Решение № 6729 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6729 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110121963 по описа за 2023 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците П. В. Ж. и В.

А. Ж. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност следните суми: сумата 427,27 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 92,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.04.2023г., сумата 16,79 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 4,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 8, гр. София, жк. „..., вх. А, ет. 3, аб. № 47731.

За ответника П. В. Ж. 1/2 или следните суми: сумата 213,64 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 46,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.04.2023г., сумата 8,39 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 2,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г.

За ответника В. А. Ж. 1/2 или следните суми: сумата 213,64 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на 1 депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 46,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.04.2023г., сумата 8,39 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 2,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответникът П. В. Ж., чрез назначения по реда на чл.47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че претендираните вземания не са индивидуализирани по размер и период. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът или неговия наследодател са собственици/ползватели на процесния имот. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи. Излага съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства относно изправността на топломера в абонатната станция, както и методиката на начислените суми за потребена ТЕ. Поддържа, че наследодателите му не са получавали фактури.

Възразява по отношение на акцесорната претенция. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът В. А. Ж. не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия" ООД /с предишно наименование /Бруната“ ООД/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон 2 за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 3 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия към доказателствата по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавите недвижими имоти /лист 126/ се установява, че на 11.03.1991г. В. И. Ж. и М. И. Ж. са придобили собствеността по отношение на следния имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София, жк. „Дружба“, в жилищната сграда на блок № 23, вход А, етаж 3, в режим на СИО. От представено удостоверение за наследници изх. № РИС23-УГ51-5745/11.07.2023г., издадено от Столична община, район „Искър“ се установява, че М. И. Ж. е починала на 20.03.2002г., с което по силата на закона е прекратена съществувалата съпружеска имуществена общност по отношение на процесния апартамент, която се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни права – 1/2 ид.ч.

Следователно имотът е станал притежание на наследниците по закон на наследодателя М. И. на основание приложимите норми на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН при следните права - В. И. Ж. – съпруг с 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. лична собственост + 1/6 ид.ч. по наследство/, П. В. Ж. – син с 1/6 ид.ч. по наследство и Алеко В. Ж. – син с 1/6 ид.ч. по наследство. По делото се установява още, че Алеко В. Ж. е починал на 15.11.2004г., т.е. преди своя баща В. И. Ж. /починал на 11.07.2009г./, поради което е заместен по право /арг. чл. 10, ал. 1 ЗН/ от своя низходящ В. А. Ж.. С оглед на гореизложеното и в резултат на настъпилото наследствено правоприемство П. В. Ж. и В. А. Ж. са станали съсобственици в имота при равни права – по 1/2 ид.ч. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 47731. Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.

1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Бруната България" ООД /сегашно наименование „Далсия“ ООД/, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 20.10.2008г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb93d590-c4b8-4d62-a7af-6690988a8ccf