Решение № 1408 от 28.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110108791 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Д.С.М. и Х.А.М.- бивши собственици на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземания спрямо ответника за сумите от: 938,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 138,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 40,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 7,36 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2020 г. до 10.03.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът М. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на собственик по наследство за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно 1 одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в режим на етажна собственост, договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е ангажирал относими писмени доказателства, като е посочил и допълнителни доказателствени искания в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По искане на ищеца е приложено към настоящото за послужване и заповедното производство по ч. гр. дело № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. К., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Д. Ч., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не оспорва размера на исковете. Релевира възражение за погасителна давност.

Оспорва да притежава качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.

Излага твърдения, че по делото не е доказано наличието на собственост или вещно право на ползване върху имота. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва дължимостта на вземането за дялово разпределение, доколкото ищцовото дружество не било материално легитимирано да събира цената за услугата дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и за ДР. Не били представени доказателства за поставянето в забава на ответника за плащане на процесните суми за главници. С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу допускането на ССчЕ и СТЕ, доколкото не оспорва размера на претендираните суми, а единствено основанието за тяхната дължимост. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. № 196218/14.06.2024 г. ответникът излага, че не оспорва размера на претендираните суми, нито количеството за доставена топлинна енергия. Оспорва единствено основанието за начисляване на процесните суми, поради липсата на качеството потребител на ТЕ за процесния имот. Не оспорва и размера на главницата за дялово разпределение, но оспорва нейното основание, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за активната си материална легитимация.

С молба с вх. № 200412/18.06.2024 г. ответникът моли да не се назначават исканите от ищеца експертизи като ненеобходими. Счита исковите претенции за недоказани, доколкото не било установено по делото ответникът е да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да е бил поставен в забава от ищеца за заплащане на процесните суми.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете и представя с молба вх. № 214874/28.06.2024 г. изисканите от ищеца, намиращи се в негова държане документи относно извършвания реален отчет и изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, които са приети като относими писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик,основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото са приети като доказателства представен от Столична община, район „***“ документ за собственост на процесния недвижим имот, както и 2 бр. удостоверения за наследници на Х.А.М. от 17.10.2024 г. и на Д.С.М. от 17.10.2024 г.

Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 14.10.1986 г. на Столичен народен съвет – „***“ РНС, Д.С.М. и Х.А.М. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот с административен адрес ***

Съгласно Удостоверение за наследници на Д.С.М. от 17.10.2024 г. същата е починала на 04.06.2006 г., като е оставила за законни наследници сина си и ответник по делото – М. Г.

К., и преживелия си съпруг – Х.А.М.. По делото е приложено и Удостоверение за наследници на Х.А.М. от 17.10.2024 г., от което е видно, че лицето е починало на 19.03.2007 г. От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. по искане № 2962/05.07.2024 г. се установява, че баща на ответника е Г.С. К..

С оглед гореизложеното по делото е установено, че приживе майката на ответника заедно със съпруга си Х.А.М. е придобила собствеността върху процесния имот. При смъртта си е оставила за законни наследници сина си и ответник по делото – М. Г. К., както 3 и преживелия съпруг – Х.А.М.. Същите са наследници при равни квоти на притежаваното от Д.М. имущество, в това число и на ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно ответникът е придобил ¼ ид.ч. върху процесния имот в резултат на наследствено правоприемство.

Останалата ¼ ид.ч. е наследена от преживелия съпруг Х.А.М., който е станал собственик общо на ¾ ид.ч. въз основа на настъпилото наследствено правоприемство и по договор за покупко-продажба. Видно от удостоверението за наследници на Х.А.М., ответникът М. К., не попада в кръга от законни наследници на това лице.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик само на ¼ ид.ч. от процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен Протокол от 03.06.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен Договор № 3585/12.09.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.