Решение № 101 от 19.05.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Свиленград, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200257 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С. Г. Х. с ЕГН ********** от град ***************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10358418 на ОДМВР Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при нарушение на процесуалните правила (описанието на нарушението било неясно).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява . За него се явява процесуален представител – адвокат С. М., който иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било установено авторството на деянието 1

(регистрационният номер на автомобила не се виждал на приложения снимков материал) и не било доказано нарушението, включително относно посоката на движение. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.

1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 05.02.202 5 година в 10.23 часа на първокласен път № 8, при км.

365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел А 6 с държавен регистрационен номер **********, със скорост 66 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 10358418 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената 2

Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.; посочено е също така, че МПС се движи в посока метанстанцията. Фишът е връчен на дата 24.02.2025 година (, видно от Картона на ЕФ, Справката за нарушител и Писмо с вх.рег.№ 3281 от 31.03.2025 година), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 05.02.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 05.02.2025 година, периода - от 09.00 часа до 10.35 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 365+500, посока метанстанцията, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет процесният автомобил с регистрационен номер **********А (в тази връзка е неоснователно възражението на адвокат М., направено пред настоящия Съдебен състав и касаещо неяснота относно 3 регистрационния номер на процесния автомобил на приложение снимков материал) в процес на отдалечаване от преносимата система за видеоконтрол при измерена скорост на движение 69 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането, както и има налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

4

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител и от Писмо с рег.№ 351000-2181 от 27.03.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, посочени в Жалбата и донякъде идентични с тези, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат С. М. в пледоарията му пред настоящия състав:

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, МПС се е движело в посока към метанстанцията, но след справка в интернет по GPSкоординатите, посочени на приложения снимков материал и съобразявайки се с елементите, които се виждат на снимката (годно веществено доказателство в административнонаказателния процес), приложена в

Административнонаказателната преписка (АНП), става ясно, че МПС се е движило в посока обратна на метанстанцията. Отделно от това в Протокола за използване на АТСС са посочени два взаимноизключващи се факта - от една страна - че радарът заснема в двете посоки, а от друго страна – в посока метанстанцията. Т.е. налице е несъответствие в данните, съдържащи се в различните документи от АНП, както и е налице несъответствие с действителната фактическа обстановка, което се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението – каква е действителната посока на движение на процесното МПС и на къде е било насочено АТСС. Това несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо 5 съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.