевантните факти и обстоятелства в настоящия случай, не биха се променили.

2

С отговора си на исковата молба, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, е обективирал искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, в качеството му на съуправител в ДЗЗД „Североизток груп“, с което ответникът е имал сключен договор № Д-22/30.05.2011 год. за обществена поръчка.

Искането е своевременно направено, а по същество преценено – основателно. Доколкото третото лице, чието привличане се иска е управител и представляващ дружеството, на което е възложена поддръжката на пътния участък, в района на който е настъпило процесното ПТП, то е налице правен интерес от привличането му и същото следва да се допусне по арг. от чл. 54, вр. чл.49 ЗЗД.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, с изключение на приложените съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, проведени в досъдебното производство, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд.

СЪДЪТ намира представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането на ищеца да бъде изискане и приложено към настоящото дело ДП № 514 по описа на ОД на МВР – гр. Варна за 2014 год.

СЪДЪТ намира за ненужно изискването и прилагането на гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав и в.гр.д.№ 5010/2017 год. по описа на САС, 2-ри с-в, тъй като на съда е служебно известно постановеното по 14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав решение № 5188/13.07.2017 год., както и че същото е влязло в сила на 07.02.2019 год.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза с въпросите, поставени в исковата молба досежно механизма на ПТП, както и тези в отговора, ДИМ и допълнителния отговор във връзка с въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Предвид връзката на поставените от ищеца към исканата съдебно-медицинска експертиза въпроси с отговорите на поставените към автотехническата експертиза въпроси настоящият състав намира, че следва да се назначи комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

СЪДЪТ намира за допустимо, но неотносимо направеното в

3 евентуалност искане на ищеца за провеждане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, която да установи факта на извършено плащане на застрахователно обезщетение, тъй като с оглед очертаните предметни рамки на спора, ответникът не оспорва соченото обстоятелство, поради което и не се дължи произнасяне по така направеното искане.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо направеното с допълнителната искова молба искане за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза за установяване последиците върху психиката на пострадалия вследствие претърпените от ПТП увреждания, като предвид твърденията за развит психоорганичен синдром съдът намира, че следва да се назначи комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на водача на процесното МПС – Д. П. С., а също и на пострадалия от ПТП – И. И. А., които следва да бъдат допуснати като свидетели при режим на призоваване на посочените за целта адреси.

СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна за снабдяване с относимите медицински документи във връзка с лечението на пострадалия И. И. А..

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано съвместно от изп. директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощника адв.

М.Г., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София , регресен иск за осъждане на ответника да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ“ АД сумата от 30 4

000 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице И. И. А., ЕГН ***, за претърпени от него болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с участието на л.а. марка „*******“ с рег.№ ** ***** **, управляван от Д. П.

С., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество с застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014 год. – 18.05.2015 год., което обезщетение е присъдено с влязло в сила решение № 5188/13.07.2017 год., постановено по гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на СГС, I-6 състав, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, платими по банкова сметка на ищеца в Банка ДСК, IBAN: *********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в сезиралата съда исковата молба, че на 06.12.2014 год. около 9:20, на АМ „Хемус“ при км 388 в посока Варна – Шумен, е реализирано ПТП с участието на л.а. „*******“ с рег. № ** **** **, собственост на Д. П.

С., управлявано от същия, в резултат на което е пострадал И. И. А., който е пътувал до задна дясна врата в автомобила. Сочи се, че съгласно констативен протокол за ПТП № 9921/06.12.2014 г. и постановление за прекратяване на ДП № 514/2014 год. по описа на ОД на МВР – гр. Варна, към гр. Шумен и при км 387, със скорост от 137 км/ч. при преминаване с десните гуми през дупка на пътното платно, намираща се върху дясната и аварийната лента, автомобилът губи устойчивост, завърта се в посока на часовниковата стрелка, при което настъпват два последователни удара в задна лява част на автомобила и приплъзване върху дясната мантинела на пътното платно. На задната седалка са били две момичета и едно момче, като момчето И. И. А. е стоял отзад до дясната врата. Изложено е, че при удара в мантинелата телата на седящите на задната седалка се скупчили наляво, като седящото по средата момиче, вследствие на придобитата огромна енергия, попада в багажното отделение, откъдето и при разрушаване заключването на задната врата пада на пътното платно, а момчето от задната седалка остава в багажното отделение на автомобила. Към момента на ПТП за посоченото МПС „******“ с рег. № ** **** ** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД по застр. полица № 02114001387642, със 5 срок на валидност 18.05.2014 год. – 18.05.2015 год. Ищецът сочи, че пострадалият И. И. А. е предявил срещу него иск за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие описаното ПТП, по който било образувано гр.д.№ 14746/2015 год. по описа на I-6 с-в на СГС и с постановеното по него решение № 5188/13.07.2017 год.