Решение № 2379 от 18.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5006/2021
- Вид
- Решение № 2379
- Подписан
- 18.07.2022
- В сила
- 21.09.2022
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342, ал.2 · Търговски закон
- чл. 343 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2379 гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110105006 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, (сегашно наименование „ФИНАСИТИ“) , ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5 , ЕИК 131289899, представлявано от И. П. срещу В. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ №1, вх.Е, ет.2,ап.115, с която са предявени следните искове при условията на обективно кумулативно съединяване:
Съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът В.
Е. А., ЕГН: ********** дължи на ищеца „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД сумата от на 2890.54 лева, изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 02000903/00001 от 11.10.2018 г., която сума включва:
1. Лизингови вноски в размер на 2500.29 лева, както следва:
Сумата от 46.92 лв. с падеж 10.03.2019 г.–частично;
Сумата 214.01 лв. с падеж 10.04.2019 г.;
Сумата от - 214.01 лв. с падеж 10.05.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.06.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.07.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.08.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.09.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.10.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.11.2019 г.;
1
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.12.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.01.2020 г.;
Сумата от 175.76 лв. с падеж 10.02.2020 г. и
Сумата от 175.76 лв. с падеж 10.03.2020 г.
2. Данък МПС за 2019 г. в размер на 352.00 лева;
3. Незаплатената застрахователна премия по полица 50500100001922 (Каско на МПС), вноска 5-та, е в размер на 38.25 лева, както и законната лихва върху претендираната главница 2890.54 лв. от датата на подаване на заявлението - 30.11.2020г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №15412/2020г. по описа на РС-В., 31 състав, както и
Съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 439.96 лева, представляваща незаплатена част от лизингови вноски за периода от 10.01.2019г. до 10.03.2020г. по Договор за финансов лизинг №02000903/00001 от 11.10.2018г.:
Сумата от 58.86 лв.с падеж 10.01.2019г. - частично
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.02.2019г. –
Сумата от 167.09 лв. с падеж 10.03.2019г. - частично, както и законна лихва върху главницата 439.96лв. от датата на подаване на иска в съда – 08.042021 г. до нейното окончателно изплащане.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
Между "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, като Лизингодател и В. Е. А., като Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг №02000903/00001 от 11.10.2018 г. с предмет предоставянето на лизинг на МПС лек автомобил Марка и модел: Audi А8 , ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514, ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег. № В3199СА със Свидетелство за регистрация № 009467462/15.10.2018 г. , който бил предоставен на Лизингополучателя с приемо-предавателен протокол. По силата на лизинговия договор Лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания автомобил на 60 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. За периода на действие на Договора Лизингополучателят заплатил напълно само първоначалните си разходи.
Ищецът излага, че във връзка с реализирано пътнотранспортно произшествие на 07.12.2018 г. , при което били нанесени сериозни увреждания на л.а. Ауди А8 , рег.
№В3199СА, собственост на ищцовото дружество. Заведена била щета №13019100100004 по задължителна застраховка Гражданска отговорност на другия 2 участник в произшествието автобус марка „Мерцедес" , модел „03455", рег. № В2714КА по полица №BG/11/118003107760 на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД. Застрахователят определил, че за Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег.№ В3199СА е настъпила тотална щета, което означава, че това МПС е увредено до степен, която го прави негодно за употреба и не е ремонтирано, като било определеното от експертна комисия на ЗАД „Армеец" АД застрахователно обезщетение по щета №13019100100004/2019 г. в размер на 6838.00 лева за тотална загуба на л.а. Ауди А8, ерг. № В3199СА, от което ЗАД „Армеец" АД, от която сума последното решило да бъде изплатена на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД сумата от 3419.00 лева, поради вина и на двамата участници в произшествието. Ищецът подал възражение срещу така определено обезщетение, но становището на застрахователя било потвърдено.
Застрахователното обезщетение било изплатено на 07.04.2020 г. в този размер.
Съгласно Уведомление с изх. №Л-778/25.01.2019г. на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД запазените части на автомобила с рег.№ В3199СА, който е собственост на ищеца, възлизат на 2280.00лв. Затова към настоящия момент лек автомобил Марка и модел:
Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА е с прекратена регистрация на основание тотална щета (бракувано МПС) и е предадено за разкомплектоване.
Застрахователното обезщетение било изплатено само по задължителна застраховка Гражданска отговорност на другия участник в произшествието автобус марка „Мерцедес", модел „03455", рег. № В2714КА по полица №BG/11/118003107760 на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД. Следователно полученото застрахователно обезщетение е само едно и е в размер на 3419.00лв.
Излага, че лизинговите вноски и другите задължения по договора за финансов лизинг се дължат от ответника на основание чл. 343 от ТЗ и т.13.13. от Общите условия, които са неразделна част от него и са подписани от В. А.. Сочи, че в чл.343 от ТЗ е уредено, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя. Излага още, че съгласно т.13.13. от Общите условия, когато в Договора за финансов лизинг е предвидено да бъде сключена застраховка "Пълно автокаско" при "кражба", "грабеж" и "пълно погиване" /"тотална щета"/ на Имуществото Лизингополучателят не се освобождава от задължението си за плащане на Лизинговите вноски с настъпил падеж и други парични задължения по Договора до датата на пълното изплащане на застрахователното обезщетение.
В случая в договора за лизинг било предвидено за МПС рег.№ В3199СА сключване на застраховка „Каско на МПС" . Автомобилът бил тотална щета и ответникът бил длъжен да плаща лизинговите вноски с настъпил падеж и другите задължения по договора до датата на изплащане на застрахователното обезщетение.
Въпреки това В. А. не е плащал задълженията по договора. Застрахователното 3 обезщетение било изплатено по сметка на ищеца на 07.04.2020г.
С оглед на изложеното, твърди, че вземанията, който са предмет на делото, се дължат от ответника на основание чл. 343 от ТЗ, във вр. с т.13.13. и т.13.11., изречение последно от Общите условия.
Излага, че съгласно т.13.11. от Общите условия в случай на "кражба", "грабеж" или "пълно погиване" /"тотална щета"/, застрахователното обезщетение се заплаща на Лизингодателя, който може да задържи заплатеното обезщетение до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг, които представляват сбора от претърпяната от Лизингодателя „Икономическа вреда" (която по смисъла на тази точка означава неизплатената част от главницата по договора към дата на заверяване сметката на Лизингодателя с пълния размер на застрахователното обезщетение) и другите непогасени ликвидни задължения по договора за лизинг, в случай че са налице такива. В случай, че изплатеното застрахователно обезщетение е по-малко от претърпяната икономическа вреда и другите задължения по Договора, Лизингополучателят е задължен да възстанови разликата на Лизингодателя в срок от 1 /един/ месец от изплащане на застрахователното обезщетение.
Към датата на получаване на застрахователното обезщетение по договор за финансов лизинг № 02000903/00001 от 11.10.2018 г. незаплатената част от главницата била в размер на 4967.83лв., като е имало изискуеми, ликвидни и непогасени от В. А. задължения в общ размер на 4061.67лв., а именно:
1 . сумата от 3 523.42лв. - лизингови вноски за периода от ноември 2018г. до март 2020г. с падеж 10-то число на месеца;
2. сумата от 148.00лв. - разходи за репатриране и транспорт на МПС след ПТП;
3. сумата от 352.00лв. - местен данък за МПС за 2019г.;
4 . сумата от 38.25лв. - застрахователна премия по полица 50500100001922 (Каско на МПС), вноска 5-та.
Остатъчният размер на главницата в размер на 4967.83лв. бил намален със стойността на запазените части на МПС в размер на 2280.00лв. В резултат на това незаплатената част от главницата възлиза на 2687.83лв.
На основание т.1 3 . 11 . от Общите условия с изплатено застрахователно обезщетения в размер 3419.00 лв. били погасени незаплатената главница по договора за лизинг в размер на 2687.83 лв. и част от просрочените и непогасени задължения, описани по-горе, в общ размер на 731.17 лв. (2687.83+731.17= 3419), както следва:
214.01 лв. - първа лизингова вноска с падеж 10.11.2018г.; 214.01 лв. -втора лизингова вноска с падеж 10.12.2018г.; 155.15 лв. - част от трета лизингова вноска с падеж 10.01.2019г. и 148.00 лв. - разходи за репатриране и транспорт на МПС след ПТП.
Сумата от 731.17лв. се получава като от изплатеното застрахователно 4 обезщетение се извади непогасената част от главницата по договора, намалена със запазените части на МПС / 3419.00 - (4967.83 - 2280) = 731.17/.
В срока за отговор е депозиран и отговор от втория ответника ТД на НОИ – гр. В., в който изразява становище за недопустимост, а в условия на евентуалност, за неоснователност на предявения иск, като излага следното:
Така предявените обективно съединени установителен и осъдителен иск са процесуално недопустими и поради това са и неоснователни, тъй като при евентуално положително за ищеца произнасяне на съда, издадената необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15412/2020 г. ще може да влезе в сила и ищецът да се снабди с изпълнителен лист.
Излага, че процесната лизингова вещ е на стойност 7500 лв. При сключване на договора ответникът е заплатил първоначална вноска 1500 лв., а остатъкът от 6000 лв., се е задължил да плати разсрочено до 10.03.2023 г. , като със застраховките и лихвите сумата набъбва на 12 840,33 лв. Ответникът само 2 месеца и 6 дни (от датата на сключване на договора за финансов лизинг 11.10.2018 г. до датата на ПТП - 17.12.2018 г. ) е ползвал вещта. Ответникът не е заплащал нито една вноска от следващите след първоначалната. След ПТП, при което вещта изцяло е погинала, на ответника не му е било известено какъв е размерът на остатъка от дълга му. Дългът му, който по силата на договора би се формирал от неплатени лизингови вноски по погасителния план до датата на прекратяването на договора - според чл. 13.13. от Общите условия на „Амиго лизинг" хЕАД по договори за финансов лизинг, това е датата, на която е изплатено застрахователното обезщетение - факт, който ответникът не би могъл да знае, преди да бъде уведомен. Чак след 14 месеца от датата на ПТП и погиването на лизинговата вещ 17.12.2018 г. застрахователят ЗАД „Армеец" АД на 12.03.2020 г. изплаща застрахователното обезщетение на ищеца, т. е. процесният договор за лизинг е дал възможност на ответника да ползва лизинговата вещ само два месеца срещу 1500 лв. начална вноска, а в същото време дава възможност на ищеца да търси облага от същия договор за още 14 лизингови вноски на стойност около 3000 лв. за периода от 10.11.2018 г. до 10.03.2020 г.
Ищецът едва на 30.11.2020 г. депозирал Заявление по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 15412/2020 г. 31-ви състав на ВРС, и след две години, откакто лизинговата вещ не се ползва от лизингополучателя -ответник, той е уведомен за размера на дълга си към лизингодателя и депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
Твърди, че тези действията на ищеца са утежнили положението на ответника, като ги изброява, както следва:
- Забава от 15 месеца пред застрахователя, за да получи застрахователното обезщетение - действията са продължили от декември 2018 г. чак до 12.03.2020 г. , и дотогава договорът не е прекратен по силата на т. 13.13 от Общите условия и се дължат 5 лизингови вноски от ищеца.