Решение № 7886 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7886 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100507839 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20165876 от 30.07.2021 г. СРС, 85 с-в, по гр.д.№ 34530/2019 г. е отхвърлил предявените от Й. Г. Й. срещу И. И. С. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 26.09.2014 г., сключен между наследодателя на ищеца Ц.Г..В. и И. В.ев С. поради противоречие с добрите нрави, както и иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 26.09.2014 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Й. Г. Й. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Твърди, че по делото безспорно е установено, че процесният договор за продажба на наследство е нищожен поради противоречие с добрите нрави и че ответникът не е представил документ, от който да е видно, че продавачът е получил сумата от 9 500 лв.Поддържа становище, че договорът е нищожен и поради неразбиране на съдържанието му от продавача.Излага доводи, че първоинстанционният съд е 1 направил необоснован извод, че ответникът е платил продажната цена.В нарушение на процесуалните правила съдът не е изменил проекта за доклад и не е задължил ответника да отговори на молбите му от 13.08.2018 г. и от 09.02.2021 г.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

С определение № 20015338/21.02.2022 г. СРС е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решение № 20165876 от 30.07.2021 г. в частта относно разноските.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ищеца Й. Г. Й. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано.Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл.248 ГПК.

Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.

С определение от 28.03.2024 г. въззивният съд на основание чл.227 ГПК е конституирал като въззивници В. Й. Г. и Й. Й. Г.-малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител В. М. М. като наследници по закон на починалия в хода на процеса въззивник Й. Г. Й..

С решение № 4269/13.03.2025 г. СРС, 9 с-в, по гр.д.№ 65354/2024 г. е допуснал на основание чл.61, ал.1 ЗН приемане по опис на наследството, останало от Й. Г. Й., починал на 03.02.2024 г. от наследника Й. Й. Г., действаща чрез своята майка и законен представител В. М. М..

Ответникът по въззивната жалба- И. В.ев С. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове, предявени от Й. Г. Й. срещу И.

В.ев С. с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 26.09.2014 г., сключен между наследодателя на ищеца Ц.Г..В. и И. В.ев С. поради противоречие с добрите нрави и чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 26.09.2014 г., предявен при условията на евентуалност.В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на дворно място, находящо се в гр.София, кв. „Филиповци“, заедно с находящата се в него жилищна сграда.Ищецът твърди, че е придобил дворното място по наследство от баща си Т.В. Й., починал на 06.11.1991 г. и 2 майка си М.В.Г., починала на 20.02.2014 г., а жилищната сграда върху мястото е изградена от него.Твърди, че с договор за продажба на наследство от 26.09.2014 г. брат му Ц.Г..В. е продал по реда на чл.212 ЗЗД полагащата му се част наследството, оставено от родителите му.Твърди, че брат му не е получил сумата за продажба на наследството и че е страдал от алкохолна зависимост, поради което същият е нищожен поради накърняване на добрите нравизначителна и явна нееквивалентност на престациите, тъй като продавачът не е получил продажната цена и не е разбирал съдържанието на договора поради злоупотреба с алкохол, поради което моли съда да прогласи нищожността му, а при условията на евентуалност-да развали договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение на задължението на купувача да плати на купувача уговорената цена.

С доклада по делото първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.

С решението СРС е разгледал като основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД твърденията за противоречие с добрите нрави поради неплащане на цената /в т.ч. и нееквивалентност на престациите/, както и поради неразбиране на съдържанието на сключения договор.Изложил е мотиви, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като продажната цена е почти сходна с ½ от данъчната оценка на имота, който изчерпва наследството и че продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност и не е налице нееквивалентност на престациите.Неизпълнението на задълженията по договора не рефлектира върху валидността му, а е основание за ангажиране на отговорност по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.Съдът е приел, че не е доказано противоречие с добрите нрави поради неразбиране съдържанието на договора поради алкохолна зависимост и е счел за неоснователен иска с правно основание чл.26, ал.1, изр.трето ЗЗД поради сключването му в противоречие с добрите нрави, тъй като договарянето с лице, изпаднало в състояние, което не му позволява да се грижи за интересите си-неразбиращо съдържанието на сключения договор, не обуславя нищожност на сделката на това основание доколкото нарушението на добрите нрави представлява порок на договора, а не порок на волята.За да отхвърли и евентуалния иск съдът е приел, че продавачът е заявил, че е получил продажната цена от 9 500 лв. в брой.

3

С разпореждане № 595 от 08.01.2024 г. въззивният съд е указал на ищеца да уточни с писмена молба с препис за насрещната страна какъв порок на сделката твърди и да конкретизира дали към момента на извършването й прехвърлителят Ц.Г..В. е бил в невъзможност да разбира или да ръководи действията си поради алкохолно опиянение или е налице съзнавана липса на съгласие.

С молба от 25.01.2024 г. ищецът е уточнил, че при сключване на сделката брат му Ц.В. е бил в невъзможност да разбира или да ръководи действията си поради алкохолно опиянение и прави искане да се унищожи договора на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност-да прогласи нищожността на договора като сключен при съзнавана липса на съгласие поради физическо и психическо насилие и заплахи и съзнателна липса на воля.

С определение от 25.03.2025 г. въззивният съд е допуснал уточнение на петитума на предявените искове съгласно уточнителната молба на въззивника /ищеца/ от 25.01.2024 г. в частта относно твърденията за злоупотреба с алкохол във връзка с указанията, дадени с разпореждането от 08.01.2024 г., в която се поддържа петитум за унищожаемост на договора, евентуално-за нищожност на същия поради липса на съгласие, като е приел, че останалите изложени в молбата доводи са нови и не касаят дадените от съда указания.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.Първоинстанционният съд е разгледал иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД с твърдения за нееквивалентност на престациите и „неразбиране съдържанието на договора“ поради злоупотреба с алкохол.В частта, с която са изложени твърдения за

„неразбиране съдържанието на договора“ исковата молба е била нередовна доколкото не е ясно какъв порок на сделката се твърди и не е посочено дали към момента на извършването й прехвърлителят Ц.Г..В. е бил в невъзможност да разбира или да ръководи действията си поради алкохолно опиянение /т.е. проявление на несъзнавана липса на воля/, което би обусловило унищожаемост на сделката или е налице съзнавана липса на съгласие, при която сделката би била нищожна /съгласно разясненията, дадени с ТР № 5/30.05.2022 г. по т.д.№ 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.Пред въззивната инстанция ищецът е направил уточнение, че са налице и двата порока на волята, като е поискал да се 4 постанови решение, с което да се унищожи договора на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност-да се прогласи нищожността му поради съзнавана липса на съгласие /чл.26, ал.2, изр.1, предл. второ ЗЗД/.

При така предявените искове съдът дължи произнасяне в поредност, съответна на естеството на поддържания порок, като по-тежкият порок изключва по-лекия независимо от поддържаното съединяване на исковете от ищеца.В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, преди да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба, респ. преди да разгледа иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД за нищожност на договора поради потежкия порок- липса на съгласие.

Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца.Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, през по - леките липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо /решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г., ІV ГО на ВКС и др./.

Поради изложеното и с оглед обусловеността на евентуално предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД от изхода на исковете за нищожност на процесния договор обжалваното решение и определението по чл.248 ГПК следва да се обезсилят изцяло, а делото да се върне на СРС за ново 5 разглеждане от друг състав на съда от етап изготвяне на доклад по делото.

Разноските следва да бъдат разпределени между страните при решаване на спора по същество.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 20165876 от 30.07.2021 г. на СРС, 85 с-в, по гр.д.№ 34530/2019 г. и постановеното по делото определение № 20015338/21.02.2022 г. по чл.248 ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда съгласно мотивите на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6