Решение № 346 от 15.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5201/2018
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 15.04.2019
- В сила
- 15.04.2019
- Състав
- РУСИ ВИКТОРОВ АЛЕКСИЕВ, АНЕЛИЯ МИЛЧЕВА ЩЕРЕВА, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 279, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 308 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 19 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………. гр. София, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА, мл. с. ИВА НЕШЕВА, при секретаря Димитрина Д.и в присъствието на прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 5201 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 13.07.2018 г. по НОХД №
6167/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 19-ти състав, е признал подс. Л.Х.М. (L.H.M.) за виновен в извършване на престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на наказание „пробация“, изразяващо се в първите две, задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всяка една от тях с продължителност една година и три месеца, като за „задължителна регистрация по настоящ адрес“ е определил периодичност два пъти седмично. Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от изпълнението на наказанието „пробация“ времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на 03.11.2016 г. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, съответно в полза на държавния бюджет, по сметка на СДВР и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
СРС, а също и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати сумата от пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволни от така постановената присъда са останали и прокурорът при Софийска районна прокуратура (СРП), и упълномощеният защитник на подс. Л.М. – адв. В.Б., САК, които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са депозирали съответно протест и въззивна жалба с допълнение.
С протеста се протестира единствено приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, при определяне на наказанието на подсъдимия, респективно вида на последното. Твърди се, че първият съд неправилно не е отчел отегчаващо вината обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на подс. М., което, според прокурора, дерогира възможността за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК при индивидуализацията на наказанието. Сочи се, че обществената опасност на престъплението, за което е признат за виновен подсъдимият, не е малка. Желае се изменение на присъдата, в частта ѝ за наложеното наказание на подсъдимото лице, чрез отмяна приложението на чл. 55, ал. 1 от НК и увеличаване на наказанието.
С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
С депозираната въззивна жалба с допълнение се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закони, което е довело и до налагане на несправедливо наказание. Сочи се, че първият съд не е обсъдил в мотивите си изложените от защитата теза и аргументи. В основната си част, изложените в допълнението към жалбата доводи се концентрират върху показанията на свидетелите К.и И.и претендираното от защитата недобросъвестно и незаконосъобразно тяхно поведение, спрямо подс. М., което се твърди, че не е било отчетено от СРС. Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че подсъдимото лице не е съзнавало, че му е било предоставено неистинско свидетелство за правоуправление. Изтъква се, че първият съд неправилно, извън очертаната с обвинителния акт фактическа рамка на обвинението, е изградил изводи във вреда на подсъдимия, досежно свидетелство за правоуправление, издадено в Сирия. Желае се отмяна на обжалваната осъдителна първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за невинно. Алтернативно, иска се намаляване срока на наложените пробационни мерки.
С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 13.12.2018 г. въззивният съд, след като се запозна с протеста и с жалбата с допълнение, както и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага разпит на свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно заседание, представителят на СГП поддържа подадения протест, по съображенията, изложени в него. Намира, че първият съд правилно е формирал изводи относно авторството на подсъдимия, по отношение на инкриминираното деяние и неговата вина и е изложил убедителни съображения за това в атакувания съдебен акт. Счита изложеното от защитата на подсъдимия за защитна версия, некореспондираща със събраните по делото доказателства. Изтъква, че по делото са установени както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което и не са налице предпоставки на определяне на следващото се на дееца наказание при условията на чл. 55 от НК. Пледира протеста да бъде уважен, а жалбата на защитата на подсъдимото лице – оставена без уважение, като неоснователна.
Защитата на подс. М. – адв. Б., САК, изтъква, че от събраните по делото доказателства и в частност – от показанията на св. К.и частичните самопризнания на св. Й., се установява, че подсъдимият е бил жертва на престъпление, а не извършител на такова. Намира, че подсъдимият не е действал с пряк умисъл, тъй като не е съзнавал, че върши престъпление. В тази насока посочва, че подсъдимия е бил заведен от св. К.във 02 РУ – СДВР, където са потвърдили, че предаденото му свидетелство за правоуправление е издадено по съответния ред. Изнася, че подсъдимият не владее писмено български език и неустановено по делото лице е написало „вярно с оригинала“ върху подадените от него документи в О „ПП“ – СДВР. Намира, че подсъдимият е действал при условията на неопитност, наивност и предоверяване на св. К.. Желае присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Л.Х.М., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. В последната си дума посочва, че не е направил умишлено тези неща и желае да не му бъде налагана такава присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивните протест и жалба с допълнение, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Въззивната жалба на защитата на подсъдимия също е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т.Ф.С., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 26.09.2017 г. (л. 61/гръб – л.
62/гръб от съдебното производство), Д.М.С., снети в о.с.з. на 26.09.2017 г. (л.
64 – л. 64/гръб от съдебното производство), Ю.А.К., снети в о.с.з. на 23.11.2017 г. (л. 68/гръб – л. 70 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 31) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, И.П.Т., снети в о.с.з. на 13.02.2018 г. (л. 110/гръб – л. 111 от съдебното производство), В.Й.И., снети в о.с.з. на 13.02.2018 г. (л. 111/гръб – л. 112 от съдебното производство), очна ставка, проведена между свидетелите Ю.А.К.и В.Й. И.(л.
112 – л. 113 от съдебното производство), Х.А.Д., снети в о.с.з. на 07.06.2018 г. (л. 125/гръб – л. 126/гръб от съдебното производство) и обясненията на подсъдимото лице, снети в о.с.з. на 26.09.2017 г., на 13.02.2018 г. (л. 63 – л.
63/гръб и л. 110 – л. 110/гръб от съдебното производство) и на 13.07.2018 г.
(л. 130/гръб – л. 131 от съдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмените доказателства от досъдебното и съдебното производство –протокол за доброволно предаване от 03.11.2016 г. (л. 10 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 31.08.2016 г.
(л. 21 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на писмо от ДМОС, рег.
№ А-30570/18.10.22016 г. (л. 12 от досъдебното производство), заявление – декларация от подс. М. до началника на О „ПП“ – СДВР от 31.08.2016 г. (л. 15 от досъдебното производство), справка за нарушител/водач (л. 16 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение за психологическа годност (л. 17 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на кипърско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) (л. 33 и л. 34 от досъдебното производство), оригинал на заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Р. България, подадено от обв. М. (л. 23 – л. 25 от досъдебното производство), електрофотографско (ксерографско) копие на преписка по заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Р. България, подадено от обв. М. (л. 49 – л. 62 от досъдебното производство), електрофотографско (ксерографско) копие на преписка относно кандидатстване на подс. М. за придобиване на статут на бежанец (л. 67 – л. 83 от досъдебното производство), справка от ИА „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), рег. № 10-00-29-776/11.12.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на разрешения, издадени на „Учебен център Бест Драйв“ ЕООД и Учебен център „А.– 59 – 2012“ ЕООД (л. 92 – 102 от съдебното производство), писмо от Държавна агенция при бежанците при Министерския съвет (ДАБ – МС), изх. №
3825/11.12.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на решение № 1320/04.03.2015 г., решение № 9599/23.12.2015 г., сирийска лична карта и докладна записка за промяна на лични данни (л. 78 – 84 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 27, л. 77, л.
104 – л. 105, л. 107 – л. 108 и л. 122 – л. 123 от съдебното производство) и заверени електрофотографски (ксерографски) копия на определения за одобряване на споразумения (л. 86 – л. 90 и л. 94 – л. 102 от досъдебното производство) ; способите на доказване – заключенията на изготвените в хода на делото съдебно - техническа експертиза - протокол № 994/2016 г. (л. 36 – л. 38 от досъдебното производство) и дактилоскопна експертиза - протокол № 610 – Д/2016 (л. 43 – 46 от досъдебното производство) ; веществено доказателство
Разпечатката съдържа 41 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb938095-5192-4047-9990-ced6e39b42cd