Решение № 634 от 30.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501336 по описа за 2022 година

С Решение № 1365 от 24.06.2022г., постановено по гр. дело № 8354/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по делото, че Й. Й. К. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 65, 55 лева сбор от дължими такси и услуги по Договор за мобилни услуги по фактура № **/18.09.2019г. и фактура № **/18.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 966/25.05.2021г., постановена по частно гр. дело № 3522/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.

С цитираното решение са отхвърлени исковете на „Йеттел България“ ЕАД против Й. Й. К. за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от - 188, 98 лева, представляваща лизингови вноски, - 93, 60 лева, представляваща неустойка и 148, 85 лева, представляваща сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** и Допълнително споразумение към него от 08.97.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на 1 задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 582/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.

Против постановеното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за неустойка в размер на 93, 60 лева и сума в размер на 148, 85 лева, представляваща разлика в цената на мобилно устройство е депозирана въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в тези му части и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В жалбата се твърди, че съгласно свободата на договаряне между страните в сключения Договор за мобилни услуги е посочено, че неустойка и сума за разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена се дължат в случай на прекратяване на настоящия договор по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по сключения договор или други документи, свързани с него. В жалбата се посочва, че нарушението на договорни задължения е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземането за неустойка и разлика в цената на устройството и поради това въпросът за разваляне на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги се явява ирелевантен и затова ищецът не е ангажирал доказателства в този смисъл. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда за неправилност на доводите на ищеца, че нарушението на договорни задължения е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземането за неустойка и сума за разлика на цената на мобилното устройство, като нарушение на договорни задължения е основание за развалянето на договора, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. В жалбата се посочва, че като не е взел предвид уговореното между страните, съдът се е произнесъл неправилно решение, като е отхвърлил и двете вземания.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – Й. Й. К. чрез назначения й особен представител – адвокат Снежана Николова депозира насрещна въззивна жалба против постановеното Решение № 1365 от 24.06.2022г., 2 постановено по гр. дело № 8354/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е уважена претенцията на ищцовото дружество за сума в размер на 65, 55 лева, представляваща сбор от дължими такси и услуги по Договор за мобилни услуги, с която се претендира решението в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В насрещната жалба се посочва, че в сключения между страните договор няма регламентиран падеж и Й. К. не е запозната с Общите условия и не може да се счита обвързана от условията в тях, поради което и задължението на потребителя следва да се счита за обикновено безспорно задължение, което стана изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение след изпращане на покана. Твърди се в жалбата, че доказателства за покана или какъвто и да е опит за уведомяване на Й. К. не са представени по делото, поради което и задълженията й за неплатени мобилни телефони не са изискуеми и към момента на образуване на делото няма основание за претендирането им.

Ответната страна по въззивната жалба чрез назначения й особен представител изразява становище по отношение на въззивната жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, с което се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Сочи, че е правилна позицията на първоинстанционния съд, че неустойката не е дължима – моментът на изискуемостта на неустойката не е изрично уреден в договора и за дължимостта й потребителят би следвало да бъде уведомен и поканен, а за плащането на неустойката няма изпратена покана за доброволно изпълнение.

Сочи, че се поддържа възражението, изложено в отговора на исковата молба относно правния характер на претенцията за 148, 85 лева, дефинирана като „сума за мобилно устройство“ по сключения договор за лизинг – тази финансова санкция по съществото си е неустойка, независимо как е наречена в договора и начисляването й кумулативно с фактически претендираната неустойка от 93, 60 лева надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по насрещната въззивна жалба – „Йеттел 3

България“ ЕАД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който отговор оспорва насрещната въззивна жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че приемането на Общите условия е в съответствие с чл. 147а от ЗЗП, тъй като е удостоверено с подписа на потребителя, положен върху отделен от договора документ, тоест приемането не произтича от клауза в индивидуалния договор, каквато забрана въвежда разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – „Йеттел България“ ЕАД – ищец в първоинстанционното производство депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията и счита, че депозираната въззивна жалба следва да бъде уважена.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба и подател на насрещната въззивна жалба – Й. Й. К. не се явява и не се представлява.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр.

София против Й. К., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответната страна дължи следните суми:

- сума в размер на 65, 55 лева, представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период от 18.08.2019г. до 17.10.2019г.,

- сума в размер на 93, 60 лева, представляваща неустойка и - сума в размер от 148, 85 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, ведно със

- законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

4

По делото не се спори, че предявените искове са по реда на чл.

422 от ГПК след постановена Заповед № 966 от 25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 3522/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и дадени указания от страна на съда за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Ответната страна по предявените искове – Й. К. чрез назначения й особен представител оспорва предявените искове и сочи, че не е изпълнена законовата процедура по чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите, претендираните суми за мобилни услуги не са изискуеми и към момента няма основание за претендирането им. Посочва се, че е неоснователен и предявения иск за заплащане на неустойка.

За да постанови своето решение, Районен съд – Бургас приема, че по делото безспорно се установява, че на ответната страна са предоставени услуги по сключените договори и падежът на задължението е настъпил, но плащане не е извършено. В решението се приема, че двете страни в сключените договори са приели, че неустойката не се дължи за неизпълнение н парично задължение, а като последица от разваляне на договорните отношения. В тази връзка, съдът приема, че кредиторът не се е възползвал от правото си да развали договорите, поради което и в неговата сфера не е възникнало вземане за неустойка, респективно – вземане за разликата между цената на предоставеното устройство и реалната му цена без абонамент.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не 5 са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение на депозираната въззивна жалба от страна на „Йеттел България“ ЕАД, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е против първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени претенциите на дружеството за сума в размер на 93, 60 лева, представляваща неустойка и сума в размер на 148, 85 лева, представляваща разлика в цената на мобилното устройство.

Настоящата инстанция споделя решаващите мотиви и изводи на Районен съд – Бургас за неоснователност на предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната. Тези изводи на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка по делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното: Спорът по делото, пренесен и пред въззивната инстанция, е изцяло правен и е относно надлежното упражняване на правото за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна на ищцовото дружество-доставчик на услугите. За уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичане на срока и прекратяването е извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по делото договори, е предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на доставчика, както правилно е приел и районния съд. Единствено уговарянето 6 на това потестативно право в полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Въззиваемият твърди, че е прекратил едностранно договорите, поради виновно неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни услуги, като видно от съдържанието на представените индивидуални договори, в същите липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване чрез разваляне на договора. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респективно - чл. 293, ал.