Определение № 7868 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7868 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Разпореждане № 21613/16.02.2026 г. по гр. д. № 616/2026 г. по описа на СРС, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът връща подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.Г.Р.а ЕГН: ********** искова молба с вх. № 6130/12.01.2026 г. и прекратява производството по делото.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че исковата молба е била редовна, като с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България ищецът е претендирал процесните суми в евро. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като прецени доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, констатира следното:

На 30.04.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подало до СРС заявление по чл.

410 ГПК срещу М.Г.Р.а за вземания, претендирани в лева, като за същите СРС е издал Заповед за изпълнение № 14006/15.05.2025 г. по ч.гр.д. № 25772/2025 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и по указания на съда заявителят е предявил установителни искове за вземанията си по реда на чл. 422 ГПК, като на 12.01.2026 г. е подал искова молба, с която е претендирал процесните вземания в евро.

С Разпореждане от 16.01.2026 г. съдът е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни сумите, които претендира, като съобрази размера и валутата им с издадената заповед за изпълнение и твърдяното между страните материално правоотношение. Предупредил го е, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

С молба от 23.01.2026 г. ищецът е уточнил, че претендира процесните вземания в евро, като в скоби е посочил левовата им равностойност.

С разпореждане от 26.01.2026 г. СРС е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали претендира сумите в лева или евро, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

1

С молба от 02.02.2026 г. ищцовото дружество е посочило сумите, които претендира, в евро.

С Разпореждане от 06.02.2026 г. СРС е указал и е дал последна възможност на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да уточни правния си интерес от претендиране на сумите в евро, като съобрази издадената заповед за изпълнение и че материалното правоотношение касае период, в който законно платежно средство е българският лев. Предупредил го е, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

С молба от 11.02.2026 г. ищецът е посочил, че претендира сумите в евро, тъй като исковата молба е подадена на 12.01.2026 г., към който момент официална валута в Република България е еврото.

С разпореждане от 16.02.2026 г. СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството, като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Депозираната искова молба е ясна, тъй като от нея се установява каква е волята на ищеца и какъв е размерът на претендираните суми.

Според чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98, когато в съществуващите към края на преходния период правни инструменти се съдържат данни в националните валутни единици, тези данни се разбират като данни в евро единицата в съответствие със съответните обменни курсове, като се прилагат правилата за закръгляването, определени в Регламент (EО) № 1103/97. В чл. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 974/98 е дефинирано понятието „правни инструменти“, като е посочено, че то означава законови и подзаконови разпоредби, административни актове, съдебни решения, договори, едностранни правни актове, платежни инструменти, различни от банкноти и монети, и други инструменти с правна сила.

От гореизложените разпоредби може да се направи извод, че депозираната на 12.01.2026 г. искова молба /като едностранен правен акт, едностранно изявление/ с посочени вземания в евро е съответствала на действащите към този момент национални и наднационални норми във връзка с въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. Наред с това, с молба от 23.01.2026 г. ищецът е извършил превалутиране, като е посочил и левовата равностойност на претендираните в евро вземания. Поради тази причина въззивният съд приема, че като е предявил исковата си молба по реда на чл. 422 ГПК в евро, макар заповедта за изпълнение да е издадена в лева и материалното правоотношение да касае период, в който законно платежно средство е българският лев, ищецът не е допуснал нередовност, а е приложил горецитираните норми, като е претендирал една и съща стойност на едни и същи вземания, но в различна валута.

Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума, като в този случай не се нарушава 2 диспозитивното начало, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. От така цитираните постановки може да се направи извод, че претендираната от ищеца валута не винаги обвързва съда и не е обуславяща за редовността на исковата молба, още повече, че в настоящия случай левът не е законно платежно средство и чрез него не може надлежно да се погасяват чрез плащане задължения. Интересът на страните по материалното правоотношение не се накърнява и не е налице нередовност на исковата молба, ако вземанията се претендират и присъждат в евро, като единствено съществуваща законна валута в страната, при спазване на съответните правила за превалутиране по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната от 1 януари 2026 г.: 1 евро = 1,95583 лв.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ищецът няма право на разноски в настоящото производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 21613/16.02.2026 г. по гр. д. № 616/2026 г. по описа на СРС, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът връща подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.Г.Р.а ЕГН: ********** искова молба с вх. № 6130/12.01.2026 г. и прекратява производството по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3