Решение № 10928 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10928 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110100376 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3813/08.01.2026г. на СРС, предявена от Е. К. Т. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищцата Е. К. Т. чрез адв. М. М. – АК-П., е предявил срещу ответника „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор №1343***/16.04.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 6 от Договора.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор №1343***/16.04.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, по силата на който ответникът като заемодател отпуснал на ищцата като заемателка сумата от 300,00 лева, която следвало да се върне за 30 дни с лихва в размер на 10,14 лева. Съгласно чл. 6 от Договора заемателката следвало да сключи договор за гаранция с дружеството Мултитюд Банк.

Съгласно този договор тя дължала възнаграждение на гаранта от 97,86 лева. В договора за кредит не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Погасителният план не отговарял на изискванията на ЗПКр. Не ставало ясно какво точно е включено при изчислението на ГПР, като той явно не включвал всички разходи по кредита.

Нарушена била разпоредбата и на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Разноските за възнаграждение на гаранта следвало да се включат при изчислението на ГПР, което не било сторено. При условията на евентуалност се обосновава, че нормата на чл. 6 от Договора сама по себе си е нищожна като неравноправна. За насроченото по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г.Г. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 57186/23.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сключването на договор за гаранция с Мултитюд Банк не е задължително условие за сключване на договора, като заемателката 1 разполагала с възможност да посочи поръчител и по свой избор, но тя сама избрала Мултитюд Банк. Мултитюд Банк било отделно юридическо лице, а договорът за гаранция бил отделно облигационно отношение. Иск за нищожност/унищожаемост на този договор бил насочен срещу ненадлежно лице. Искът не бил подкрепен с убедителни доказателства.

Договорът за кредит отговарял на нормативните изисквания. За насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор №1343***/16.04.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка. Със същия„Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставил на Е. К. Т. като заемателка сумата от 300,00 лева при лихвен процент 3,38% или 10,14 лева. Сумата трябва да се върне еднократно на 16.05.2024г. Според чл. 6 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуде Банк в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима. Договор за гаранция по делото не е представен.

По делото не са представени общите условия на ответника, нито предоставена на ищцата преддоговорна информация. Не е доказано да е сключен договор за гаранция/поръчителство.

Договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПКр. Това е така, тъй като от текста му не става ясно каква е дължимата лихва, какъв е ГПР.

Съгласно чл. 2 от него, заемът следва да се върне в срок от 30 дни на една вноска с падеж на 16.05.2024г. Според чл. 3 общата сума, която потребителката трябва да върне, е 310,14 лева, от които 300,00 лева главница и 10,14 лева лихва, равна на 3,38%, без да посочено на каква 2 база се изчислява, но явно е за целия срок от 30 дни /300,00 лева х 3,38% = 10,14 лева/, т.е. не е посочен на годишна база. Според чл. 4 ГПР е 49,85 %, като общият разход по заема е 10,14 лева и включва възнаградителната лихва. При това положение и без данни за сключен възмезден договор за поръчителство ГПР е приблизително верен при годишна лихва от 40,56% /3,38% х 12 месеца = 40,56 %/. В същото врече обаче чл. 5 от договора предвижда, че при изпълнение на чл. 2 от Договора – реално да върне заема в срок, заемателят получава отстъпка в размер на 0,00% лихва, като чл. 3 и чл. 4 не се прилагат и вместо тях важат следните промоционални условия: по чл. 3 общата сума, която трябва да се върне, е 310,14 лева – сбор от 300,00 лева главница и 10,14 лева лихва, опредЕ. като 3,38%. Посочено е, че в този случай по чл. 4 годишният процент на разходите е 0%. От една страна е неясно каква точно е промоционалната отстъпка за заемателя, доколкото сумата, която трябва да се върне, остава една и съща, но веднъж се заявява, че лихвата при промоционалните условия е 0,00%, а след това, че е 3,38%. Веднъж се посочва, че ГПР е 49,85%, а след това и на практика при същите условия – 0%. Затова съдът приема, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин, съответно не съдържа ясно и конкретно посочен лихвен процент, годишен процент на разходите и начин на издължаване.

Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде приет за нищожен договорът за кредит. Останалите аргументи на страните по делото, тъй като не променят горните изводи, е безпредметно да бъдат обсъждани. С оглед уважаване на главния иск отпада необходимостта от произнасяне по евентуално предявения такъв.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ищцата е доказала и в нейна полза следва да се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса.

Доколкото ищцата е представлявана безплатно и по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв.

М. М., то в негова полза и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде присъдено възнаграждение. Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се обсъжда при произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.). Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, неговия процесуален ход и съответстващите им степен на необходими професионални усилия и квалификация, определя възнаграждението на 220,00 евро с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, сключения между Е. К. Т., ЕГН **********, от град София, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, Договор № 1343***/16.04.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние.

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на Е. К. Т., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,56 евро, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 376/2026г. на СРС).

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град 3

София, да заплати на адв. М. В. М. – АК-П., с адрес: град П., ул. „*************“ № 3б, ет.

3, ап. 11, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 220,00 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на ищцата Е. К. Т. безплатна правна помощ в производството на първа инстанция (гр.д. № 376/2026г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4